Виц на абсурда
/ брой: 120
Европейският анализ на българската прокуратура се отлага. Пак. И за туй не сме готови, та какво остава за онуй. Работата е безнадеждна. Толкова, че не се вижда начало, а какво да говорим за край.
Говоренето за реформи в родната съдебна система се оказа абсурден виц. Ако обаче премислим думите на Бойко Борисов в началото на този мандат на ГЕРБ, нещата ще ни станат по-ясни. Според Борисов политика не се прави с конкретни идеи и промени в отделните области, а с медии и съдебна власт. Този път не е излъгал. Медиите пърхат за всеки сантиметър асфалт или лентичка. А съдебната власт ли? Там подходът е комплексен. Съдебната реформа е пред скоби за ГЕРБ. Особено след епичните войни на Цветан Цветанов със съда, сагите "Ние ги хващаме - те ги пускат", контролираното подслушване с неясни цели и "опраскването". Няма как да пропуснем и култовото изречение от един банкянски запис ("Не ми се подсмихвай, ти си го избра") по адрес на главния прокурор Сотир Цацаров.
Последният на практика се оказа най-силният политик в България днес. Борисов хич не долюбва да коментира неговите правомощия. Щото с неприключени производства той може да постави в зависимост всекиго. Мигар премиерът не е като на каишка? Сам призна, че е отговарял на десетки въпроси и дори не е наясно колко производства има срещу него и на какъв етап са. Което не му пречи да влиза кат същински Волен Сидеров в НАТФИЗ по средата на заседание на ВСС, да раздава указания на прокурорски съвещания и да разпорежда по телефона кому какво да се стовари.
Последният мониторингов доклад, както и препоръките на Венецианската комисия, ясно посочиха къде ни стиска чепикът. Проблемът на българската съдебна система е с върховенството на закона и начина, по който функционират и се управляват институциите и прокуратурата. Не законовата рамка, актьорите са нашата трагедия. А фактът, че решенията се взимат другаде, отзад, с мотиви, които нямат нищо общо със справедливостта и възмездието, от хора, които гледат личните си интереси и статукво, превръща цялата система в мармалад. Проблемът не е в единичните гнили ябълки, а във всеобщото омазване. И в това как да се ограничи влиянието на тези, които диктуват в чия полза да се наклонят везните на Темида.
Външните експерти няма да разплетат конците около участието на прокуратурата в сагата с КТБ или "Агромах" например. Евроодитът няма да потвърди имало ли е шпицкоманди в прокуратурата под ръководството на Сотир Цацаров. Нито ще даде отговор дали заради несвършена работа или обтегнати отношения с главния прокурор градският прокурор на София Христо Динев подаде оставка точно в деня, в който трябваше да започне мисията на евромагистратите. Външните експерти обаче ще направят едно със сигурност: ще пресекат митовете и фалшивите проблеми, с които силните на деня прикриват лошото управление на прокуратурата и институциите у нас. И да, външните експерти няма да ни направят т.нар. реформа. Защото това е политически въпрос, наш въпрос - искаме ли я или не. Тази власт иска ли реформа или сегашното статукво я устройва. Засега е устроена.