Загробване

Немалко болести удариха през последните пет години родното животновъдство, което и без това е в кофти състояние. То не беше шап, "син език", антракс, а сега шета и заразен нодуларен дерматит. Огнищата са десетки, а умъртвените животни - хиляди. Сметки за загубите няма, но картината е покъртителна - стопаните плачат с кървави сълзи за убитите си животни, нищо че държавата ги обезщетява.
Близо година след началото на прегледите за болестта, които прави БАБХ в граничните райони, и повече от месец след засичането на първото огнище, земеделската министърка Танева се сети да поиска от ЕК по-ефективни мерки за справяне. За да са по-малки загубите, тя предлага да има предварителна ваксинация в зони с очакван риск. Апропо, миналата година, преди да пламне заразата, именно директорът на БАБХ Дамян Илиев казваше, че въпреки опасността е по-добре да не ваксинираме, защото това ще навреди на пазара на животни.
Сега сме пред свършен факт и ваксинираме. Умъртвяват се говеда, дори без признаци на болестта, щом са от едно стадо. Животновъд алармира, че болни крави ще бъдат закопавани в свлачище срещу фермата му и изрева, че оттам заразата ще тръгне наново. Отговорните казват, че опасност нямало. Опасността да загробим родното си животновъдство обаче е реална.