В риболова съм професионален любител

Мир Богоев

Мир Богоев е роден на 2.02.1954 г. в София. Завършил е журналистика в Софийския университет през 1979 г. Работил е във вестниците "Учителско дело", "Софийско утро", "Континент", "Български бизнес", "Риболов" и списанията "Български дневник" и "Сега". От 1996 г. е редактор във в.  "Дневен Труд", където прави всеки петък страницата "Наслука". През последните години е експерт координатор към НЛРС-СЛРБ.


Риболовът е едно от най-големите удоволствия, които съществуват.
На риболов избягвам масовките и гледам да се уединя. Не мисля, че на всяка цена човек трябва да постигне максимума в един ден. Въпросът е да се изкефиш на водоема, няма значение по какъв начин. Приятно ми е и уклей да ловя, стига да има динамика.
Естествено, случват се весели рибарски истории, които понякога звучат безумно. Един колега беше хвърлил "на рибе" край Долни Богров. Дрънна му шпионката. Изскочиха му очите. Затича се към пръчката и... видя една чайка, която летеше заедно с кордата му. Умряхме от смях.
Късна есен отидох по Струма. Хванах голям скобар. На устата му имаше пробойни от куки и стърчеше корда. Зарадвах се, че хванах "рецидивист". Сложих го в хубав френски живарник и продължих да ловя риба. На вечерта преди тръгване се оказа, че "рецедивистът" е избягал с живарника.
Бил съм на риболов и в чужбина - в Югославия, на един от ръкавите на река Сава. Условията и техниката на риболов са почти същите като при нас. Школата им е водеща в сладководния риболов. От тях дойде риболовът на троха хляб. Най-добрият воблер за сладководен речен риболов в света - "ружното паче" (грозното пате) е тяхно изобретение.
Нямам особен рибарски чалъм. Мисля, че съм добър професионален любител. Ако човек стане професионалист, ще изгуби удоволствието. Като дявол от тамян се пазя от състезания.
Преди години отидохме на язовир "Доспат". Валеше страхотен дъжд. Напълнихме живарниците. Изхвърлихме такъмите от раниците и ги напълнихме. Разбра се, че и тогава няма да спрем и до тъмно напълнихме багажника на колата. Голям грях беше. Тръгнахме да се прибираме. Колата ни се халоса в една дупка и задната седалка, на която бяхме оставили макарите и воблерите, се изсипа на главите ни. Бяхме наказани.
В риболова българинът не само е отворен към нови неща, но и изобретява. Така, както е сътворил и гениалното изобретение - чушкопек. Ще ви разкажа за две български ноу-хаута.
На един водоем спира жигула. Слизат двама пичове. Вадят такъмите и накрая една стълба тип бояджийска. На хубав, тлъст бързей, на завой закрепват стълбата и сядат отгоре. Цял ден ловят на най-чистата линия, няма "шкембета", относи... Леко им минава покрай краката. Направо ми взеха акъла. Никаква европейска платформа не може да победи този наш гений.
Другото изобретение съм го наблюдавал при улов на сом. Тъй като куката е с малка площ, при вадене на по-големите екземпляри се получава разкъсване. За да не се изгуби и нарани излишно сомът, когато го докарат до лодката, един от риболовците скача във водата и му връзва през хрилете празна туба от 20 литра. След което го пускат. Тубата служи като поплавък. Сомът започва да я топи, но най-накрая се уморява, скапва се и го изваждат с лекота.
През последните години имаше доста скандали около ловно-рибарския съюз. Когато една къща стане на сто години, тя се превръща в паметник. Същото е и с институциите. Толкова малко неща в България има, които са над сто години. Броят се на пръстите на двете ръце: БНБ, Министерският съвет, Зоологическата градина, Софийският университет, Народното събрание и ловно-рибарският съюз. Той е преминал през всичките перипетии на сложната ни история и е успял да се съхрани. Дори и само за това е достоен за уважение. 
Често си задавам въпроса: "На какво ме е научил светът на мълчанието?" По-добре да стоя на един камък сам със себе си и да заредя батериите си, отколкото да отида някъде да ми говорят глупости. Животът е достатъчно стресиращ и пресиращ за повечето хора. Риболовът е прекрасен начин човек да се отърси от тези неща. Изключвам се здравата от всичко друго.