Страхувате ли се от Русия?

Почти месец преди годишната среща на НАТО във Варшава истерията около очакваните решения нараства. Генералният секретар Йенс Столтенбрег говори за "исторически решения", домакините поляци говорят за "решаващ" самит, в Грузия пък заплашват с "неминуем колапс" на безопасността в нейния регион, ако Тбилиси не получи план за действие за членство в НАТО. В Украйна се "надяват на задълбочаване на сътрудничеството". Всеки разбира обаче различни неща, като говори за "съдбовната" среща на върха на НАТО. Столтенберг под "исторически" разбира разполагането в Прибалтика и Полша на петте батальона за бързо реагиране на алианса, които трябва да пазят тези бивши членове на СССР и соцлагера, които непрекъснато обясняват, че много ги е страх от Русия. Полша обаче се страхува най-много, защото под "решаващ" разбира решение за разполагане на постоянни сили на НАТО на нейна територия, освен базата за ПРО на САЩ. Т.е. всеки разбира това, което си иска, но в крайна сметка решенията ще ги вземат както обикновено американците.
Разполагането на петте батальона на НАТО в Източна Европа, което последва разполагането на петте американски танка в Естония и България и почетната обиколка из района на два от най-модерните американски изтребители Ф-22 "Раптор" са

действия от една и съща опера

В НАТО вече се чуха гласове, че операцията "Острие на копие", както се нарича разполагането на тези военни сили в близост до руските граници, е нищо повече от една фикция. Силите и средствата са прекалено малко, за да сдържат хипотетичното руско настъпление, но пък са достатъчни, за да влошават отношенията с Москва. Едва ли Прибалтика и Полша ще се почувстват по-спокойни, ако на територията им бъдат разположени и 10 пъти повече войски. Антируските им комплекси няма да изчезнат от това, само дето войнствената им риторика спрямо Москва ще се усили на порядък и дори няма да е учудващо, ако извършат някоя провокативна глупост, разчитайки, че са на сигурно под американска защита. Впрочем и американците разбират това. Едва ли във Вашингтон горят от желание да разпалят ядрена война заради русофобските истерии на поляци, естонци, латвийци, литовци и присъединилите се към тях румънци.
На 15 март т.г. европейското издание на авторитетното американско списание "Политико" публикува статия, озаглавена "Полско-американският романс се вкисна", в която твърди, че дипломати от ЕС и САЩ са раздразнени от упоритото настояване на Полша в страната да има постоянно разположени войски на НАТО. Според американски източници това би било крачка към голяма конфронтация с Русия. След като разположиха база на ПРО в Румъния и се готвят за подобна в Полша, би било много съмнително американците да открият и конвенционални военни бази в полската държава. Това не би го разбрал никой освен националистически настроените кръгове във Варшава и вероятно на срещата на върха на НАТО няма да чуем подобно решение. Ще чуем вероятно декларативни фрази за сътрудничеството с Украйна, но това ще бъде всичко. Както вече се изказа председателят на Европейската комисия Жан Клод Юнкер

Украйна няма да стане член на ЕС и НАТО

в следващите 20-25 години. Разбира се, тази прогноза важи само ако нещата в страната останат такива, каквито са в момента - стабилно тежки. Вероятността от влошаване на пациента обаче е много голяма.
Историята с Грузия обаче е малко по-различна. Въпреки че страната едва ли ще стане член на НАТО, въпреки воплите от Тбилиси американците може да разширят сътрудничеството с грузинците във военната сфера като военноморско планиране, военна инфраструктура, бреговата охрана. Това обаче в създалата се в района на Черно море крайно напрегната ситуация не е добра идея. Нейното изпълнение категорично ще доведе до покачване на напрежението между Русия, кавказката република и САЩ. На фона на идеите за създаването на някаква обща флотилия на НАТО в Черно море, в която искат да участват и украинците, разширяването на военното сътрудничество на САЩ с Грузия еднозначно ще се разглежда от руснаците като формиране на нов нападателен потенциал в южна посока. Такъв вече се формира в Балтийско море, а сега се очертават планове и за Черно море. Много е съмнително, че тези потенциали се разглеждат като непосредствена заплаха от Руската федерация. Но Москва е принудена да реагира на това дори чисто психотерапевтично движение на натовските сили около границите й. Едно много възможно и дори анонсирано действие от страна на руснаците може да бъде разполагането на оперативно-тактически ракети "Искандер" и оперативно-тактически бомбардировачи Ту-22М3 в Крим. За това се говори открито, не се крият тези намерения и в случай че Москва прецени, че Вашингтон е преминал поредната "червена линия" тези оръжейни системи могат да бъдат разположени на полуострова, като по този начин в обсега им на действие ще попадне и значителна

част от българската територия

ако това, разбира се, изобщо интересува някого в София.
В самата Грузия от известно време насам също се наблюдават нееднозначни сигнали за отношението към Русия. Макар и много предпазливо, но след прогонването на Михаил Саакашвили от Грузия страната започва да възстановява контактите си с Русия, като последната също е заинтересована от това. През есента на тази година в Грузия предстоят парламентарни избори, които ще определят курса на държавата, включително и този спрямо Русия. Би било по-разумно американците да изчакат тези резултати, за да преценят дали трябва да продължат с политиката на военно обвързване с Грузия, още повече че Южна Осетия вече анонсира провеждането догодина на референдум за присъединяване към Русия. Очевидно Москва ще решава за своето отношение към този референдум, а в момента Южна Осетия и така е фактически част от Русия в зависимост от политиката на САЩ спрямо Грузия, т.е. дали и по-нататък Вашингтон ще разреши на Тбилиси да продължи да се страхува от руснаците и до каква степен.
Интересен ъгъл върху струпването на различни военни сили на НАТО около границите на Русия предлага членът на Зиновиевския клуб философът Тимофей Сергейцев. Според него има две причини за съществуването на НАТО - европейските страни да не воюват една с друга и Старият свят да бъде държан под контрола на САЩ, а

бълнуванията за "руската заплаха"

имат за цел идеологически да сплотят клиентите около патрона им. В същото време "мръсната работа" по провокациите срещу Русия и последиците от това са за сметка на източноевропейските държави, които едновременно влизат и в ролята на алиби за антируската политика на западните държави - един вид нас Кремъл не ни "страхува", но нашите източни партньори са силно обезпокоени и т.н., и пр. Та според философа Сергейцев това съответства на съвременната либерална логика, за която всяка дейност, преди всичко бюджетната, е нещо многостепенно, което включва много подизпълнители, предимно от много евтини страни. На горните нива пък се намират управляващите компанията, които и обират свръхпечалбите, ако има такива. В нашия случай "фронтовите държави", както нарече страните от Източна Европа помощник-държавният секретар на САЩ Виктория Нуланд, удобно за Вашингтон декларират, че се страхуват от Русия. Те имат провокативно поведение, след това искат защита, която обаче не е достатъчна, но пък им дава кураж да продължат с антируската си политика. Най-хубавото за американците е, че без да се ангажират сериозно, те са изгодополучателите от напрежението между Русия и близките до нея васални на САЩ  източноевропейски държави. Най-банално това може да се изразява в покупката на американско оръжие и повишени разходи за отбрана, което да доведе до намаляване на дела на САЩ в общите разходи за отбрана на НАТО. Ако пък нещо се обърка, то всички непосредствени загуби ще бъдат за сметка на "фронтовите държави". В крайна сметка нали затова са "фронтови".
 

Американската система за противоракетна отбрана край румънското селище Девеселу бе тържествено открита този месец в присъствието на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и на американски и румънски лидери. Руският лидер Владимир Путин обаче заяви, че Москва ще бъде принудена да вземе ответни мерки, за да минимализира заплахата, която представляват разположените елементи за ПРО на САЩ в Румъния