По терлички

Когато преди време Ивайло Калфин каза, че е добре да има обща лява кандидатура за президент извън АБВ и БСП, това бе добре. Отговаряше на политическата реалност, която пък е такава, че партийна фигура от която и да е лява партия няма видими шансове за успех. Когато обаче Георги Първанов започва да разсъждава публично за правните основания той да претендира за трети мандат, това не е добре. Ама съвсем не е добре, защото се схваща като някаква форма на неразумност.
Още след поредната загуба на местните избори, този път наистина жестока, стана очевидно, че разделението вляво трябва да бъде преодоляно в името на отстраняването от власт на пагубното за България управление на ГЕРБ. Независимо какво си мислят в партийните централи, левите партии в момента не могат да дойдат самостоятелно на власт, а ролята на разни балансьори и присъдружни организации тип "патерици" може и да е подходяща временно за АБВ, но е напълно гибелна за БСП.
Затова и бе някаква надежда, за някои хора, че разговорите за обща лява, може би непартийна кандидатура за президент, ще започнат, както се полага на подобни "завери" - тихо, по терлички. Вместо това се говори за бутонки. Впрочем Първанов ползва такива. Когато рита мачле с Бойко Борисов.