Действай, Компир

Димитър Бежански

Пешо Телето – бизнесмен с осем висящи дела – махна джиесема от ухото си и погледна с нежен поглед своя верен бодигард Боби Картофа и въздъхна:
- Тъжно ми е, Компир, щото си много прост!
- Шефе, не съм толко прост! – възрази бодигардът. – Моем да четем, моем и да пишем!
- Не е достатъчно, Компир! – пак въздъхна бизнесменът. – Култура ти липсва! Истинска култура! Не там Десислави, Ивани и Силвани! Шекспир, Компир, Шекспир! Ей това ти липсва на тебе! Знаеш ли кой е Шекспир?
- Не знам, шефе! Не го познавам тоя…
- Видя ли? – усмихна се Пешо Телето. – Шекспир, Компир е писател! Англичанин…
- А, шефе, аз с англичани не съм работил… Аз съм по сръбската линия… И по шиптърската… С англичани работи Миро Тайсъна.
- Абе, Компир! – вече не се усмихва, а направо се разсмя бизнесменът. – Нали ти казах, че човекът е писател, не е от нашите партньори!
- Ми тогава, шефе, ептен па не мое да го познавам!
- Ще го опознаеш, Компир! – строго каза шефът. – Писна ми вече около мене да има само простаци! Давам ти една негова книжка. “Хамлет”! До другия понеделник да си я прочел! А вътре има едно “Да бъдеш или да не бъдеш”… Него го искам наизуст!
- Защо бе, шефе?!  - почти проплака Картофа. – Каква грешка направих, та такова наказание?!
- Грешката ти е, че си прост! Това е! Действай!
След една седмица Боби Картофа стоеше пред Пешо Телето и чинно, като ученичка рецитираше:
“Да бъдеш или да не бъдеш – туй е въпросът.
Дали е по-достойно за душата
да понесеш камшиците, стрелите
на бясната съдба, или да се
опълчиш сам срещу море от мъки
и да им туриш край? Умри, заспи…”
- Шефе! – неочаквано прекъсна рецитацията си той. – Бе много кофти превод е това, бе! Кой сега говори по тоа начин? А, скивай, ако аз го бех превел, как щеше да е!
И Картофа започна да рецитира отново:
“Да бъдеш или да го духаш – у там е интересното, брато.
Кое е по на далавера за душата –
дръвцето ли да гризнеш
или да тръгнеш соло да я бориш мъката
и в крайна сметка да й лепнеш некролога? Умри, отмъркай –
не бутай повече аванти… И запомни, че тоя сън,
че ти издуха сичките проблеми
ама отсекъде.
Е, тоя край направо те кове! Умри, отмъркай…
Или па по-железен вариант – сънувай?…
Обаче тука става шибано; понеже,
познай какъв ли сън че ти набутат,
навиеш ли се сам да гушнеш хризантемите?…”
– Компир, ти надмина всичките ми очаквания! До другия понеделник искам целия “Хамлет” в нов превод! А после се зафащаш с “Ромео и Жулиета”!
- Слушам, шефе! – по войнишки отрапортува Боби Картофа. – Ако искаш и “Макбет” мое да подфанем! Обаче за него ше ми требат поне десет дена…
- Действай, Компир! Действай, поете, мой! – изрече Пешо Телето и почувства, че още миг и ще се просълзи.