Отново с калема

Заговори ли ДПС за възродителния процес, изборите са опасно близо. А с тях и съмненията за задкулисие, договорки и пазарлъци. Може и да не е така, но симптоматиката е налице.
В последния месец, за да стегне редиците и да отговори на предизвикателството ДОСТ, ДПС и неговият нов лидер Мустафа Карадайъ откриха пак фронт за възродителния процес. Жертвите на случилото се преди 27 години да бъдат обявени за герои на демокрацията, а свързаните със събитията лица - за пионери на най-новата ни история. Звучи патетично. Като добавим към изреченията на прозвучалата от парламентарната трибуна политическа декларация прочувствените подгряващи разкази в някои медии и социални мрежи, както и трогателните изблици на извечно потъпкани и унизени, солта чак нагарча. А и гарнитурата от мевлити в цялата страна пресолява манджата.
Ще каже човек, че не чухме ясно посланията на Карадайъ. Че ДПС ще играе основна роля на президентските избори. Че ДПС се цели във властта. Че без ДПС не може. Че ДПС не дава непоискана подкрепа. Чухме ги, при това добре.
Само не разбрахме ДПС какво иска сега, отново, за пореден път, с болезнената тема за възродителния процес. Да обединява или да раздалечава? Да къса или да приобщава? Да се разграничава или да остава там, където е и където вече нито го искат, нито имат нужда от него? Ясно е, че след появата на ДОСТ партията на Ахмед Доган се нуждае от консолидация. Която да разсее тревогите от обръчите с фирми и олигархичните намигвания, от скандалите с консултантски договори и порции в държавата. Такава мобилизация и консолидация безспорно минава по най-тънката лайсна на човешката душа - личната драма на хиляди. Винаги е вървяла. Явно ще върви и сега.
Колко тежки признания и извинения чухме в годините за възродителния процес. Ако упреците са към БСП като наследник на БКП, нека паметта не е толкова къса. Преди две години и половина Сергей Станишев нарече историческа вината на партията си за възродителния процес, а Лютви Местан чак се просълзи, прегръщайки го. За жертвите казаното не носи справедливост и възмездие. Нагледахме се обаче и на достатъчно примери на безскрупулни политически домогвания на гърба на популистки и болезнено разделящи обществото теми. Като комунизма и неговите символи. Като социализма и неговите достижения. Като възродителния процес и премълчаните истини за турския тероризъм.
Сигурно сълзите на Местан не са били истински, щом днес Карадайъ пак чопли болната тема. И ни отрезвява с народното поверие, че вълкът козината си мени, но нрава - никога. Защо пак под лъжичката се настанява тягостното усещане, че ДПС опъва струните на политическото изнудване и задкулисните договорки с цел постигане на собствени цели и извличане на партийни дивиденти? Пак ли ще седят разкрачени до последния момент? Между софрата на Бойко Борисов, защото без ДПС не може, както отеква ехото от сараите. И призива на БСП за общ фронт срещу властта Му, която е в криза и "чрез езика на омразата се опитва да прикрие своята некомпетентност и своята немощ". Явно ще е така до последния момент, че и след него. Защо ли мислехме, че разговорът за политика този път има защо да звучи сериозно, а не кръчмарски.