Синове на планината

Двама ентусиасти написаха нова страница в историята на българския алпинизъм. Последните седмици д-р Атанас Скатов и Боян Петров обикалят новините с подвизите си в Хималаите. Всеки преодолян метър при тях е невероятен успех и победа над тялото, защото Скатов е веган и не приема никакви белтъчини, а Петров е инсулинозависим. И двамата не се определят като професионални алпинисти, но с постиженията си те са точно такива. Съвсем скоро българите покориха десетия по височина връх в света Анапурна, който се извисява на 8091 метра надморска височина. Пръв на върха стъпи Петров на 30 април, а на следващия ден това стори и Скатов. Върхът се оказа истинско изпитание за двамата българи, които прекараха в подножието му над 45 дни, след като нямаше условия за катерене.
Петров стана първият българин с изкачени шест осемхилядника, при това доказани. Другите са Гашербрум-1 (8068 м), Кандчендзьонга (8586), Броуд Пик (8047), К2 (8611) и Манаслу (8163). Зоологът от Природонаучния музей в София е първият наш алпинист, стъпил на Кандчендзьонга, К2 и Манаслу.
Скатов засега е с три след Еверест (8848) и Манаслу (8156).
В момента Петров се опитва да покори Макалу (8481 м), а Скатов - Дхаулагири (8167 м). Двамата вече дори направиха по един неуспешен опит, като бяха в подножието на върховете, но лошото време така и не им позволи да ги покорят. Най-важен в тези условия обаче е животът на алпинистите и това е основната причина те да не рискуват допълнително и да покорят Макалу и Дхаулагири.

Историята на Скатов

Сливналията се запалил по алпинизма през 2010 г. след прехода по билото на Стара планина (Ком-Емине, 700 км). Оттогава той е и веган - човек, който не приема никаква животинска продукция. "Винаги съм обичал планината, макар че не съм ходил много. Вътрешно ми е харесвало, привличало ме е по някакъв начин, но до 2010 година не съм предприемал нищо. И тогава вече, като преминах цялото било на Стара планина, като видях не само колко е красиво, но и през цялото време ти размишляваш върху твоя живот, върху всичко, което ти се е случило, какво искаш да правиш, как да го постигнеш. И много ми хареса. Минах го 2011-а за втори път, 2012-а за трети. Тогава напуснах работа и единственото смислено занимание за мен беше да ходя в планината. Когато съм в планината, се чувствам балансиран, спокоен и изпълнен с много любов и щастие. Планината ми помага да открия най-фини детайли от моя характер, както и да размишлявам върху живота и неговите закономерности. Обичам много България и природата и специално се завърнах да живея в нашата родина", разказва Скатов.
Неговият проект е да изкачи скоростно всичките 14 осемхилядници до 2020 г. Поради тази причина от 2012 г. Скатов не работи, а се е съсредоточил върху проекта си. 38-годишният Скатов е завършил Аграрния университет в Пловдив, магистър е по растителна защита, след което е завършил докторантура в Берлин. "Работил съм като научен сътрудник в България и Германия, като университетски преподавател в София и като мениджър и ръководител в частния сектор на България и Германия", допълва той.

Животът на Петров

43-годишният Боян Петров е първият българин, изкачил три осемхилядника в рамките на един сезон - Кандчендзьонга, Броуд Пик и К2. На два от тях за първи път стъпи роден алпинист. По професия той е зоолог и работи в Националния природонаучен музей в София. Неговият проект е "Българин на 14х8000", а разликата с този на Скатов е, че Петров е диабетик. "Не мога да кажа какви са ми били нивата на кръвната захар, защото новите глюкомери работят над 5 градуса и трябваше да го топля. А и се опитвах да се абстрахирам от потенциално лоши новини. Но като цяло намалих инсулина с 30%, защото когато катериш, е по-добре да си с по-висока захар", разказва Петров за болестта.
Преди диабета той се е сблъсквал с още по-опасни здравословни проблеми. Първо му откриват злокачествен тумор по окото, а после и в слабините. Той признава, че шансовете му за живот са били 50%, но след химиотерапия успява да се пребори. Именно ракът и диабетът са направили алпиниста по-силен психически, което неимоверно му помага да катери върховете.

Храната по време на експедициите

Алпинистите катерят върховете като част от дадена експедиция. Преди това те заплащат такса, която започва от $20 000-30 000. Скатов разказва, че храната на експедициите се дели на животинска и растителна. По време на експедициите той се храни основно с ядки, соя, нахут, боб, ориз и спагети. Също така има специална храна за алпинисти, която се залива с вода и след 10 мин. е готова за употреба. В подножието на даден връх почти не се яде, като Скатов обяви, че му се е случвало за 100 часа да яде две шепи спагети. "От 5 години не консумирам месо, яйца, мляко, риба, сирене, кашкавал и др. "Храня се само с растителна храна. За мен е важно да проуча веганството и как то действа не само при един нормален живот и как действа на висока надморска височина."

На ръба на живота

Във всяко изкачване на осемхилядник се крие смъртна опасност. Дали ще е от лавина, преуморяване, липса на кислород - рискът е огромен. Българските алпинисти катерят без кислород, но Скатов разкрива, че винаги си носи по една бутилка и ако се налага, я използва. "Нагледал съм се на смъртни случаи и при нужда няма да се замислям и ще използвам кислорода, за да не умра. Животът е на първо място - винаги", обяснява алпинистът от Сливен за тази част от подготовката си преди всяка експедиция.
Той дори даде конкретен случай, когато наистина е бил на ръба: "На състезание у нас - 24 часа планинско колоездене, тогава на всяка обиколка можеш да си взимаш вафли, но нямаше вегански и аз реших, че ще карам, без да се храня. В един момент просто слязох от колелото и очаквах да колабирам, но тогава мина едно момче и ми даде една голяма сусамка, която буквално ми спаси живота."
"Разсееш ли се по време на слизането, смъртта е на една крачка", допълва Петров. Това е така, защото след като си изкачил даден връх, слизаш разтоварен откъм психика и ти изчезва фокусът. Всъщност в главата на алпинистите винаги стои мисълта: "Един връх е изкачен, когато се завърнеш жив и здрав в базовия лагер".

Успехът
 
"Ще считам проекта си за успешен не само ако изкача върховете, ако успея да накарам съвременните хода да се замислят с какво се хранят, дали това е здравословно за тях, и най-вече отражението върху природата и екологията. Защото вече е доказано, че голямото животновъдство, което всеки ден нараства, има много голям отпечатък върху екологията на планетата.
Затова моето послание е всички хора да предприемат конкретни практически действия, за да може нашата екология да се запази, а също така и да се замислят върху тяхното здравословно състояние. Аз просто искам да направя нещо полезно за хората и за нашата планета", обяснява Скатов.
Петров пък разкрива, че планината осмисля дните му. Той иска да е горе в планината, за да се чувства жив.
Върхът е единственото място, на което нямаш какво да правиш, но всеки иска да е там. Може би за да си по-близо до небето, защото само алпинистите могат да са там. Обикновеният човек просто няма да оцелее...





Атанас Скатов (вляво) и Боян Петров в базовия лагер след изкачването на Анапурна


Атанас Скатов на връх Анапурна
Снимка flickr.com