Премиерът ни да защити националния интерес пред Европейския съвет

Илияна Йотова, член на ИБ на БСП, е втори мандат евродепутат от Групата на социалистите и демократите в ЕП. Ръководител е на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент. Заместник-председател е на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и на делегацията в парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране на ЕС - Черна гора. Член е на делегацията в Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието. Заместник е в комисиите по регионално развитие и по правата на жените и равенството между половете, както и в Делегацията за връзки с държавите от Магреб и Съюза на арабския Магреб.


"Дясното управление на Европа иска отпадане на политиката на сближаване за сметка на плана "Юнкер"

"Законодателно трябва да се фиксира определен задължителен процент финансиране за планинските региони"

"ЕК да спазва договора за ЕС и да има еднакво отношение към всички държави членки"


- Част от посещението в България по ваша покана на евродепутати от Комисията по регионално развитие бе конференцията в Пловдив, посветена на европейската политика на сближаване (кохезионната политика). Г-жо Йотова, кои са предимствата и недостатъците й? Какво още й трябва, за да работи по-ефективно?
- До началото на този финансов период нашите аргументи в полза на кохезионната политика бяха много силни. Имаше стратегия как да я развиваме занапред, така че тя да изпълни онази функция, за която е замислена - изравняването на стандартите на живот в различните региони в Европейския съюз. Знаете, че по философията на ЕС имаме разделение не по държави, а по региони. От изключително значение е хората да живеят възможно най-добре, да няма диференциации между най-бедни и супербогати региони, в които дори безработицата е сведена до незабележими проценти.
Искам да обърна внимание на нещо много опасно. За съжаление дясното управление на Европа в момента е измислило нова стратегия. Тя включва постепенното отпадане на важността на политиката на сближаване, на изравняването на стандартите с цел по-добър начин на живот на хората за сметка на бързите инвестиции и на лесната им възвръщаемост, на печалбата. Много сериозно възмущение предизвика едно изявление на българския еврокомисар Кристалина Георгиева. Тя буквално се обърна към българския бизнес, заявявайки, че едва ли не постепенно трябва да свикне с мисълта за отпадането на еврофондовете и за участието в инвестиционния план "Юнкер", където, видите ли, имало по-голяма енергия и печалба. Ние като социалисти и демократи сме категорично против подобна политика. Тя вече има гражданственост в ЕС, наричат я бюджетиране за резултати, т.е. ще има повече пари и повече стимули там, където се очакват по-големи финансови резултати. Ние задаваме въпроса как изглежда една такава политика за държава като България, където 80% от публичните инвестиции на общините идват през европейските средства. От тези инвестиции не чакаме кой знае колко големи финансови резултати. Искаме общините да изглеждат добре, да има питейна вода за всички, канализационна и електрическа мрежа, улиците да са добре изградени. А това не са финансови резултати от инвестиции, това е друг вид разбиране за Европа. Сериозно притеснени сме от темповете, с които се налага тази суперконсервативна и дясна политика.
- Повод за посещението на делегацията евродепутати бе и вашият доклад за планинските региони, който бе приет с огромно мнозинство в пленарна зала. Защо е необходим отделен, по-специален подход към тези региони?
- Самият факт, че получих толкова голяма подкрепа от всички парламентарни групи, дори от тези, които са отявлени евроскептици, но все пак защитават и националния си интерес, означава, че съм сложила пръст в раната. Защото чрез този доклад се опитвам да преобърна начина, по който се финансират държавите членки с европейски средства. Сега в началото на всеки финансов период всяка страна си защитава оперативните програми и получава една конкретна сума за следващия 5 или 7-годишен период, която оползотворява както е намерила за приоритетно. Трудни региони са планинските - трудно достъпни, с лоша инфраструктура, никой не желае много-много да участва с проекти там и държавите членки, които по идея трябва да се грижат за тези региони, винаги ги заобикалят. Естествено е, че предпочитат да инвестират там, където е много по-лесно и с по-малко средства се постигат повече резултати. Такива в България са морските региони, големите градове. Какво се получава - от една страна, имаме сравнително много добре развити региони, и от друга - периферия, каквато представляват планините, където животът е с няколко десетки години назад. Най-страшното, което беше и основната причина за разработването на този доклад и за опита да се промени начинът, по който получаваме финанси от Европа, е демографската катастрофа. Не съм предполагала размера на бедствието. От управителя на Смолянска област научих, че тя е най-бързо обезлюдяващата област в България - от 2 до 3% годишно. Можете да си представите за каква катастрофа става въпрос.
Да се опитаме законодателно да фиксираме определен задължителен процент за финансиране на планинските региони, който нито една държава членка да не може да харчи за нищо друго освен за тези региони - това е моята идея. За да знаем, че имаме сигурни пари за сигурни цели - достъпност, инфраструктура, създаване на малки и средни предприятия, за развиване на всички онези възможности от води, дървесина, възобновяема енергия, които предоставя планината. За да бъде пълноценен този цикъл, няма как да не го затворим с подходящо образование, затова в моя доклад се говори за дуално образование и за достъпна социална инфраструктура, т.е. за здравеопазване. Знаете ли например, че в България от 3 до 6 месеца има малки села, малки градчета горе високо в планината, които са откъснати от света и нямат достъп до медицинска помощ? Ако на тези хора не им се помогне целево, означава регионите да станат абсолютно пустеещи и да се концентрира всичко в 4-5 града. А това е грехота, защото тези региони предоставят много възможности.
- Няма как да не засегнем и най-сериозната в последно време тема, по която вие работите активно - бежанската криза. Миналата седмица постигнахте успех в ЕП - одобрено бе вашето и на други български евродепутати предложение да бъде изрично посочено, че новата европейска служба за гранична и брегова охрана ще пази не само Шенгенска Европа, но външните граници на ЕС изобщо.
- Дълга и трудна битка беше отново заради старото противопоставяне (условно, разбира се) между страните, които понасят основно огромната тежест от бежанския поток, а именно граничните държави на ЕС, и старата Западна Европа и отчасти Централна. Нямаше как да не се сблъскаме в това предложение. В крайна сметка успяхме да надделеем с много разговори, с много лобиране. Добре, че имахме лоби и в Групата на социалистите и демократите в мое лице, в лицето на колегите от ДПС при либералите и колегите от ГЕРБ при ЕНП. Не мога да кажа, че всички много бързо прегърнаха тази идея. Първият залог за нашия успех беше, че се сетихме много навреме. От момента, в който Европейската комисия направи своето предложение, както знаете и в наши интервюта с вас е ставало дума, прозряхме къде е опасността и започнахме атаката.
За съжаление трябва да отбележа, че не получихме особена подкрепа от българското правителство, то се дръпна и си остана страничен наблюдател. Ако се беше работило в Съвета още повече по тази тема, много по-лесно щяхме да постигнем този резултат. Оттук нататък топката отново е в Съвета, където участва българският министър-председател. Искам чрез вестника задочно от името на всички нас, които толкова много работихме за това, а и най-вече заради интереса на България, да се обърна към българския премиер да защити убедително тази позиция и на Съвета, защото е сигурно, че там той също ще срещне съпротива. Това, което постигнахме в ЕП, е един пример как ако си вършим професионално работата и най-важното - поставим националния интерес над политическите различия, възможността за успех е много голяма.
- Като споменахте българския премиер, доста похвали получи той във връзка с акцията отпреди седмица по залавянето на нелегалните мигранти на българо-гръцката граница и скорострелното им връщане. Не е ли това обаче поредното показно на българските власти, че държат ситуацията под контрол и заслужено получават хвалебствия от Европа?
- Под огромно съмнение поставям въпроса доколко тези действия са били хвалени. Ние не живеем на самотен остров и изявленията на българския министър-председател, особено по чувствителни въпроси като бежанците, се превеждат на всички езици, бъдете сигурни. Моите колеги бяха много учудени, задаваха ми въпроси и искаха да им обясня какво точно означава бърза реадмисия. Самото действие и това понятие е в абсолютно противоречие с всички международни закони и конвенции, за които може да се сетите. Ако това са действително бежанци, а те бяха такива, то по силата на Женевската конвенция (оставете европейското законодателство) трябва да им бъде даден подслон, преди да се разбере откъде са, защо и как са попаднали у нас.
На второ място, отношението като към животни, които са пресекли границата и ние по всякакъв начин трябва да ги изпъдим обратно, за мен е абсолютно недопустимо. Оше повече, когато такова действие си го закачаш като брошка на ревера и е повод за гордост. Освен това имам тежки съмнения, че не става дума за объркани хора, които искали да отидат в Македония, но влезли в България. Нищо подобно - моята информация сочи, че този случай е проява на добре организираните трафикантски мрежи в България, за които ни информират всички доклади на европейските служби. Съвсем не става дума за някаква случайност, това са първите симптоми за онзи трети път, за който предупреждава и германското разузнаване. Когато видят невъзможността да влязат през Западните Балкани или през Италия, мигрантите и бежанците естествено ще потърсят път през нас.
Поздравявам бързата реакция на професионалистите на границата, защото в крайна сметка това са хора, които получават заповеди как да действат. Но това, че си върнал една група мигранти, според мен все още не е белег, че границата ти е сигурна. Нещо повече - много информации сочат колко добре организирана е трафикантската мрежа у нас. Това, че не говорим непрекъснато колко мигранти са влезли на наша територия, не означава, че ги няма.
- Говорейки за действията или бездействията на българското правителство, има ли то ясна позиция по въпроса за отпадане на визите за турски граждани?
- Не само че няма, но виждате, че тази тема се избягва много сериозно. Имах възможността в пряк разговор в едно телевизионно предаване с г-н Цветанов директно да му задам въпроса каква е позицията на българското правителство по този въпрос, а той дори не се опита да ми отговори и това беше абсолютно съзнателно. Защото г-н Борисов трябва да излезе пред българския народ и да каже, че той е за отмяна на визите. Очевидно това е позицията на правителството, но просто сега не смее да я каже публично. Г-н Цветанов проведе една поредица от срещи с германските власти.
- За инструктаж?
- Абсолютно да. Изобщо не вярвам в легендата, че отиваш в Германия само за да те похвалят. Много добре знам как действат европейските власти на национално ниво. Нека не забравяме и че по предварително решение до края на юни либерализацията на визите трябваше да бъде реализирана. Предполагам, че г-н Цветанов много сериозно е инструктиран от немските власти каква трябва да е позицията на България. Навярно е станало въпрос и за промяната на Дъблинския регламент. По този въпрос българската позиция отново е никаква. За г-жа Меркел е важно да няма промяна на Дъблин, независимо от нейните публични заявления, че той не работи. Тук има един двоен стандарт - публично говорим, че Дъблин не работи, но когато се стигне до неговата радикална промяна и за отмяната на прословутия текст, според който бежанците трябва да останат в първата държава от ЕС, която ги е приела, изведнъж ентусиазмът за промяна се стопява. Ревизията на Дъблинския регламент също трябва да бъде решена от Съвета. Предполагам, че г-н Цветанов е получил инструкции в тази посока.
Накрая ще си позволя да кажа нещо, което е само хипотеза, но все повече се убеждавам, че има аргументи. Много странно съвпадна посещението на Цветанов в Германия и появилата се буквално след два дни новина, че прокурорите, които трябваше да помагат за нашата съдебна реформа, отказват да дойдат в България. Дала съм си дума, ще се опитам да стигна до истината.
- Споменахте двойни стандарти. Те се превърнаха в обичайна политика на ЕС. Ето например председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер плаши източноевропейските държави с глоби и спиране на евросредства, ако не приемат бежанци, а в същото време Брюксел нищо не прави, за да отпаднат визите за българи и румънци в САЩ и Канада. Докога така?
- В прав текст казахме на ЕК на едно от последните заседания на Комисията по вътрешна сигурност, че този проблем щеше вече да е решен, ако Брюксел използваше за него поне една трета от енергията, с която се бори за отпадане на визите за турски граждани. Още повече, че в ситуацията с Турция работим на ръба на закона, защото Европейската комисия иска да направи тежък компромис, какъвто не е правила никога, по отношение на това дали една държава е изпълнила критериите, за да отпаднат визите, и по-скоро желае политическо решение, за да тръгне споразумението с Турция за бежанците. От друга страна, при положение, че имаме специален регламент, според който, ако САЩ и Канада не либерализират своя визов режим за България, Румъния, Полша и още няколко държави, то тогава реципрочно ЕС трябва да въведе визи за техни граждани. ЕК обаче си прави оглушки и казва, че е много трудно, защото ще има икономически ефект и т.н. Ето го двойния стандарт. Искам Европейската комисия, която по закон е пазителка на договора за ЕС, да го спазва и да има еднакво отношение към всички държави в ЕС, а не да прокарва тази разделителна линия - едни сте ми важни, други не толкова. Затова ние ще продължаваме да натискаме в тази посока.
Правя прогноза пред вас - смятам, че срокът до края на юни за отпадането на визите за турски граждани няма да бъде спазен, най-големите оптимисти говорят вече за есента. В създалата се ситуация обаче, особено с изключително ултимативното поведение на Ердоган, смятам, че този въпрос скоро няма да намери решение, или поне не докато Турция не изпълни всичките 72 критерия. А всъщност проблемът е заложен в две неща - от една страна, сигурността на личните документи, въвеждането на биометричните данни, и от друга - промяната на турското антитерористично законодателство, което в момента определено се използва с политически цели.
- А работи ли на практика споразумението между ЕС и Турция?
- Изобщо не работи. Долу-горе е на същото ниво на изпълнение като квотите. До този момент малко под 400 души са върнати от Гърция обратно на турска територия, а пренасочването от Турция към европейските държави е още по-минимално - около 170 души по последни данни. Това беше напълно очаквано. Ние предупредихме, че споразумението създава един изключително тромав и много скъп механизъм, който в крайна сметка е абсолютно неработещ. Още повече, то някак се изпразва от съдържание. Спря ли катастрофите и удавянията в Егейско море - не. Ето трагедията около Крит преди броени дни. От друга страна, отново пренасочи бежанския поток към Средиземноморието и италианските брегове, създаде и реална опасност от отварянето на алтернативни пътища, какъвто е и България. Какво точно сме постигнали с това споразумение?
Очевидно е и че Европа не изпълнява своите ангажименти, защото доколкото зная, едва са тръгнали най-първите проекти за бежанците в Турция, обезпечени с 3-те млрд. финансиране. Винаги съм казвала, че ако една политика за справяне с бежанската криза се прави на парче - сега са Балканите, после Италия, след това България, тя никога няма да успее. Разбирането на Европейската комисия е много близо до това, което аз смятам по този въпрос и мнозинството мои колеги в Европейския парламент, но тук ЕК направи тежък компромис с държавите членки. Създаде ли се веднъж един такъв прецедент, шансовете за успех са много малки.


Споразумението с Турция не спря трагедиите в Егейско и Средиземно море, а след Западните Балкани България се очертава алтернативния маршрут за бежанците
БГНЕС


Илияна Йотова настоява за целенасочено европейско финансиране за планинските региони