Надомници, а не бездомници

За надомна работа у нас се говори не от днес и вчера, но във време на криза тази заетост може да осигури повече от всякога хляб за много хора - и здрави, и с увреждания. Същото важи и за работа от разстояние, но и двете не търпят кой знае какво развитие, или се побългаряват "взаимоизгодно" често. Затова и КНСБ като синдикат преди време постави отново въпроса за ратифициране на Конвенция 177 на Международната организация на труда, подписа се и специално споразумение между социалните партньори, създаде се работна група - все с идеята да се вкара дейността на надомните работници

в едно по-човешко русло

като защити правата им като на всички други наети по договор работещи. Тази седмица с проблемите около надомната работа ще се занимава и социалната комисия на парламента. 
Според конвенцията на МОТ надомната работа се отличава с това, че работникът се труди в дома си срещу заплащане от страна на работодател с цел производство на стоки и услуги и с осигурени от работодателя средства и оборудване, които понякога трябва да осигурява и самият работник за изработване на крайния продукт. С документа се уреждат и правата на всички надомни работници като минимална заплата, здравословни и безопасни условия на труда, членуването им в организации, защита от дискриминация, хигиена на труда, социално осигуряване, защита на майчинството и др.
У нас нещата обаче все още са в зародиш и единственият текст, свързан с надомния труд, е в чл. 312 на Кодекса на труда. Затова експертите са категорични, че каквито и мерки да се предприемат, резултатите ще бъдат минимални, докато не се реши законодателно проблемът. Първо трябва да се дефинира понятието "надомен работник", да се определи ясно мястото му, задълженията на него самия и неговия работодател, подписването на договор и нормативна уредба за социалното и здравното осигуряване на наетите "по пантофи" хора. В същото време има много въпроси, които трябва да намерят разрешение при самонаетите надомни работници, за които също

няма статистическо наблюдение и социално-осигурителни схеми

Това е нужно и заради излизането на тези хора от сферата на сенчестата икономика и увеличаването на приходите в държавния бюджет, аргументират се експертите.
Надомните работници са най-невидимата група, тъй като работят в собствените си домове, повечето са жени, посочват от КНСБ за надомната работа в България. Налага се като че ли мнението, че този вид работа и неформалната заетост като цяло са остарели форми на труд, не са част от модерната икономика. Като сме надомници, да не сме бездомници, шегуват се самите те. В същото време изследвания в различни държави от ЕС сочат трайно присъствие на тази атипична форма, осигуряваща определена заетост. Много хора по света вече работят от домовете си, още повече при навлизането на новите технологии и комуникации. Те обаче все още търпят икономическа и социална несигурност, която пък нас въобще няма опасност да ни подмине при сегашния ни хал.
В международната организация за надомен труд ХоумНет се е наложило мнението, че надомните работници са две основни групи -

"на парче" и "на собствена сметка"

Първите имат споразумение - често устно - с работодател или посредник като предварително се уговарят срокове, размер и форма на заплащане. Работещите "на собствена сметка" са физически лица, занимаващи се със селскостопанска дейност в собствено стопанство, извършващи занаятчийски услуги и или друг тип услуги с личен труд или упражняващи свободна професия. У нас освен откъсчлени изследвания на някои неправителствени организации няма задълбочени проучвания за наличието, основните характеристики и състоянието на надомната работа. Че ги има обаче надомните работници, никой не отрича. Така този феномен за България си остава непроучен и аналитично оценен.
КНСБ в сътрудничество със сдружения в тази област извърши изследване на надомния труд в 10 териториално-административни единици в страната. В центъра му бяха идентифицирането на самите надомници, видът на техния труд, връзките им помежду си, правна основа, върху която се развиват, техните виждания и очаквания и др. Въпреки някои притеснения и нежелание да се разкриват докрай проблеми, отношения и връзки сред анкетираните 525 надомни работници, се налагат следните изводи: голяма част - 51,2 на сто, от анкетираните са

на възраст между 50 и 65 години

Те са предимно работници в малки градове, близо 15 на сто са пенсионери. В условията на висока безработица и ниски доходи за повечето надомната работа е алтернатива за противодействие на бедността. Обикновено са безработни на средна възраст, които се опитват да се преквалифицират, като овладеят такъв труд, които изисква малки предварителни вложения.
Най-голям е броят на надомниците - 52 процента, които се занимават с труд по списъка на занаятите - 129 общо, като 61 от видовете труд се работи надомно. Това не е случайно, тъй като в исторически аспект надомната работа винаги се е свързвала с произведения на занаятчии и дейности на предприемачи, с нискоквалифициран физически труд и с дейности по физическото оцеляване на хората, коментират специалистите. По-голяма част от анкетираните - 55,5 на сто, сами произвеждат и реализират продукта си "на собствена сметка", но има и други готови да преминат в графа "на парче", като очакват възлагане и се доближават по-плътно към работа по трудов договор.

Експертите предупреждават

обаче, че в условията на прехода някои дейности е по-изгодно да се вършат от дома, вместо в големите предприятия, но така се спестяват средства на фирмите към бюджета, НОИ, здравната каса и др. институции. И тук вече се явява проблемът "сива" икономика.
Изследването показва и надомници, които работят с възложители от чужбина, някои са наети на трудови договори дори, но напоследък някои страни нечленки на ЕС ги конкурират и работата намалява. Надомниците работят най-често в кухнята си, сред вредни бои, химикали, лепила и торове, алармират специалистите. Това обаче си остава личен техен проблем, тъй като в България надомната заетост е ненаблюдавана от закона, неформална дейност. Трудът им, освен че не е узаконен, не е и осигурен - само 2,8 на сто от работещите надомно са осигурени според нашето законодателство, показва още проучването. Останалите 97,2 на сто не са пенсионно и здравно осигурени, а има хора, които са над 50-те и работят надомно 10-12 години. В малките градове, където вече отдавна "не димят комини", около 86 процента са надомните работници на собствена сметка в сравение с тези с възложител.


МС все пак реши

Правителството предлага промени в Кодекса на труда, чиято цел е да уреди нормативно специфичните трудови правоотношения между  работодателите и надомните работници, стана ясно след последното, на 16 март, заседание на МС.      Предложенията са свързани с Конвенция номер 177 относно надомния труд на Международната организация на труда.
Проектът предвижда, че в трудов договор може да се договори изпълнение на задължения във връзка с изработка на продукция или предоставяне на услуга в дома на работника или служителя или други помещения по негов избор извън работното място на работодателя срещу възнаграждение, с негови или на работодателя оборудване, материали и други спомагателни средства. Работниците или служителите, които извършват надомна работа, сами определят началото, края и разпределението на работното време, както и периодите на почивка в работния ден, междудневната и седмичната почивка, за което уведомяват работодателя. Работодателят е длъжен да осигури на работника заплащане и равно третиране, каквито е осигурил и за работещите в предприятието му, здравословни и безопасни условия на труд, квалификация, преквалификация и обучение, социално и здравно осигуряване, възможност за синдикално сдружаване, социално-битово обслужване. Изрично се предвижда, че за неуредените в предложения нов раздел въпроси се прилагат общите разпоредби на Кодекса на труда.


В Дания работата от/на разстояние е регулирана още преди 2002 г. чрез различни секторни споразумения в държавната и частната сфера.
В Италия въз основа на европейското споразумение въпросите, свързани с работа от/на разстояние, се доразвиват с оглед особеностите на различните браншове в колективни споразумения на ниво предприятие.
В Люксембург социалните партньори подписавт колективен договор за работа от/на разстояние, като разпоредбите му се разпрострират по отношение на всички работници и работодатели посредством нормативен акт. Споразумението не се прилага в публичния сектор.
В Гърция социалните партньори подписват общонационално колективно трудово споразумение.
В Австрия социалните партньори не успяват да стигнат до обща национална процедура за прилагане на Рамковото споразумение на ЕС. В резултат на това работодателските организации разработват наръчник, който е адресиран до техните членове, с цел да ги насърчат да използват тази форма на работа на ниво работно място.