ПРЕСТЪПНОТО ВРЕМЕ

Живях в престъпно време. Така се оказа впоследствие. Преди 15 години обявиха за престъпен строя и времето, в което мина младостта ми. Бях в пионерската организация, в Комсомола, работих даже в Москва, на 20 години станах член на БКП, а после преминах в редиците на социалистите през 1990 г. И трябваше да сравнявам престъпното време преди 1989 г. и времето в новия век, когато някои неща започнаха отначало, други само смениха собствениците си. Защото се приватизираха и мечтите, и дяловете ни от социалистическото наследство. Един мой колега, упрекнат в злоупотреби, веднъж дори ме попита: "Нали ме познаваш, знаеш, че една стотинка няма да присвоя, а ме упрекват в кражби!?" За стотинката бях сигурен, но за останалите суми - не...
Е, да си кажа нещата за престъпното време. Тогава не изнасилваха непълнолетните ни дъщери, нито ни изнудваха с лихварство, с ток и парно, с лекарства, не палеха колите ни. Тогава на море и на планина си ходехме редовно поне два пъти в годината със собствени средства. В престъпното време нито ние, нито родителите не биехме учителите си. Пациентите не биеха лекарите, санитарите и сестрите. По домовете ни не влизаха и не убиваха за десет лева възрастните хора. Нямаше още роми. Имаше цигани. Но не помня случай след празничен запой заради освободен от затвора ром да стане такова меле, че да се месят линейки и полиция. Защото циганите учеха и работеха, имаше МВР, имаше доброволни отряди, имаше ред, макар да е било престъпно времето. Това не е носталгия. Просто казвам факти от тогава и от сега.
Във времето на престъпните години имахме доходи, които ни стигаха и да живеем, и да се храним, стигаха и за дрехи първа употреба, и за кино, и за данъците, и за книги. Тогава и пенсиите, и заплатите не бяха върхът на сладоледа, но бяха достатъчни да си построим жилища. Сега се оглеждаме дали да си купим билетчето от лев и шестдесет, с което ще се качим в същия трамвай от онова престъпно време.
Нямаше гонки по пътищата и не измираха толкова много невинни жертви по същите пътища. Тогава по-трудно можеше да стане министър на здравето човек, взет от разклона, или социолог да оглави силово министерство. Тогава физкултурниците работеха по специалността си, а огнеборците бяха в пожарната. Песните, филмите, картините, културата и изкуството, макар и създадени по време на престъпното комунистическо време, надживяха авторите си и ако някой държавен глава не се сети да ги забрани със закон, ще продължат да са еталон за национални постижения.
  Русия ни беше приятел и ние я обичахме искрено, та била тя и в размерите на Съветския съюз. Не всичко е било розово, но сред населението нямаше толкова отчаяние от всичко, което се случва. Както е сега. Където и да погледнеш, каквото и да захванеш, ще срещнеш стена. А уж Стената падна. Уж сме европейци, уж сме евроатлантици. А трябва Господ да ни е на помощ, за да оцелеем. Извинете, г-н премиер! Не исках да споменавам името ви, така се наложи...