Ако всички се отчаем, няма да има изход

Теодора Чамова е родена през 1984 г. в София, в семейство на лекари. Завършила е френската гимназия в столицата, а впоследствие МУ-София през 2008 г. Специализира в Клиниката по нервни болести в УМБАЛ "Александровска" през 2009-2013 г. Придобива научна степен доктор по медицина, защитава дисертация на тема "Когнитивни нарушения при невромускулни заболявания". Специализира в Института по миология в Париж и в Холандия. Основните й научни интереси са в областта на редките неврологични заболявани.

"Ако наистина има воля за промяна, тя трябва да дойде от младите хора"


- Вие сте трето поколение невролог. Искали сте да продължите семейната традиция вероятно?
- Дядо ми - проф. Сашо Божинов, всъщност се смята за един от основоположниците на неврологията в България. А това за мен е една голяма отговорност, защото той е оставил значима следа изобщо в медицинската наука. Майка ми е проф. Венета Божинова, детски невролог и ръководител на Клиниката по детска неврология в "Св. Наум". Какво е да си невролог?
За мен всъщност да съм лекар е призвание. Още от дете, когато ме питаха каква ще стана, някак си най-естественото беше да отговоря: лекар. Не съм мислила, че мога да правя нещо друго. Всъщност докато следвах, имах няколко възможности по отношение на това какво ми е било интересно като специализация - това бяха очни болести, неврология и ендокринология, но всъщност винаги съм имала някакво влечение към неврологията, която е една изключително интересна, специфична специалност. Да, определено една от тежките, макар че в медицината лека специалност няма. Какво е да си лекар в днешно време? Определено е трудно. Има много възможности човек да замине в чужбина. Не знам дали това е най-добрия вариант, разбира се, защото в чужбина в крайна сметка винаги човек среща трудности. Не е задължително това да е най-лесният вариант. В България може е малко по-трудно, заради организацията и това как се оценява лекарският труд в последните години. Системата на здравеопазване ни поставя пред редица изпитания.
- Имали сте предложение от европейски център за работа в Нюкясъл. Защо отказахте? Защо оставате в България?
- Да, каниха ме в Европейския център по невромускулни заболявания в Нюкясъл. По принцип идеята ми е специализация и повишаване на собствената ми компетентност в областта на тези заболявания. Но след специализация предпочитам да се върна в България.
- Да се върнете, т.е. да отидете и да се върнете?
- Аз така или иначе съм провеждала специализации до този момент, но няма да остана да работя там.
- Обикновено нашите лекари не са доволни от парите и от възможностите за развитие и затова гледат навън...
- Да, определено това е така, но всъщност, ако това е общата и глобалната представа на всички, България в бъдещите няколко десетилетия ще се обезлюди. Може би моето изглежда като донкихотовщина, но мисля, че ако наистина има воля за промяна, тя трябва да дойде от младите хора.
- А вярвате ли, че ще се върнат тези вече стотици хиляди млади българи, които сега са в чужбина?
- Ако им се предлагат добри възможности, би следвало да се опитат. Не знам дали ще се върнат, зависи. Но аз не мисля, че има хора, които да искат самоволно да напуснат страната си, при положение, че семейство, близки хора реално са в България. За това обаче обаче говорим в условно наклонение...
- Отчайва ли ви нашата здравна система?
- Мисля, че човек не трябва да се отчайва, по-скоро трябва да търси начини, по които да подобри ситуацията, в която е всъщност, и с идеи и действия да допринесе за промяната. Ако всички се отчаем, няма да има изход. Да, определено има много проблеми в здравната система.
- За вас като млад лекар кое се оказва най-големият проблем в здравеопазването?
- Най-големият проблем в здравеопазването, от една страна, е недофинансирането, от друга - самата организация, която не е най-добрата според мен. При положение, че и пациентите не винаги са доволни, и лекарите също не са доволни, явно нещо в тази система е проблем. Според мен това са основните моменти, за които трябва да се мисли. Другият проблем са кадрите, защото трябва да има адекватна политика, за да се задържат младите лекари. Нашето здравно образование е много добро по отношение на студентите медици, а всъщност след това голяма част от тях напускат. Тоест България, която не е една толкова богата страна, всъщност подготвя кадри за другите много по-богати страни. Механизмът е да се опитва тези хора да бъдат задържани, като им се дават възможности за развитие. Важен е финансовият момент, разбира се. Особена за млад човек, изграждащ семейство.
- В момента има ли възможност за напредък в кариерата?
- По принцип е трудно. Слава Богу, аз съм имала късмета да попадна в клиника с много добър екип и научен ръководител, който дава възможности наистина хората да се развиват, но това е рядкост в наши дни. За мой късмет започнах като докторант на проф. Ивайло Търнев и хората в Клиниката по нервни болести.
- На скорошна среща в Албена на Фондация "МОСТ" вие и проф. Търнев представихте темата за редките болести като настояще и бъдеще. Тази социално значима тема ли ви интересува най-много?
- Невромускулните заболявания са част от редките заболявания. И всъщност тази област е като суперспециализация над общата неврология. Определено редките заболявания са ми много интересни, защото те наистина са полиорганни, карат те да мислиш по отношение на диагностиката, по отношение на възможностите за терапия, а и всъщност дават възможност за научни разработки, което е основата по-нататък да се развиват възможностите за проследяване. Има възможности по проекти, които са към Медицинския университет, проекти към МОН, възможности за включване към международни проекти. Човек трябва да е активен. Трябва да се оглежда, трябва да проверява.
- Трябва да следи и новостите в своята област.
- Да, определено. И когато човек всъщност се интересува от тези новости, идват и възможностите за колаборация, защото, честно казано, и европейските мрежи, и другите университети са отворени за колаборация с нас. Въпросът е ние да проявим активност. Понякога това е трудно, защото в забързаното си всекидневие, с много пациенти, с необходимостта да се покрие определена бройка клинични пътеки, остава малко време. С цялата бюрократична система всъщност човек трябва да е много мотивиран, за да му останат сили за научни разработки. Но аз имам добри примери с хората, с които работя в Клиниката по нервни болести.
- Колаборация казахте, че е възможна? Те и сега идват чужди лекари, но всъщност може да се желае много повече, погледнато отстрани.
- Да, по принцип идват за споделяне на опит, за обучение на персонал, както и съответно български лекари ходят навън, така че това според мен е абсолютно възможно. Такива са и идеите на Европейската комисия, поне в областта на редките болести, което е много полезно, защото всъщност това са много малко пациенти и много малко експерти.
- Освен това е и скъпо лечението.
- Диагностиката е трудна, скъпа е, лечението също не е достъпно за всички в България. Сега има възможности основните редки заболявания да се лекуват, което е добре, защото в крайна сметка намалява тази диспропорция, която е имало в рамките на Европа.
- Ако говорим за социално значимите заболявания, те близки ли са с тези, които са по света?
- По отношение на социално значимите заболявания, например като исхемичния мозъчен инсулт, като инфарктите, не се различаваме, просто оглавяваме класацията в Европа по смъртност от тези заболявания, което поставя въпроса за профилактиката. Защото идеята е не да лекуваме последствията. Освен профилактиката много важно значение има здравното образование и здравната грамотност. Човек трябва да помогне сам на себе си. Когато се появи при лекаря вече с проблем, не всичко е обратимо.
Животът ни е станал много по-стресиращ, хората имат много повече рискови фактори за развитие на съдови заболявания - артериалната хипертония, дислипидимията. Според мен наистина това са неща, които трябва на едно ниво в училище да започнат да се научават. Има програми в рамките на ЕС, които проучват здравната грамотност, и България не е на добро място по отношение на това.
- Сега вкарват народните танци в училище, може би ще дойде ред и на здравната грамотност.
- Това е нещо добро, защото според мен малко или много стимулира човек да оценява собствената си култура. Много други страни правят точно това - стимулират човек да изучава добре собствената си история, култура, география. Всъщност човек, за да е патриот, трябва да знае откъде е тръгнал. Ако не знае, как нещо добро може да се случи.