Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Септември 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

Общество

Позиция

Ирина Бокова в ролята на обединител

Както и да се спекулира с нейната кандидатура за шеф на ООН, за тези няколко дни у дома тя доказа, че има сили и воля да стои над нещата

Зорница Илиева

27. Май 2016 , брой: 117   778   0
Снимка
Ирина Бокова

Ирина Бокова, нашият представител за генерален секретар на ООН, е на посещение за няколко дни в родната България. Отслабнала, но все така елегантна по онзи начин, който показва аристократична сдържаност, тя успява така да съчетае време и програми, че всички настояващи за участието й в организирани събития остават удовлетворени. А те са толкова много за краткото време, че да се чуди човек и на нейната енергия, и на желанието на толкова хора да се срещнат с нея. Както и да я представят на колеги и познати, на участници в международни прояви, да успеят да напомнят за общи спомени и да пожелаят успех в нелеката привилегия да представя страната ни в съревнованието за най-високия световен пост. Някак между другото бяха и срещите й с президент, премиер, в парламента, с екипа на МВнР, който действа за постигането на целта, с журналисти, които напористо взимат интервюта на крак, с телевизионни репортери, които нервно командват операторите. Само тя остава неподвластна на суматохата, усмихната, без да личи напрежение, запазваща добрия тон дори когато въпросите са неудачни или повтарящи се до досада. Дали ще е на международна среща на жените-лидери, дали ще обяви Христо Стоичков за посланик на добра воля на ЮНЕСКО или ще приветства участниците в публична дискусия, Ирина Бокова намира точните думи за съответното събитие. А те звучат съпричастно, вдъхват кураж в нелеките ситуации на нашето съвремие и дават гаранция, че организацията ЮНЕСКО, която ръководи втори мандат, е в крак с проблемите на хората в областта на образованието, културата, спорта, историческото наследство и паметниците на културата по цял свят.
Учудващо е колко много хора я познават, как помни имената на познатите си, как всички те идват на събитията с нейно участие. А в същото време са от различни политически среди или имат различни възгледи, дори някои от тях са известни като политически противници. Сигурно тя е един от малкото случаи у нас, заради които може да се каже, че стига да има нещо достойно, българите могат да се обединяват и да гледат в една посока. Каквото и да се говори или спекулира във връзка с нейната кандидатура, каквито и лични недообмислени изказвания могат да се чуят, с тези няколко дни у дома и участието й в срещи с нашата общественост Ирина Бокова доказа, че има сили и воля да стои над нещата, да запазва самообладание и да цени сърдечното посрещане на мислещите българи. Заслужаваше си да се види с каква симпатия се отнесе тя и към инициативата на новосформирания клуб "Милениум" да води кампания "Support Irina Bokova" и да ги приветства с мили думи за идеите им. Това са млади българи, завършили едни от най-престижните университети като Кеймбридж и Харвард, организирали се в клубове в Лондон, Ню Йорк и София, реализирали се в чужди институции и адвокатски кантори. Същите са решили да насочат усилия за разрешаване на наши си проблеми, да беседват по теми като "Патриотизъм без граници" или "Образование без граници", чиято цел е да улесни процеса за връщане на българските висшисти от чужбина.
Макар и в края на един сигурно безкрайно уморителен за нея ден, Бокова не пропусна възможността да се срещне с тези млади българи, които успяха да съберат на едно място и експремиера Сакскобургготски, и Кристиан Вигенин, и Калоян Паргов, и проф. Огнян Герджиков, и Жельо Бойчев, и Милен Велчев. И толкова много граждани, камери и фотографи, че остана впечатление за единение зад една кауза, която заслужава гордостта и подкрепата на цял народ.
Нашият кандидат за генерален секретар на ООН има шанс и това е исторически шанс, който не се случва всеки ден. Разбира се, че няма нищо сигурно и предизвестено, защото геополитическите игри и интереси са толкова сложни и непредсказуеми. Другите 11 кандидати са известни и достойни личности с постижения в своите страни и в международен план, но за България ще се говори, нашият кандидат ще се обсъжда, а това няма как да няма позитиви за страната и народа ни. Както се казва, и който не знае къде е България, тази година сигурно ще научи. Струва си поне зад такава цел да се обединим и най-после да загърбим теснопартийни, личностни или нашепвани отвън интереси, за да имаме освен шанс, и успех. Исторически сме доказвали, че го можем. Заслужава си усилията и днес.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"