Нещо на Балканите пак дими

В мъглата от политически, миграционни, корупционни и властови трусове в почти всички балкански страни прави впечатление, че расте броят на срещите по различни поводи на балканските лидери или външни министри. Дали наистина тревога от повсеместно разтърсване, което явно няма балканско авторство, или предчувствие за негативни процеси са в основата на зачестилите срещи, не е много ясно на широкото обществено мнение. Но докато у нас се провеждаше среща на страните от Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), Тирана бе домакин на парламентарното събрание на алианса, а в Сараево на конференция се събраха лидери на страните от Западните Балкани.
Двустранните диалози също зачестяват, макар и понякога да се провеждат по балкански. Както се получи при размяната на остри реплики между Република Сръбска и Хърватия. В Босна и Херцеговина, както и в Сърбия и Хърватия, все не успяват да оставят в миналото сенките от войната през 90-те години на миналия век. Всъщност миналото им е заредено с неприязън много преди тези събития. А тези дни изявление на босненския епископ Франьо Комарица, който сравни тегобите на хърватите в Република Сръбска, Босна и Херцеговина, по време на войната с Блайбужкото клане, предизвика особено остри реакции сред сръбското управление на сръбската общност в държавата, която е рожба на Дейтънското споразумение. Вицепремиерът на Хърватия Томислав Кармарко (Хърватски демократичен съюз, ХДС) подкрепи във фейсбук това изказване, като изрази становище, че хървати не са се върнали в сръбската част от Босна и Херцеговина след войната, защото Дейтънското споразумение е спряло военните действия, но не е решило проблемите на Сараево. Хърватия не от вчера настоява за промяна в това споразумение с цел повече права на хърватското население и превръщането на хърватската общност в равнопоставена във всяко отношение част от трите основни групи население в страната. Това би елиминирало ролята и самостоятелното управление на Република Сръбска и естествено, не се посреща с разбиране от страна на сръбското население. Реакцията на Милорад Додик, президент на Република Сръбска, е очаквана и се изразява в "сърбите си имат Република Сръбска и Сърбия, хърватите си имат Хърватия и остава само да се решат въпросите с престъпленията и имуществото". Както се казва, "всеки плаче на собствените си гробища", но думите, че "хърватите си имат само Хърватия", са причина за нови гневни изказвания от страна на хърватите.
Разбира се, че сблъсъците не стигат до крайност и външните министри на Хърватия и Сърбия внимателно подбират думите си, когато става въпрос за деликатните двустранни отношения. Миро Ковач, външен министър на Хърватия, обикновено казва, че "политическите въпроси ще решим с диалог, но остават нерешени проблеми, които са свързани с наследството от войната". Заплахата обаче, че Загреб ще постави условия за отваряне на глави 23 и 24 от преговорния процес за членство на Сърбия в ЕС, някак натежа в последно време, когато се договарят официални срещи между двете страни. Последно се оказва, че Хърватия е дала писмено съгласие за отваряне на глава 23 при условие да се поиска цялостно сътрудничество на Белград с Международния наказателен съд в Хага и се осигурят правата на хърватското малцинство в Сърбия. Малцинство, което е пренебрежимо малко (под 1%), а настояването за сътрудничество с Международния съд е само доказателство, че случаят Шешел не е преглътнат и миналото си остава препъникамък в двустранните отношения.
Това се случва в момент, когато Черна гора направи нова широка крачка към НАТО, независимо от мнението на повечето черногорци; в Македония за пореден път бяха отложени уж договорени извънредни парламентарни избори и политическата криза продължава; когато в Косово се проведе за първи път гей парад, но страната изпраща най-много бойци на глава от населението да се бият на страната на "Ислямска държава"; в Албания премиерът Еди Рама говори, че "цялостната интеграция на Балканите в НАТО ще бъде стратегическа и жизненоважна инвестиция"; а у нас политическите крамоли сред управляващите са в режим "орел, рак и щука".
Като буря в чаша с вода ни изглежда т.нар. "консултантска афера" в Хърватия, в дъното на която са обвинения за конфликт на интереси по отношение на вицепремиера Томислав Карамарко и неговата съпруга Ана Карамарко. Партията ХДС, чийто представител е вицепремиерът Карамарко, е в деликатна ситуация, защото съществуват съмнения, че съпругата е имала пиар бизнес с Йосип Петрович, близък приятел на вицепремиера и  лобист на унгарската петролна компания MOL, която от своя страна притежава управляващия пакет в хърватската петролна компания INA. Повечето медии в Загреб са категорични, че Томислав Карамарко доста се е объркал в обясненията по въпроса. Независимо че е получил подкрепата и доверието на премиера Орешкович. Предстои гласуване на вот на недоверие на Томислав Карамарко, чийто краен срок е 18 юни. В същото време хърватският парламент доста дълго стои блокиран поради невъзможност да събере кворум. Причината отново е ХДС, чийто лидер Карамарко рядко посещава сградата на парламента. Неприятна е ситуацията и за коалиционния партньор на ХДС, малката и нова партия МОСТ, която се счита за реформаторска и влезе в парламента с независими листи. От МОСТ обявяваха, че ще се борят със статуквото, а сега се налага да подкрепят точно това, което искаха да променят. В името на оставането във властта МОСТ реши да подкрепи прегрешилия вицепремиер, което може да донесе повече негативи, отколкото очаква. Не само избирателите им ще се оттеглят.
Наблюдателите отдавна повтарят, че Хърватия се намира в тежка политическа криза, която в началото е била поради трудното сработване на коалиционните партньори в правителството. Последвалите скандали с Карамарко дадоха основание да се говори в Загреб, че правителството даже не функционира. Очакванията са, че след гласуването на вота на недоверие, ситуацията може да се промени. Междувременно премиерът Тихомир Орешкович поиска оставките на двамата си заместници и лидери на партиите в управляващата коалиция. Тези дни пък хиляди граждани протестираха по улиците на големите градове на Хърватия поради предвижданите реформи в образователната система. Някои анализатори дори са на мнение, че тези протести имат антиправителствен характер. Може би затова президентката Колинда Грабар-Китарович е принудена да публикува отворено писмо с обещание, че "ще направи всичко по силите си, за да деполитизира реформата". Известно е, че след Гърция и Испания Хърватия е третата страна с най-голяма младежка безработица и в Загреб смятат, че причината е в липсата на връзка между образованието и нуждите на бизнеса. Президентката казва, че "по-важно е да се придобиват знания, без които не може да има успех през XXI век, докато търсенето на решения в старите рецепти ни връща назад". Тя е уловила настроения, които настояват за обръщане гръб на консерватизма, т.е. да се намери начин за освобождаване от старите идеологии. Но точно партията, която я издигна за президент и осигури избора й - ХДС, е известна с консерватизма и подкрепата на католическата църква в страната.
Разминавания може да има по други теми. Например албанският премиер Еди Рама на срещата на алианса в Тирана преди дни казва, че "замразяването на процеса на политическата криза в Македония изисква по-силна подкрепа от страна на НАТО и ЕС". Изведнъж председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заявява, че "налице е отдалечаване в ЕС, защото не сме успели да се фокусираме върху големите въпроси, а в същото време се месим прекалено много в проблемите на държави и региони".
В същото време в Сараево на среща с лидерите от Западните Балкани изказване на македонския президент Георге Иванов е посрещнато с аплодисменти, защото "Македония не е нито в НАТО, нито в ЕС, но трябваше да спасява ЕС от самия ЕС", визирайки мигрантската криза. Дали наистина Македония е "учебникарски пример" как не трябва да се отнасят НАТО и ЕС към страните, които кандидатстват за членство, може да звучи и предизвикателно, но е факт, че и непрестанната намеса в делата на дадена страна не винаги води до бързи и ефективни решения. Под натиска на ЕС и САЩ изборите в Македония отново са отложени, но това прекрати ли кризата? Разбира се, че винаги е за предпочитане да се преговаря, но ако всеки път става "под чадър", остава привкус за намеса и влияния, които превръщат процеса в "замразен конфликт". Примери много, ползотворни решения малко, недоволни граждани колкото искаш.
Въпросът е какво ще се случи с Балканите, щом се усеща дъх на напрежение и даже война? Особено когато съпътстващите явления са разпалването на стари национализми, нови реваншизми, авторитаризъм и най-вече популизъм в необуздан мащаб. Ако се прибавят и крайни идеологии, призиви за промяна на граници и то на фона на нестихващите миграционни вълни, значи нещо на Балканите отново дими. В такъв случай зачестилите лидерски срещи може и да имат смисъл, но едва ли ще са резултатни в конкретика, ако не са съобразени със старите правила за мирното съвместно съществуване в настоящите граници. Това би трябвало да отстояват Балканите, за да не изгорят първи.


Хиляди хърватски граждани протестираха по улиците на големите градове срещу предвижданите реформи в образователната система
БГНЕС


Македония е разклатена от политическа криза, чийто край не се вижда
БГНЕС