Христо Цеков - с перото от 8 до 85

Доайенът на парламентарната журналистика у нас Христо Цеков посрещна Деня на Победата навършвайки 85 години и с премиера на третата си книга "Мозайка на споделеното". Жанрово разнообразно, томчето се фокусира в българското Възраждане и следосвобожденските години. От над 1000 публикации в повече от 40 вестника, списания и сборници трудно се отсява. Преобладават заглавия от в. "Пенсионери", където и днес Христо Цеков е част от редакционната колегия. Не са малко и материалите от ДУМА, на която доайенът е уважаван автор.
Не е случайно, че подзаглавието на третата "Мозайка..." е "С перото от 8 до 85". Не от суетност, а от желание написаното да остане по-дълго и да служи на поколенията, авторът е събрал мозайка от текстове. "Древните са казвали, че благородното предназначение на книгите не е мнозинството по брой, а умът и качеството в тях, които може и да са малко. Това означава, че между привлекателно оформената корица на книгата и нейното съдържание може да има разочароваща разлика. Но в тази книга има позитивно съвпадение между оформление и стойностно съдържание", пише в предговора към изданието проф. Андрей Пантев. И продължава: "Христо Цеков скрупульозно е подредил и възпроизвел срещи с личности, видял и преценил като стойностни за всички. Те са значими и знакови за нашите времена. Но самият Христо Цеков е един от тях. Той свидетелства, че науката, публицистиката, журналистиката и гражданското поведение не само са съвместими, но са си потребни като допълнения, професионализъм и общочовешка близост. Този синтез личи във всичките му текстове в тази книга, публикувани като журналистически материали във времето, но незагубили своята актуална стойност."
Думите на проф. Пантев са признание за мъдрата симбиоза между автор и герои, въпроси и отговори. Калейдоскопът от теми и сюжети, откровения и търсения затвърждава убеждението, че с подобно минало имаме бъдеще. Затова трудът на автора, журналиста, безвъзвратния оптимист за идните дни на България Христо Цеков трябва да бъде забелязан, отбелязан, оценен, съхранен и предаден на идните поколения.
В интервю отпреди пет години на въпрос как се чувства Христо Цеков отговаря: "Прекрасно, все едно съм в началото на творческата си дейност, в момента съм пред дилема за две заглавия. В известна степен се страхувам, че няма да ми стигне времето. За мен възрастта не е критерий за перото на човек. Ако не пиша, ако не чета, ако не работя творческа работа, се чувствам болен. Това е в основата на моя живот."
"Мозайка на споделеното - 3" е в ръцете на своите читатели. Ясно е, че журналистиката е "океан за творчески изяви" и е невъзможно да бъде прекосен от край до край за един живот. Но затова са доайените, които продължават да плуват и да отстояват възгледите си, независимо от ураганите и ветровете. Попътен вятър!