Дано грешим!
/ брой: 124
Протести в столичния квартал "Ботунец" тревожат будната гражданска съвест. Само дето наблюдателите хелзинкски още не са разкопчали ризи и не са размахали плакати.
Няма конфликт между роми и българи, никакъв етнически привкус, чиста проба битовизъм, редят един през друг кмет и полицейски шеф. Терорът на силната музика, криминогенната обстановка и международното положение са виновни. Тук има рози, любов и мир. Не само в "Ботунец", ами и в "Орландовци", и в Гърмен, и на още куп други места.
Думи, думи, думи. И по терлички всички се измъкват, за да не кажат истината. Абе направо мажат и лъжат. Представителите на едно малцинство се поставят над законите и над държавата, прекалявайки с търпението на гражданите. Демокрацията искала жертви. Ще ги дадем, само туй ни остана.
Така е, когато законът не е еднакъв за всички. Когато законността я няма, се развихря примитивизмът. Мутри бият с бухалки по магистралите, а в кварталните улички местните бабаити раздават правосъдие на всеки, комуто не се нравят децибелите на маанетата. Юмруци и боксове дебнат отвсякъде.
Защо всички - и полицаи, и представители на властта, и услужливи медии, кършат пръсти и мънкат? Докога от европейски и мултикултуралистични подбуди ще търпим да ни ритат и лашкат, хокат и предизвикват, тероризират и мародерстват? Толерантност му се викало. Най-страшното в цялата история е, че вкупом се опитват да ни убедят, че всичко е далеч от етническия конфликт. Докато обстоятелствата, фактите и проблемите говорят обратното. И между "Орландовци", "Ботунец" и Гърмен, между още куп други населени места нишката е ясна. Днес димът е на два километра от центъра на столицата, утре пожарът ще обхване България.
Ако някой още не е разбрал: държава няма! Това, от което днес се възмущаваме, което ни тревожи и заради което боледуваме, е предизвестеното бъдеще на тази територия. Дано грешим!