29 Март 2024петък08:02 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

На фокус

Как да променим живота с болка

Учени и журналисти в разговор за времето на Клеопатра, нанотехнологиите и днешното търсене на липсващата у нас персонализирана медицина

/ брой: 119

автор:Ева Костова

visibility 1696

От едната страна на моста е болката, от другата - лекарите, а те, заедно с болните, минават по моста. Ако той не е много здрав, всички вкупом рискуват да пропаднат в буйната река. Така образно се изрази един от участниците в ХV поредна среща на медици и журналисти в Албена преди дни, организирана традиционно от фондация МОСТ (Медии, Общество, Семейство, Традиции). Темата бе "Здравни и социални практики: предизвикателства 2016".
Учени и журналисти прекрасно знаят здравината на моста заради многобройните реформи в тази сфера, но това не означава - и слава богу, че търсенията за решение на предизвикателствата не са спрели съвсем, пресечени от безразличие, липсата на пари най-вече, враждебната среда и за пациенти, и за лекари, където е забравена старата добра клетва: ако не можеш да помогнеш, поне не пречи. Показа го и най-актуалната информация, която докторите споделиха на срещата.

А предизвикателствата днес са твърде много

- като се започне от генетиката и сърдечно-съдовите заболявани, при които по смъртност сме на челно място; през изкуството да лекуваш болни с фибромиалгия; мине се през наномедицината с новите наноструктурни магнитни материали и тяхното приложение при различни заболявания; съвременните аспекти и новости в лечението на  множествената склероза или рака, диабета и др. Като отражение на битката между външния и вътрешния свят, нещо "случващо се в главата" на пациента, определи проф. Ивайло Търнев една болест на ХХт век, която не е толкова позната и често не се диагностицира - 46 процента от пациентите получават грешна или късна диагноза, впоследствие се инвалидизират. Отрицателните нагласи и стресът водят до това заболяване, предупреждават специалистите. Името на болестта е фибромиалгия. Тя мори по-често жените. Някога се смятало, че засяга тези с по-ниско образование и статут, но сега везните клонят към жените с по-високо образование и ценз. Основната група, засегната от заболяването, което променя живота им, са мъже и жени в активна възраст - между 35 и 60 години, като при напредване на болестта се стига и до спиране на работа. До голяма степен тя е обусловена от начина на живот на съвременния човек, както и от високите нива на стрес, казва проф. Търнев. За появата на фибромиалгия влияние оказват и някои генетични фактори. При хората, страдащи от фибромиалгия, се наблюдава 

преждевременно стареене на мозъка

нарушения на работната памет, понижена активност, депресия. Добрата новина е, че има решение на проблема и подходящи медикаменти за болестта, казва проф. Търнев, който в навечерието на 24 май получи наградата "Питагор" в категорията "Утвърден учен в областта на здравето и медицинските науки". Проф. Търнев създава и ръководи Експертния център по наследствени неврологични и метаболитни заболявания към болница "Александровска". През последните три години установява сътрудничество с редица международни авторитетни научни институции и въвежда и осъществява селективни скринингови програми за редки болести. Редките болести се дължат на дефект в генетичните комбинации и честотата им по принцип е по-малка от 1:2000 души.
Дали ще бъдем здрави, зависи най-вече от политиките на превенция, които държавата прави с грижа за опазване здравето на хората. А непосредствените нужди в медицината, развитието на науката и технологиите несъмнено изискват стремеж за разработване на нови диагностични подходи и лекарства. Навлизаме в златната ера на персонализиране на терапията, създават се лекарства, които трансформират здравната грижа и клиничните показатели на принципа

правилният медикамент при правилния пациент

твърдят специалистите. България е още далеч от подобни навеи в медицината, но нищо не пречи да се опитва, стига да се заемат хора, готови за това. Има приета например Европейска програма за стратегически изследвания 2016-2017 г. Наномедицината има своето място в нея, а в световен мащаб се отбелязва глобално нарастване на инвестициите в тази област. Една от целите е с т.нар. магнетит да се пренася лекарството до точното място, казано по-просто. Проф. дтн Иван Недков от Института по електроника на БАН припомни, че началото на нанотехнологиите е свързано с името на Нобеловия лауреат Ричард Файнман, който през 1959 г. изнася прочутата си лекция "На дъното има твърде много неща". Магнетитът е използван за целите на медицината още от дълбока древност в Египет, Индия, Гърция и Китай. Клеопатра например е носила на челото си магически камък магнетит, който пазел нейната хубост и младост.

Нова лаборатория може да изследва 4500 болести

повечето известни като редки. Тя действа от три месеца с името Лаборатория за геномни изследвания към Медицинския университет в София, съобщи известният генетик проф. Иво Кременски. Съществуването на лабораторията ще доведе до достъп на повече семейства, а от такива изследвания в България се нуждаят около 300 хил. семейства. Няма да се налага хората да бъдат изпращани в чужбина и непрекъснато да има конфликти, а и изследванията ще са по-евтини, допълни той. Проф. Кременски изтъкна, че на страна като България са нужни 5 лаборатории, а те в момента са 30 без нужния надзор над тях. С едва 15 налични специалисти. За изследване на бременни и новородени пари има, проблемът е в организацията и контрола, категоричен е професорът. Необходима е още Национална генетична банка и Национална ДНК банка според него, за да може да се изработи национална стратегия.
Проблемът за произхода не е от вчера и продължава да вълнува все повече българи, особено тези, които в момента не са в България. Хиляди от тях провеждат генетични изследвания за произход, но малцина са получили очаквания отговор, свързва генеалогията и генетиката проф. Кременски. В този смисъл бихме напомнили, че историята на българите е най-малко в гените. Тя е безценното културно и историческо наследство, което са оставили нашите прадеди. Силата на генетичните изследвания е в невероятната им възможност да оценяват генетичните рискове, а оттук е възможността за провеждане на

ефективна профилактика, диагностика и успешно лечение

за всички болести, смята експертът. Сега сме изправени пред по-големи предизвикателства - да преведем това богатство от информация и да разберем природата на живота, здравето и болестта, да разберем същността, която ни прави по-скоро различни, отколкото еднакви; да разберем механизмите на комплексните взаимодействия между гените, околната среда и начина на живот, които причиняват много човешки заболявани. България може да даде своя дял в растящата научна революция. Българската лабораторна и медицинска генетика трябва да си върне водещите позиции в региона. В хода на изследванията, които са и елемент от националната сигурност, ще се получават и отговори: откъде сме, кои сме и какво ни очаква в здравен план, казва още проф. Кременски.


Част от участниците с талисмана на срещите между лекари и журналисти, обичаната от няколко поколения артистка Татяна Лолова


 Проф. Търнев въвежда и утвърждава професията "Здравен медиатор" в България и подготвя медицински кадри от ромската общност. В момента 195 здравни медиатори работят в над 110 общини под негово ръководство. Благодарение на организирани от него подготвителни кандидатстудентски курсове и осигуряване на менторство 106 роми учат в медицински университети

Снимки Константин Велков - фондация "МОСТ"

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ