Ех, Теди, ех, Москов!

В една телевизия през седмицата коментира новините Теди Москов, който прави последен спектакъл на "Улицата". Понеже чух, че е последен, та ме зарадва...
 Иначе Теди си е Теди, не пропуска да се изкаже за партийните песни, за старите символи... Дори не се присъедини към възторга на "двама млади мечтатели", които направили виртуален образ на чинията на Бузлуджа. Напротив - препоръча им да направят същото и на двореца на Хитлер, някъде в Германия!? Какъв трябва да си, за да изречеш подобно нещо към двама млади творци!
Теди си е Теди. Той няма как да излезе от "Улицата" си... А тя е просто задръстена, или по-скоро задънена в творчеството му. И друг изход няма. Почти клозетен хумор, елементарни смешки и улични скечове - това е улицата, която през всичките двайсет и пет години е пред очите ни и се опитва да ни разсмее ту от малкия екран, ту от голямата естрада или маломерния театър с иначе талантливи артисти. Особено с Мая Новоселска...
   Ще го изтърпим, няма как, и с "остроумните" му подмятания, и в новините от телевизията, които коментира и предимно политизира в същата посока - отрицание и противопоставяне с недалечното минало, от което и самият той произхожда. И ще го запомним единствено с една улица, по която сме минали и ние, но не го зачеркваме, защото все пак е опит на някакъв творец от нашето време... А той би зачеркнал без свян всички останали покрай него.
  Ех, Теди, ех, Москов! И фамилията ти е една такава московска, а ти все искаш да я отречеш и да й се присмееш я със "сърп и чукче", я с чукчи, я с някой куплет от партийна масова песен. Дори на момчетата с виртуалното изкуство се присмя, като ги нарече "млади мечтатели". И Дядото от Бузлуджа беше мечтател...

Двамата студенти от университета "Напиер" в Единбург - Тодор Русанов от Горна Оряховица и полякът Рафал Чарновски, са автори на виртуалната разходка на Бузлуджа. Това е тяхната дипломна работа за бакалавърската им степен по специалността дигитални медии и дизайн.