Срамуването от речта

"Добър ден. - Добър ден. Какво ще обичате. - Цигари. - Заповядайте. - Благодаря. - Еееййй, най-накрая да се намери един българин да ми каже "благодаря". Тука имаше една баба и тя започна по едно време да ми вика "мерси".
Възмущението на  възрастния мъж, който преди десетина години продаваше разни "занимавки" в едно павилионче зад читалището на Сандански, беше напълно искрено. Човекът се беше ядосал заради едно невинно "мерси", което подобно на "чао" и "ок" трайно от десетилетия се е настанило удобно в българския език.
Какво ли щеше обаче да каже този дядо, ако беше чул, че в града му ще се проведе например "Хенд мейд фестивал" - пише се на кирилица или пък, че ще се ходи на TheatAir, което ще рече театър на открито, за тези, които могат да го разберат. И интересно каква ли дълга ругатня щеше да метне, ако беше чул например за "Shake that Хълм". Това двуезично заглавие се използва за музикален фестивал в Пловдив, който дори се посвещава на Съединението. Един вид честито ви Unification (Съединение), майнички.
Разговорите за размиването на българския език с чуждици и масовата употреба на надписи на латиница на обществени места през годините след 1989 г. ту заглъхваха, ту се възбуждаха по някакъв повод, но не може да се каже, че има какъвто и да е ефект от тях. Дори като че ли има регрес, защото след позабравените вече разговори за Закон за българския език вълната на предимно англоезичните надписи заля улиците като сущий Девети вал, а неправителствени организации в сферата на културата, кулинарията и спорта едва ли не напук организират прояви с

откровено провокативни

в езиково отношение наименования. Например "Витоша рън" - точно така се пише - на английски с кирилски букви и става дума за софийски маратон, или Sofia Mezi - кулинарен фестивал за балканска скара. А докато в столицата свенливо мезят на български с латиница, кулинари в Бургас решително са скъсали с този хибрид и директно използват англоезичното "Tasty Summer", което ще рече вкусно лято. Списъкът може да бъде продължен с "Culture Beat Пазар", като зад непонятното за неанглоговорящите име се крие бутиков пазар за облекла и аксесоари от млади дизайнери, който се провежда в едноимен столичен клуб. Както казва един електронен пътеводител по софийските заведения: "Това не е обикновен базар, а културен пазар, отличаващ се със собствен стил!" Че е пазар, пазар е, че е има собствен стил, е повече от ясно, и култура дори има, но каква е тя? За кого е предназначена и какво послание отправя към другите, като използва самоназвание на чужд език. Как си част от българската култура, като се асоциираш, а това е видно от името, с чужда култура, с чужд език, с чужд манталитет? Или не си част от българското културно пространство, а от някакво друго, в което пребивават духом, а в България са само телом? Тези въпроси не са само към младите дизайнери. Разбира се, те се отнасят до всички онези, които измислят, организират, провеждат, участват в прояви, свързани с различни аспекти на културата, които използват чуждоезични названия. Както гласи един афоризъм: "Както наречеш кораба, така и ще плава той." Когато нещо е англоезично, то е такова, то има претенцията да бъде част от онзи свят, независимо че сред участниците и изпълнителите вероятно няма нито един чужденец. Неволно възниква усещането, че в българското общество има прослойка, която е решила да

префасонира обществената среда

по начин, който й е удобен и който я кара да се чувства добре в него, т.е. че е далече от обкръжаващата я действителност.
Понякога нещата получават интересно звучене. Лятното кино в пространството пред НДК, през 2013 година беше наречено "One more кино". Какво е попречило да го нарекат например "Още едно кино" не е много ясно, може и да има някаква психологическа причина, която професионално да бъде обяснена от специалист. Но фактът, че на метри от "арт пространството", както наричат лятното кино, се намира паметникът "1300 години България", е многозначителен. Съмнително е, че собствениците на киното са решили да бъдат някакъв културен контрапункт на посланието, което трябва да излъчва съседният монумент, обаче май така се е получило. От едната страна, са тъжните руини на паметник, който е замислен като символ на миналото, настоящето и бъдещето на България и върху който имаше надписи като например "Върви, народе възродени". От другата страна, очевидно е настъпилото (от гледна точка на 1981 г.) бъдеще, в което се е настанило едно "One more кино". Към киното има и бар. One more...
Намекът, че англоезичността е неразривно свързана с модерността, може да бъде открит и на съвсем неочаквани места. Например в рекламата на известна марка българска бира актьорите, които пресъздават миналото и настоящето, танцуват във фоайето на хотел, в който в миналото рецепцията е "Рецепция", а в настоящето тя е "Reception". Т.е. в миналото използваме кирилица, а в настоящето вече не. Обяснения защо е така сигурно има много и дори част от тях ще звучат логично, но горчивият привкус, че кирилицата се свързва с миналото, с ретрото присъства.
Съблазънта да заподозрем заговор срещу българщината е голяма и дори могат да се намерят такива основания. Например има едно чудо, което се нарича "ЕДНО" и то е "платформа за култура" с директор Асен Асенов. "ЕДНО" редовно печели грантове от фондация "Америка за България" от 150 до 200 хил. евро на година, като се почне от 2010 г. Всички начинания на "директора на платформата" са англоезични - "Sofia Dance Week", "Sofia Design Week" и "Sofia Architecture Week". Ето го извора на злото! С парите на американците безродници

имплантират чужда култура

в тъканта на българщината и я разяждат като невярна болест. Де да беше толкова просто.
Всичко описано по-горе, както и чуждоезичните надписи по улиците, срещу които има дори взети мерки на общинско ниво, които никой и никъде няма особено желание да изпълнява, не са причина, а са следствие. Те произтичат от процеси на упадък на българската държава, които текат от повече от 20 години. Ако говорим за сблъсъка с латиницата, то ето ви един пример - преди няколко десетилетия "Кока кола" се изписваше върху етикетите в България на български език, а сега не се изписва. Това също е част от упадъка, нищо, че изглежда много дребнаво. Апропо, защо в Русия е възможно названията на западните фирми да бъдат изписани с кирилски букви на руски, а у нас това не е прието. Какво ни пречи освен усещането, че всичко си е таковало таковата и отива на... и поради това ни е все тая.
Хората се спасяват по различен начин от упадъка - бягат в чужбина, стават нихилисти, затварят се в черупката си, който си има такава, или пък решават да бъдат част от модерните времена, като "променят нещата", "променят средата" и най-накрая променят и себе си до степен да се превърнат в неразумни юроди. Ако времената на Паисий се завръщат, то те ще бъдат фарсови, нали така казват, че се повтаряла историята. Желанието на част от образованите българи да се поевропейчат или поамериканчат ще се реализира в един момент с превръщането им в обикновени сноби. Те няма да бъдат по-малко българи от другите, просто ще бъдат по-лесни за моделиране. Сякаш за тях геният на Пушкин е написал през 30-те години на XIX век: "Ти просветения си разум освети и лика на правдата видя, и нежно чуждите народи заобича, и мъдро своя възненавидя".
Всичко това ще премине. Но не сега. Положението още не се е влошило достатъчно, за да започне да оправя. Честит празник!