Има ли левицата ресурс да се противопостави на системата?

Има ли шанс лявото в съвременна Европа? Каква трябва да е политиката на левите сили, така че да спечели доверието на гражданите? Кои са непосредствените проблеми, които не търпят отлагане и трябва да бъдат решавани? Какви са те в Гърция, Испания, Португалия, България и кое е онова, което обединява левите в Европа, независимо от националните специфики? Това са част от въпросите, на които търсиха отговори участниците в международната конференция "Алтернативи за лява политика", организирана от ПП "Българската левица" миналата седмица в София.
Европейската левица е сбор от тридесет партии и пред всяка една от тях стоят различни задачи. Общото е средата, в която функционират държавите и обществата в рамките на ЕС.

Нейна отличителна черта е кризата

Едно от основните й проявления е задлъжнялостта, която измъчва икономиките и пречи за решаване на проблемите. "Безработицата е другото препятствие, с което трябва да се справяме. Има я не само в страните от Централна и Източна Европа, а и при нас в южната част на континента", каза Майте Мола, генерален секретар на Комунистическата партия на Испания. "В  Андалусия ние имаме 32% безработни, а там живеят 8 млн. души. 23% от испанците живеят под прага на бедността. Това са данни, оповестени от Народната партия, която управлява. Тези десни управляващи гарантират нестабилност на страната ни и я водят към бедност, безработица и корупция, като говоря за корупция, имам предвид кметовете, министрите и т.н.", заяви Мола. Нейната партия - комунистическата, която съществува от 1920 г., е изградила общ фронт заедно с "Подемос", партия едва на 2 г. В него са и "зелените" и "обединената левица". "Когато 23% от населението е под линията на бедността, ние защитаваме тезата, че не трябва да има бедни и деца, които гладуват. Ние трябва да решаваме проблемите на хората. Левицата трябва да се противопостави на системата", каза още Мола.
Бежанците са другият проблем, който засега не намира адекватно решение, според генералния секретар на КП на Испания. Той е сложен, понеже от една страна, в рамките на ЕС имаме свои "бежанци", "произвеждани" от самия характер на капитализма. Това са мигранти, които пътуват от бедната и слабо развита Източна и Централна Европа към богатите западни и северни държави. Към тях се добавят вече и икономическите мигранти от Африка и Азия и бежанците от военните конфликти, провокирани от САЩ и от НАТО. "Крайната десница ползва бежанците, за да ни каже, че във всички страни, в които имаме бедност и безработица, трябва да ги приемем, а те може да отнемат нашите работни места", заяви Майте Мола.
Управлението в Португалия се счита за пробив на левите в Европа. Луис Фазенда, член на Националния съвет на Левия блок, каза, че "лявото пространство е свързано с демокрацията, но и с идеите на социализма или поне с някаква част от него. Онова, което трябва да се случи, е лявото да се прегрупира около търсенията на младото поколение и да се съсредоточи в икономика, контролирана от държавата". Той сподели с участниците във форума, че дългосрочните цели, които неговата партия си е поставила, като напускане на НАТО например,

вече намират отражение

в краткосрочната политика на управляващите, подкрепяни от тях. Правителството на Португалия е орязало разходите за военни цели и това е една от договореностите, постигнати от Левия блок. Постигнато е и съгласие за спиране на приватизацията в страната, в това число и на дружествата за обществен транспорт. 
Не така еднозначно може да се определи управлението на СИРИЗА в Гърция, към която бяха отправени много надежди за преобръщане на статуквото на Стария континент и за начало на възхода на лявото. "Трудно ще разберете какво става в Гърция, защото за пръв път лява партия поема управлението на една държава, която е затънала в много проблеми. Анализите на предишните правителства са били фалшиви. Те не са имали описани дори помощите, които Гърция е получавала от ЕС. Наложи се СИРИЗА за пръв път да прави анализ на състоянието на страната и да описва всичко отначало. Нека се запитаме и друго - защо СИРИЗА не получи подкрепа в Европа?", каза евродепутатът Костадинка Кунева. Йоргус Верверис, ръководител на Департамента за Европейска политика на СИРИЗА, заяви, че корупцията продължава да е огромен проблем пред Гърция. "В момента СИРИЗА държи здраво кормилото на кораба, но в долната част са консерваторите. Те контролират министерствата и държавните служители", каза той.
Левицата в Европа не е слаба.

Тя е различна в отделните страни

както е различно и понятието за лявото. Нещото, което трябва да тревожи левите, е отслабването на синдикализма. Според данни за цяла Европа, обявени от Костадинка Кунева, едва 10% от работниците участват в синдикат. Този факт тя обясни с промяната на структурата и организацията на производството. "Старите синдикати се изграждаха в промишлеността, но сега промишлената дейност е свита и пренасочена към Азия. В Европа има повече услуги. Компонентите на стоките вече се произвеждат на различни места в света. Работниците, заети в тези производства, работят при различни условия и може дори да не знаят за съществуването си и че правят едно изделие. Това, което наблюдавам, е, че във всички страни са насърчавани мерки за дерегулация на трудовите отношения, което е във вреда на работниците. Колективните трудови договори се игнорират или понижават, което пък обезсмисля участието им в синдикати. Има промяна и в социалните ценности на работниците. Средата е много конкурентна, което стимулира индивидуализма. Образованието възпитава децата в индивидуализъм, внушавайки, че колективното благополучие няма значение", каза евродепутат Кунева. Според нея и синдикатите, и левицата имат вина за това положение.
Днес на левите ни е особено трудно, каза проф. Чавдар Кръстев, защото на всички наши аргументи за алтернативите - справедливост, солидарност, социална отговорност, морал в политиката, ни се отговаря на принципа "а вие защо бесихте негрите". 
"Увлечена в битките за справедливост и замечтана за солидарност, левицата някак забрави, че нищо от това не може да се случва в страни, където свободата и демокрацията са отвлечени понятия. В Древна Гърция демокрацията е била само за свободните хора,

робите не са се ползвали от демокрацията    

Човечеството поне на думи вече се освободи от робството. Хората днес не забелязват как свободата им е лимитирана. Можеш да пътуваш дотам, докъдето ти стигнат парите, можеш да псуваш президента, но не и банките. Човечеството попадна в лапите на банките под диктатурата на капитала", каза той.
Своеобразен "принос" за "приспиването" на българите имат обществените медии - БНТ и БНР. Журналистът Петър Волгин ги определи като места, в които неолиберализмът се чувства добре. Според него "основното разделение в България не е между бедни и богати, между привърженици на едни или други политически партии, а между елита и другата част от българското общество. Стремежите, тревогите, мечтите на елита тотално се разминават с тези на останалите граждани. Дори езикът е различен. "Елитните" хора използват брюкселския новоговор, който е тотално неразбираем и не е интересен за останалата част от населението. Нормално би било в това противопоставяне работещите в обществените медии да са на страната на обикновените хора. Но не е така. Повечето от заетите в обществените медии са на страната на елита, тъй като те жадуват да са част от него, а за да бъдат приети в елитния му клуб трябва да озвучават неговите интереси".

Медиите налагат теми и изискват

от обществото заемане на крайни позиции, което подменя възможността за разговор и за  дискусия. Публичността е унищожена и превърната в сфера за дамгосване и етикиране, каза доц. Тодор Тодоров. Той вижда възможния изход от ситуацията в създаване на общ широк фронт с младежките движения. "Няма време за делене на клубове по интереси. Ние тук сме общество, което се състои от взаимоизключващи се микрообщности. Това, което трябва да имаме като цел, е връщането на демокрацията като реновация, като възможност за нови политики и нови стратегии. Да преодолеем спиралата на мълчанието и плуралистичното невежество, което тегне над европейските народи, да преодолеем псевдоконсенсуса, който съществува в Европа, който не стои върху диалог, а е една социална норма, с която ако не сте съгласни, сте извън всякакъв разговор", предложи Тодоров.
Проф. Нако Стефанов начерта модел на лява демократична алтернатива на текущия неолиберален ред. Пътят на България според него е в реиндустриализацията, реаграризацията и реинтелектуализацията на основата на нова платформа, отчитаща ресурсната база на общество ни. Част от нея е премахването на плоския данък и държавната подкрепа за възстановяване на основни индустрии, в които страната има опит и позиции, но на по-висока технологична база. "Няма алтернатива на социализма в ХХI век", заяви той.  За изграждане на социализъм призова и проф. Чавдар Кръстев. "Демократичният социализъм още никъде не е пробван, но ако той е нещо, което е и сега съществуващо, като социалната държава в Северна Европа, то той е многократно по-хуманен от това, което виждаме днес у нас, и ще е многократно по-предпочетен от хората, ако те имат възможност да избират. Първо да отстояваме демократизма на многопартийната система, да се научим да уважаваме свободата на другите, да се научим да живеем с различните от нас", обобщи проф. Кръстев.



Снимки Николай Белалов