В клопката на опасната болест по говедата

    През последните няколко години в България, като едно кръстовище на преминаване на хора и на животни, и без това закъсалото животновъдство беше сериозно ударено от "син език", антракс, нюкясълска болест. А през 2016 г. говедата у нас бяха покосени от доскоро непознатата за нашите географски ширини болест - заразен нодуларен дерматит. Заболяването е причинено от вирус и се проявява предимно при говедата, боледуват например и жирафи и други животни. Това е нова за Европа болест, която идва от Африка
За първи път заболяването е регистрирано в Замбия през 1929 г. През 1989 г. е регистрирано и извън Африка в огнище в Израел. В Европа първо навлиза в Турция, Кипър, в Гърция е вече втора година. Експертите твърдят, че се пренася чрез механични вектори, но също така може да се предава и чрез директен и индиректен контакт. Заболяването не е опасно за хората, но те могат да бъдат преносители. През април тази година заболяването бе констатирано и в България, в селища от областите Хасково и Стара Загора. Така и страната ни попадна в клопката на опасната болест по говедата.
    "Ние очаквахме това заболяване още от миналата година", заяви по време на парламентарния контрол през миналата седмица министърът на земеделието и храните Десислава Танева. Очакванията бяха, че болестта ще се пренесе в областите Смолян, Кърджали, Благоевград. Интересен е фактът, че първото огнище на заразния нодуларен дерматит

"изби" много по-навътре в страната -

в региона на Димитровград. Поради тази причина животновъди заявиха, че не изключват умишлено заразяване. В интервю пред fermer.bg европейски експерт по безопасност на храните, пожелал анонимност, заявява още през миналата година: "За съжаление имаме индикации, че разпространението на смъртоносни зарази по животните, което оказва и значителен негативен ефект на потребителите на съответните продукти и субпродукти, може да се окаже част от използваните инструменти в борбата за пазари".
В момента с много висока скорост заболяването се разпространява и в Македония, данни има и за съседна Сърбия. Смъртността от заболяването е по-висока при младите животни. То води до значителни поражения, особено при животни, които досега не са се срещали с това заболяване. Големи са и икономическите загуби от заразата. По данни от края на миналата седмица, съобщени от Десислава Танева, вече има потвърдени 94 огнища на заразен нодуларен дерматит в страната, които са в седем области на страната. Новите огнища, които се откриват, обаче са с по едно-две животни. В Благоевградско например

бяха засечени вторични огнища

Броят на умъртвените животни вече вероятно надхвърля 2000. Все още няма изчисления, направени от МЗХ, за икономическите загуби на фермерите от болестта у нас. Танева пък увери, че ЕК ще възстанови на България 75% от всички направени разходи за борба със заболяването.
    Правителството отпусна миналия месец 20 млн. лева за справяне с болестта. Прилагат се три вида мерки - методът "стемпинг аут", инсектицидно пръскане и ваксинацията. Какво е "стемпинг аут"? Когато се установи болно животно, то се унищожава заедно с животните, които са контактни с него. "Такива са правилата, с цел да не се разпространи заразата и по други животни извън стадата, тъй като някое неустановено за болно животно може да бъде вирусоносител", обясни Танева.
    През миналата седмица имаше обаче един тревожен сигнал за загробване на крави, заболели от нодуларен дерматит, в свлачищен район край Девин, Смолянска област. За това алармира Рашко Кехайов, собственик на ферма и председател на Сдружението на овцевъдите в Девин. Свлачищното място, което се нарича Бабин гроб, било срещу неговата ферма. "В моята ферма няма болни животни, а и не мисля, че точно това място е подходящо за загробване, защото ако се активира свлачището, болестта ще пламне навсякъде. Искам да знам как и кой точно е определил тук да се заравят мъртвите крави и съм силно обезпокоен от това", заяви Кехайов. Директорът на областната дирекция на БАБХ в Смолян д-р Сава Бозуков съобщи по-късно, че мястото в Девинско, където се загробват кравите, е определено от Басейнова дирекция - Пловдив. "Всичко е съгласувано с Басейнова дирекция - Пловдив и

няма никаква опасност от разпространение

на болестта, всичко ще бъде дезинфекцирано и не би следвало хората да имат притеснения", успокои д-р Бозуков.
    Подобен случай имаше и в началото на месеца, когато стана известно, че загробват заразени и умъртвени крави в близост до населено място и до пасища. За този случай пък алармира животновъдът от Хаджидимово Иван Сабъхлъков. Той разказва, че една от ямите за животните е близо до града и на броени метри от земите, които са му дадени да ползва като пасище. По неговите думи ямите трябвало да са далеч от водоизточници, земеделски земи и къщи. Водеща роля в определянето на местата за загробване на заразени и умъртвени животни има съответната община. Нейни служители се допитват до експертите в Басейнова дирекция и в Регионалната инспекция по околната среда и водите, за да определят къде да се изкопае ямата. А работа на ветеринарите е да евтаназират и да загробят животните. Дано отговорните са си свършили работата.
Пръскането на огнищата на нодуларен дерматит в страната започна още прези миналия месец. Целта е в засегнатите от болестта райони да бъдат унищожени всички възрастни комари, които пренасят заразата от животно на животно. Предстои поредно пръскане, след спиране обаче на валежите и затопляне на времето.
    Другата мярка, която се прилага за борба с болестта, е ваксинирането. При първия етап от ваксинирането бяха използвани 150 хил. дози, а в момента върви вторият етап с около 175 хил. дози. Ваксинират едрите преживни животни в райони, граничещи с Турция - общините Царево, Средец, Малко Търново, Болярово, Елхово, както и общините от област Кърджали - Крумовград, Кърджали, Черноочене. Ще бъдат ваксинирани и жовотните от общините Твърдица, Нова Загора, общините Драгоман, Водек, Сливница, Божурище, Копривщица, Самоков. София-област, областите Стрелча и Панагюрище, област Пазарджик, както и 89 населени места от областите Видин и Монтана, които се намират в 10-километровата зона до границата със Сърбия. До края на юни се очаква да бъдат доставени и последните 100 хил. дози ваксини. Според Танева прилагането и на трите вида мерки - "стемпинг аут", инсектицидно пръскане и ваксинацията, би трябвало да даде резултат по всички възможни начини на разпространение на заболяването.
    Впрочем миналата седмица стана известно, че България е поискала от ЕК да излезе със специално решение относно мерките за справяне с нодуларния дерматит. "Ние предлагаме

да има предварителна ваксинация

в зони с очакван риск, а методът "стемпинг аут" да се прилага само за заболелите животни с клинични признаци", е казала Танева на срещата на Съвета на министрите в Брюксел с комисаря по здравеопазване и безопасност на храните Витенис Андриукайтис. Интересното е, че това предложение на Танева идва месец и половина след регистрирането на първото огнище на заразата у нас и близо година след началото на прегледите за болестта, които прави БАБХ в граничните райони. През миналата година, доста преди да пламне заразата, пък директорът на БАБХ д-р Дамян Илиев казваше, че въпреки опасността е по-добре да не ваксинираме, защото това ще навреди на пазара на животни. Сега Танева предлага точно обратното, но докато ЕК се произнесе по нейното предложение, ще продължим да спазваме правилата на Брюксел и да умъртвяваме говеда дори без признаци на болестта, щом са от едно стадо. 
    В рамките на парламентарния контрол през миналата седмица депутатите от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ проф. Светла Бъчварова и Добрин Данев алармираха за проблеми, свързани с обезщетението на засегнатите стопани и начина на организация при работата на експертите. "Унищожените животни трябваше да бъдат компенсирани по пазарни цени. Неясно по какви критерии обикновената ставка за крава, извън селекционен контрол, беше изчислена на 1072 лв., което

според животновъдите е крайно ниска цена

 Пазарната цена на такова животно върви от 1500 до 2000 лв.", заяви Добрин Данев. Той попита какви мерки предприема БАБХ за окончателното ликвидиране на заболяването и за превенция на бъдещи такива заболявания, и ще бъдат ли променени компенсациите за земеделските стопани, които имат напълно унищожени стада.

Министър Танева отговори, че обезщетението от 1072 лв. е било стойността на животните в първите огнища. Средната оценка за една крава под селекционен контрол е над 2000 лв., обясни Танева. Цените се определяли от специална комисия, която оценява щетите. Това ставало на базата на наредба, като се ползвали и цените на САПИ. От думите й стана ясно, че МЗХ планира отпускане на държавна помощ "de minimis" на животновъдите с напълно унищожени стада вследствие на установена зараза с нодуларен дерматит. Това решение обаче трябва да се вземе от УС на ДФЗ.
    "За да се получат обезщетения, животните трябва да имат паспорти, а те нямат в по-голямата си част. Проблемът идва от това, че в БАБХ няма готови формуляри, за да бъдат представени тези паспорти и земеделските стопани да могат да получат обезщетения", заяви проф. Бъчварова. По думите на министъра всеки стопанин има задължението да регистрира животните си в системата на БАБХ. Министър Танева обаче призна за казаното от Светла Бъчварова, че това е един

проблем, наречен "заден двор"

Когато заради заболяването бяха създадени областните епизоотични комисии, помолих кметовете на населените места за установяване на ферми и на животни, които не са регистрирани в системата на БАБХ. Стопаните на животни от т.нар. "заден двор", които нямат регистрация, няма как да получат обезщетения, каза министърът.
    Второто, което ме притеснява, каза Бъчварова, е, че между ветеринарите и животновъдите има едно взаимно разбиране и процес, че те опазват животните. А в същото време БАБХ възлага именно на ветеринарите да унищожават животните, обяви депутатът. Бъчварова попита защо когато се осъществява дезинфекция на фермите, се възлага на външни фирми да го правят, а когато трябва да се умъртвяват животни, го вършат ветеринарните доктори, които са партньори на животновъдите. "По този начин се разрушава доверието, което трябва да съществува във ветеринарните институции. И е факт, че те с нежелание го правят", заяви депутатът.
    Проф. Бъчварова повдигна въпроса, че със заповед на БАБХ се унищожават животните, които имат признаци на заболяването, а докато върви ваксинацията, не може да се уточни дали животните са болни, защото 10-20 дни са носители на този вирус. Получава се едно объркване и ако сте проследили, има напрежение, особено в южната част на България, каза депутатът.
    Проф. Бъчварова заяви още, че трябва да се помисли за създаването на кризисен щаб, който да се занимава превантивно с проблемите при здравеопазването на животните. "И да имаме готови решения при възникване на проблеми. За да се изпълняват решения като за криза, а не като за инцидент", заяви в заключение тя.