Как транснационалните корпорации измамиха европейците

Преди половин година близо 3,5 млн. европейци казаха "не" и поискаха спиране на преговорите между ЕС и САЩ, водени за сключване на Споразумението за трансатлантическа търговия, инвестиции и партньорство (ТТИП). България също стана част от инициатива със своите 35 000 подписа и с участието си в общоевропейските дни на протест. Преди по-малко от месец в Барселона беше даден старт на инициативата "Зони, свободни от ТТИП", която вече набира скорост. За наша чест страната ни бе представена и в нея от кмета на община Горна Малина.
Онова, което възмути европейските граждани и продължава да е в основата на недоволството, са тайнствеността на преговорите и строгата секретност, която ги съпровожда, маскирана зад гриф "търговска тайна". Изтичащата оскъдна информация не само че не опровергава

страховете на европейците

а тъкмо обратното - засилва ги. Че може да загубят работните си места и защитата на социалните и трудовите си права. Че европейският пазар ще бъде залят от продукти, съдържащи ГМО, и стоки на фармацевтичната и козметичната промишленост, в които са влагани химикали, които сега са забранени от законодателството на ЕС. Че няма гаранции за защита и опазване на околната среда. Че споразумението ще отвори врати за оспорване на забраните за добив на шистов газ чрез фракинг. Че принципът на предпазливостта, който сега е в сила на европейския пазар -  продукт да бъде допускан за продажба и употреба, след като компанията производителка докаже неговата безопасност, ще бъде заменен от онзи, който господства в Америка - стоката първо се пуска за продажба, а потребителят доказва по съдебен ред причинена вреда от употребата й. Че публични услуги ще бъдат приватизирани или концесионирани, което ще изведе като водещ принцип в предлагането им печалбата, а не достъпността, от което здравеопазването, водоснабдяването, образованието и други може да станат труднодостъпни за цели социални групи. Че обсъжданият, като неразделна част от споразумението, механизъм за решаване на спорове инвеститор - държава, известен като ISDS-механизъм (Investor-state dispute settlement), не само че може

да превърне народите в заложници

на концерните и в техни "модерни" роби, но атакува основите на европейската демокрация. Той дава приоритет на чуждия бизнес пред местния, игнорира разделението на властите и позволява да се заобикалят националните правни норми и системи. Готвеният съвет по регулаторно сътрудничество обезсмисля съществуването на националните парламенти, понеже всеки нормативен акт, който по някакъв начин може да повлияе на бизнес плановете на инвеститорите за евентуални приходи, следва да бъде обсъден още на ниво проект първо в Брюксел. Ако бъде одобрен от съвета, едва тогава ще бъде дебатиран и приеман от Народното събрание в нашия случай, което е излизане от рамките на чисто търговските отношения и разширяване обхвата на действие на споразумението до фундаментите на обществото ни. Това на практика означава пълен отказ от суверенитет, лишаване от възможност за водене на политики в обществен интерес и превръщане на европейските държави в пионки на транснационалните корпорации.
 
Притеснен от съпротивата

на европейците Барак Обама заяви в прав текст по време на посещението си на търговския панаир в Хановер (Германия) в края на април т.г., че САЩ и ЕС трябва да ускорят преговорите по ТТИП и дори да ги финализират до края на 2016 г. Седмица след изявлението му природозащитната организация "Грийнпийс" публикува 240 страници предварителни документи от споразумението. "Преговорите поставят интересите на големите компании в центъра на политическия и законовия процес по вземане на решение в ущърб на общественото здраве и природата", обявиха от екоорганизацията.
От публикуваните документи става ясно, че правителството на САЩ е оказвало натиск върху ЕС да снижи или дори да премахне съществуващи защити на околната среда и на потребителите. Американците са отказали механизмът за решаване на спорове инвеститор - държава (ISDS) да бъде изваден от споразумението и са заплашили да блокират усилията за износ на европейски автомобили, в случай че ЕС не се съгласи да разшири продажбата на техни земеделски продукти. Нищо от изтеклата информация и към момента не е опровергано, което означава, че страховете на европейските граждани не са безпочвени. Тъкмо обратното. Написаното в изтеклите 240 страници дава основание на еколозите от "Грийнпийс" да

настояват за спиране на преговорите

и за започването им на чисто заради това, че Европейската комисия не е информирала адекватно гражданите за условията по сделката. Ден след публикацията президентът Франсоа Оланд заяви, че на този етап Франция ще отхвърли ТТИП заради "подкопаване на основните принципи на нашето селско стопанство, нашата култура, на взаимния достъп до обществените пазари". Миналия петък и Гърция обяви, че ще наложи вето на споразумението заради невъзможността за защита на селскостопанската си продукция и географските обозначения. Гърците се опитват да запазят от нелоялна конкуренция уникалните си продукти, като сиренето "Фета" например, които създават работни места и добавена стойност на местните общности.
Да не бързаме да се радваме обаче, защото онова, което може да не ни се случи чрез ТТИП,

ще ни застигне

чрез Всеобхватното икономическо и търговско споразумение СЕТА (Comprehensive Economic and Trade Agreement) между ЕС и Канада. Неговата история също е спорна. През октомври 2013 г. тогавашният канадски премиер Стивън Харпър и председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу подписват принципно споразумение за икономическо и търговско сътрудничество, без да е договорен текстът. Преговорите продължават година и след като през август 2014 г. германската обществена телевизия ги разкрива, на 26 септември на страницата на ЕК са публикувани 1634 страници на договора. Как точно той трябва да бъде ратифициран, все още не е ясно. Засега се приема, че трябва да бъде одобрен от Съвета на ЕС и от Европейския парламент.
За ужас на европейците СЕТА предвижда

предварително влизане в сила

Ако само 15 от страните членки го подпишат, то започва да действа за всичките 28. Дори ако поради някаква причина споразумението прекрати действието си заради липсата на ратификация или нещо друго, то още три години след това чуждите инвеститори могат да съдят държавите, позовавайки се на механизма ISDS, който е неразделна част от него, както при ТТИП. Нека го кажем по друг начин. Дори СЕТА да не бъде прието от Народното ни събрание, ако парламентите на които и да е 15 страни членки на ЕС го ратифицират, клаузите му стават задължителни и за нас. Не стига това, ами дори да бъде прекратено действието му, в споразумението е заложен постефект. До три години след спирането му канадски фирми инвестирали у нас, могат да съдят държавата в специални международни съдилища, прескачайки националната ни правна система, за това, че не са се оправдали очакванията им за печалби, например.
Онова, което е специфично за СЕТА, е, че в него

действа негативен списък

т.е. всички публични услуги подлежат на либерализация, освен ако изрично не е заявено обратното. Германия например единствена е направила уговорка, че извън споразумението остава комерсиализацията на водата. България и Румъния са поискали отмяна на визите при пътувания на техни граждани до Канада. Срокът за това изтече на 12 април т.г., но визовият режим не е отпаднал и по всичко личи, че няма да бъде сменен скоро. На Съвета, проведен миналия петък в Брюксел, стана ясно, че Канада тепърва ще инспектира България и Румъния на място, преди да вземе каквото и да било решение. Сред секторите, които ще бъдат проверявани, са охраната на границата, интеграцията на ромите, борбата с корупцията и издаването на документи за самоличност.
Българските политици пак

опитват да сменят кон за кокошка

Какво значение има промяната на визовия режим, при положение че в СЕТА е заложен механизъм, чрез който частни компании могат да осъдят държавата за милиарди само за това, че не са се оправдали очакванията им за печалби? Или пък за това, че правителствата със своите политики в подкрепа на групи от обществото (обикновено социално слаби или рискови) застрашават нормата на възвръщаемост на капитала, заложена в бизнес плановете на транснационалните корпорации? И тук далеч не става дума само за канадски фирми. От 47 000 американски компании близо 43 000 имат филиали в Канада. Това означава, че дори ТТИП - споразумението между САЩ и ЕС да не бъде подписано, ратифицирането на СЕТА - между ЕС и Канада през октомври, каквито са намеренията, и започването на прилагането му от януари 2017 г. де факто ще позволят на американските компании да реализират всичко онова, срещу което европейците събраха над 3,5 млн. подписа, срещу което пълниха площадите в знак на протест и срещу което сега въстават нови и нови общини и региони.
Чрез СЕТА транснационалният капитал финтира коварно европейските граждани. Но не всичко е загубено. Не всичко е подписано. Още можем да обърнем мача. До октомври. После ще е безвъзвратно късно.


Хиляди протестират срещу ТТИП и СЕТА в края на април т.г., преди посещението на Барак Обама и Ангела Меркел на търговското изложение в Хановер