Шампанско и сълзи

В българската политика преобладават шампанското и сълзите. Като в песента на Ивана... "Чух как Бойко Борисов определи напускането на Ивайло Калфин от правителството - през сълзи. Плачеше му се, както каза премиерът, като напуска. И му благодари, вярвайки, че ще останат приятели и единомишленици и утре...
Самият Калфин го определи още по-точно по една телевизия: "Решението на АБВ да напусне управлението е било партийно, а не лично негово..." И това обяснява всичко - и  поведението му, и "опозиционното" му поведение.
Сега Ивайло Калфин е категоричен, че за предстоящите президентски избори АБВ и БСП трябва да издигнат обща кандидатура. Длъжни били! И може би затова той не се върна в Народното събрание, а остана извън него - за да бъде удобна надпартийна кандидатура, за която ще се лее шампанско в изборната нощ. А защо не и сълзи...
Дори Михаил Константинов непрекъснато натяква, че Калфин е най-силната "лява" кандидатура! Бе лява, лява, но колко лява, колко дясна, като през целия преход си е бил все на властова позиция и с леви, и с десни, и с какви ли не!
И в парламента, и в европейските структури, и министър, и вицепремиер, и кандидат за президент в двойка със Стефан Данаилов, който му носеше повечето гласове - през целия преход Калфин е "горе". И само няколко часа - в опозиция. В стартова позиция за нови поводи за шампанско и сълзи...
Все пак левите хора в България твърде трудно понасят предателството и шикалкавенето и трябва много, ама много усилия, за да гласуват дори с отвращение за такъв свой кандидат. Такова шампанско ще е през сълзи...