През 2017 г. ще има предсрочни парламентарни избори

Борис Попиванов е възпитаник на СУ "Св. Климент Охридски". Там е главен асистент по политически системи и идеологии, доктор по политология. Експерт е в Института за социални ценности и структури "Иван Хаджийски".


"Това е мандат, в който постоянно се купува политическо време срещу задлъжняване, липса на перспективи и тъпчене на едно място'


- Г-н Попиванов, очаквахте ли, че конгресът на БСП ще предизвика лавина не само от вълнения и коментари, но и от конкретни политически действия?
- Очаквах, при това не само аз, а струва ми се, всички. Този конгрес се превърна в нещо като център на събитията за българската политика. Не си спомням да се е правила толкова мащабна кампания за конгрес на БСП през последните години. Събитията, които последваха, показаха, че залогът наистина е толкова висок, колкото им се е струвало на всички. БСП успя през май 2016 г. да покаже, че е сила, която може да предизвиква промени в цялата българска политика, да видоизменя стратегиите и тактиките на всички останали политически играчи, нещо, което противоречи на упорито налагания през последните години имидж, че партията е със затихващи функции, че стои в ъгъла и че не е в състояние да произвежда събития с политическо значение.
- Още ги има тези гласове, въпреки случващото се?
- Те вече не играят никаква роля, а и българското общество се убеди, че това не е така. Достатъчно е да видим медиите, които далеч не са добронамерени към БСП. За първи път от 2014 г. насам новините, свързани с БСП, са равнопоставени с тези за ГЕРБ и за други централни играчи в управлението. Това е шанс БСП да наложи свой дневен ред, нещо, което й беше доста трудно през миналата година.
- Вероятно и заради това премиерът отново заговори за нервите си. Дали пък сметките му не излизат, след като АБВ се оттегли от правителството? 
- Аз не знам дали сметките му излизат, но продължавам да твърдя, че на него му се струва, че му излизат. Досега през втория си мандат при сътресения и оставки той винаги е влизал в помирително-балансьорски функции, правил е срещи със засегнатите страни, обяснявал се е, изкарвал се е жертва на хора, които не искат да носят отговорност. В случая скоростта, с която прие оставката на министър Калфин, ми се стори доста подозрителна, в смисъл, че той нямаше нищо против такова развитие.
- В публичното пространство има обвинения за договорка, че това е било предварително съгласувано едва ли не?
- Имало ли е или не, това не е толкова важно. Важен е ефектът, който се получава. В интерес на самия Борисов е да преформатира основния политически сблъсък в България, който до този момент наистина изглеждаше като сблъсък между него и силите на статуквото срещу новото издание на "умните и красивите", които отново говорят за морал, които настояват, че това е коалиция на безпринципността и т.н., нещо, което го поставяше периодично в неудобно положение, включително и в международните му контакти, които за него са изключително важни. Ако в първия си мандат Борисов разчиташе на това, че той е национална сила и международните играчи, искат или не, се съобразяват, във втория мандат той все по-малко чувства подкрепа вътре в страната и все повече се обосновава на подкрепата, която има отвън - като носител на стабилността, като единственият играч в България, който може да държи страната в състояние на някакво относително равновесие. За него е по-изгодно БСП да му е най-силната опозиция, да има лява опозиция, включително, ако щете и АБВ, за да може да постави сблъсъка по този начин.
- Да има враг отвън, а не вътре?
- Да, не зад гърба си. Да може фактически да отнеме думата на част от тези играчи, понеже при такъв сблъсък, представен като ляво-дясно, те остават в сянка. Няма да имат същия глас, колкото и силно да говорят. Нещо повече, въпросът с президентските избори така получава и ново звучене, защото до този момент той изглеждаше като проблем какви ще бъдат десните кандидатури: Борисов сам, Борисов с други, ДСБ сами, ДСБ с РБ. Сега наистина започва да изглежда по различен начин, т.е. като един класически за българския преход вид, който на него му е изгоден според мен.
- Да, но сега той каза и нещо друго от Лондон. Оставете ни да си построим, каквото си строим.
- Той така кара този си мандат. Той оцелява без стратегия, без идея, без въображение, без някакво целеполагане, за държавата имам предвид. Това е мандат, в който постоянно се купува политическо време срещу задлъжняване, срещу липса на перспективи, срещу постоянно тъпчене на едно място. Мандат, който е основан на идеята, че колкото по-малко промени има в страната, толкова по-добре за управляващите. Защото всяка промяна е трус, а всеки трус размества пластове и всяко разместване на пластове води до напрежение, колкото по-малко напрежение, толкова по-изгодно. И той се опитва да продаде тази си позиция пред нашите западни партньори, като казва съвсем очевидното, че вие имате интерес от стабилност по целия този вертикал, който започва от Прибалтика и свършва с Балканите, в контекста на отношенията с Русия.
- Той затова непрекъснато повтаря, че сме стабилни.
- Да, и постоянно събитията, които се случват отвъд нашите граници, като че ли го потвърждават. Той може постоянно да казва - вижте Македония, вижте Турция, вижте Гърция. В този смисъл неговото място на гарант на стабилността му се струва изключително удобно, той се чувства уютно. Разбира се, постоянно внушава, че има малка парламентарна група, че няма цялата власт, но за него е по-добре, че я няма, защото тогава отговорността наистина би била изцяло негова, а той се стреми да я прехвърля постоянно. Всичките дискусии, дебати, парламентарни и непарламентарни от началото на мандата и особено през т.г., са израз на стремежа му да не носи отговорност за нищо.
- Той прехвърли вече отговорността върху реформаторите, но върху Калфин още нищо не е прехвърлил.
- Тепърва ще започва. Сега се опитва да прехвърли цялата драма около Изборния кодекс върху Патриотичния фронт. Той си изгражда упорито и систематично образа на Крал Лир, който е изоставен от своите неверни дъщери, които постоянно му създават проблеми, а той е нещастен и въпреки всичко се стреми да запази целостта на дома и семейството си. Много романтична, много патетична позиция. 
- Учудващото е, че тази позиция минава в българското общество, не мислите ли?
- Минава, но има много висока цена. Българската държава продължава да няма никакви идеи има ли тя приоритети в която и да било област. Стагнацията на обществото е постоянна и непоклатима, то е напълно обездвижено, хората, вярно, не стават много по-бедни, но за сметка на това нямат и никаква перспектива за промяна на статусите, които имат в момента. Това е увековечаване на едно статукво, което е статукво на оцеляването и мизерията в голямата част от страната, което може да продължава неопределено дълго време обаче.
- Някои анализатори смятат, че предстои широко коалиционно управление, къде гласно, къде негласно, между БСП, АБВ, ГЕРБ и ДПС. Възможно ли е според вас?
- Възможно е по принцип, разбира се, и това със сигурност минава през предсрочни парламентарни избори.
- Както и че подобно управление ще бъде "опаковано" като...
- "Национално съгласие", "национална отговорност", "спасение", "запазване на стабилността". Има достатъчно обяснения, които могат да бъдат дадени, включително и лесно може да се предвиди в такъв случай как политици, които са говорели противоположното, с лекота могат да заявят - моето его ли е по-важно или спасението на отечеството. Така че аз не бих имал проблем да си представя как това ще бъде изговорено. Въпросът е дали нещата вървят натам и доколко това е добре за страната в крайна сметка, не толкова добре за партиите, което е малко по-важното в случая. Със сигурност това би минало през едни предсрочни парламентарни избори.
В рамките на този парламент това наистина няма как да се случи. И не толкова, защото аритметически не е възможно, колкото че би било катастрофално от самото начало за партиите, които участват. Първо, заради другите, които в самия парламент ще се обединят против тях много мощно, второ, заради това, че легитимността му не би съществувала, би била на нулево равнище буквално по дефиниция.
Когато имаш предсрочни избори, когато нямаш ясно еднопартийно мнозинство след тях, тогава би могъл да кажеш - виждате, че пробваме постоянно и не се получава. Всички искаме да управляваме сами - и ГЕРБ искат, и БСП иска, и т.н., но не става. И затова вече трябва да се търсят и други различни варианти. Така че това би могло да мине през такива предсрочни парламентарни избори. Цената, която отново ще се плати, не съм сигурен доколко ще бъде приемлива - и обществена, и политически. Защото, първо, не съм убеден, че за разлика от германския случай, това ще бъде погледнато с добро око от външните партньори на страната.
- Защо?
- Защото в основата на една такава голяма коалиция биха били интереси, които са всичко друго, но не и свързани с нашите западни партньори. Защото ГЕРБ е един конгломерат, в който има вече очертани ясни направления, които водят в двете посоки. Едно направление, което можем да го наречем с руската дума "почвеническо", което стъпва на българска традиция, на български бизнес и на български олигарси, ако щете, на връзки с Русия, но не в този смисъл, в който става дума за руска агентура, а просто на традиционни отношения по тази линия. И друго направление, което много добре работи със САЩ, с ЕС, което има друга представа за самата партия.
- В БСП не е ли същото?
- Същото е и в БСП. Въпросът е, че коалицията между двете би стъпила на връзката между тези почвенически сили, които са национално ориентирани, които искат да пазят, грубо казано, националната икономика с плюсовете и минусите, които се съдържат в нея.
- Само че ще бъдат обвинени, че Путин е победил?
- Не само обвинени, вероятно срещу тях ще се действа на тази основа. Това е рисковано и за стабилността на страната в такъв случай. Но не е само това. От гледна точка на партийния спектър подобна коалиция би имала тежки ефекти върху самата БСП. БСП би загубила голяма част от основанията си да съществува като политическа сила, не защото е в коалиция с десницата. Такива коалиции се правят и другаде, но то става, след като имаш някакъв доказан във времето ляв облик и има тежки, драматични, патови моменти, в които трябва да се направи много сериозен компромис, за да може общо взето да вървят някакви политически решения, да върви някаква държавна политика.
БСП, без да е оформила своя облик, без да има някакво стабилно присъствие, би загубила още повече убедителност при такава коалиция. Освен ако не успее да наложи над такава коалиция своя дневен ред, което ще бъде много трудно, т.е. да успее да наложи от самото начало на ГЕРБ отмяна на плоския данък и още редица неща, които са същностни за състоянието на трудещите се в България, а не нещо, което практиката на Тройната коалиция и практиката на правителството на Орешарски показа, че не работи - увеличение на пенсиите. Защото ако БСП смята, че ще успее да се легитимира в една коалиция с десницата само на основата на увеличение на пенсиите с 5 лв. тук, 10 лв. там, или бонуси по Коледа и Великден...
- Това, което прави всъщност сега Борисов.
- Точно така. Това не носи на лявата партия политически дивиденти и това, повтарям, вече две правителства - на Тройната коалиция и на Орешарски, го доказаха. Защото те наистина дадоха социални бонуси в тази посока, които не бяха по никакъв начин признати от избирателя.
- Така е, защото не се решиха въпросите с перспективата да стоиш тук и да работиш тук.
- Защитата на трудещите се днес, това е големият проблем, пред който е изправена българската левица. Българските трудещи се, не толкова пенсионерите, са лишени от каквато и да било защита на техния труд. Такива случаи научаваме всекидневно от медиите, а много от тях не научаваме дори. Оставете осигуровки и всички тези неща, които вървят, възможността работодателят да прави каквото си иска със своите работници, просто защото в много населени места няма избор, няма къде да се работи, освен там, където се налагат безпардонни условия. Условията на труд, които са често пъти убийствени, които са по-скоро феодални, отколкото присъщи на ХХI век, здравната помощ, която се отказва систематично. Може много да се изброява. Хората, които са притиснати, тичат като хамстери в една въртележка, без да имат някакъв шанс да изскочат от нея, включително по линия на безпощадността на банките, с кредитите, които тероризират голяма част от българското общество, частните съдебни изпълнители, терорът на дружествата за комунални услуги.
Всичко това е реалният център на една лява политика, която би могла да търси някакво доверие. БСП, колкото и добри чувства да имаме към нея, не е партията, която ще успее да преодолее капитализма. Нито обратното на идеята, че лявата партия трябва да дава 5 лв. отгоре на пенсиите, т.е. това са две доста развити визии на едно ляво мечтателство, което е много хубаво. Левицата живее с мечти много повече от десницата. Десницата се представя като здрав разум, винаги това, което е възможно и изпълнимо. Но освен тези мечти има реална политика в условията на капитализъм, която би могла да се следва, и то далеч не е казано, че тя е невъзможна.
- Ще се справи ли БСП?
- Трябва някак да има обединение около това. Има потенциал, има ресурс.
- Корнелия Нинова, за разлика от Михаил Миков, обяви, че БСП поема курс към атакуване на властта.
- Това е естествен стремеж на всяка опозиция и това беше една от капиталните грешки на Миков. Това, което се чуваше, че провалите на БСП във властта някак правят неудобна претенцията за вземането й отново, е несъстоятелно. Вижте, сегашният мандат вече трае повече от този на Орешарски. Да имате впечатление, че е по-успешен? Аз не мисля, че в икономически и в социален план стои по-добре. Ако някой е имал притеснения, че краткото присъствие на БСП във властта предишния мандат е много по-зле от това, което е последвало, тези притеснения вече би трябвало да са разсеяни. Не е по-зле. Със сигурност. Корнелия Нинова каза вълшебната думичка "власт", която е важна за партията и за партийните активисти, защото това са хора, които трябва да имат цел пред себе си. Голяма част от тях работят по места в много трудни условия, мачкани са от местните фактори. Не може само да им се говори, че те трябва да защитават единствено идеята и каузата. Не за друго, а защото самото общество не живее с идеи и каузи. На тях трябва да им се даде перспективата на властта, при това много по-ясно, отколкото това прави сега настоящото ръководство. Това е първата стъпка за вътрешнопартийна мобилизация. И второ. Властта трябва да бъде обяснена като начин тя да бъде усетена от самата партия, а не като власт, която да бъде усетена само от ръководството или от Бойко Борисов чрез БСП, това не е нещо, което би дало перспектива.
- Означава ли това предсрочни избори?
- Сигурно е, че ще има предсрочни избори, включително и по тази причина, че краят на този мандат съвпада с българското председателство на ЕС през 2018 г., когато провеждането на парламентарни избори би било безумие. Администрацията по време на избори в България спира да работи и ще е тотален провал, който ние не можем да си позволим. Ето защо 2017 г. ще има предсрочни парламентарни избори.