Доходи в камерата

Животът в мизерия не е нищо друго, освен бавно действаща газова камера. Думите са на  проф. Духомир Минев, председател на "Европейската анти-бедност мрежа - България", и спокойно могат да бъдат сложени за мото към темата за българската бедност. Тема, която, когато и да я подхванеш ще бъде късно. Но тя непрекъснато изпада от дневния ред на кабинета "Борисов 2", както впрочем не беше приоритет и на първото ГЕРБ правителство. Загубеното време само задълбочава проблема доходи - жизнено равнище и ни на йота не помръдва напред към по-добро за обикновените хора. Напротив. В тригодишната прогнозна рамка е заложено социалните плащания да бъдат замразени до края на мандата, съчетано с повишаване на косвени данъци и осигурителни вноски, каза неотдавна в парламента лидерът на БСП Корнелия Нинова. На този фон правителството на Бойко Борисов реши, че от 2017 г. ще замрази и минималната работна заплата на 460 лева. Макар и експертите да са категорични, че много по-правилно би било тя да продължи да нараства, за да може да "избутва" нагоре и останалите възнаграждения в страната.

Бедността

не от днес и вчера е най-големият проблем на България. Той е пряко свързан и с демографската катастрофа в страната. Достатъчно е да припомним данни от различни класации, за да се види халът ни. 
По данни на европейската статистическа служба (Евростат) близо половината от населението на България - 40%, живее в бедност или в риск от бедност или социално изключване. По този показател страната ни традиционно оглавява класациите в ЕС, рамо до рамо със съседна Румъния. Всичко това означава с думи прости, че българите масово не си дояждат, слагането на месо на трапезата поне през ден или нормално отопление в жилищата през зимата се оказват непостижим лукс за мнозина. Анализът показва, че близо половината от българското население не може да си позволи да покрие неочаквани финансови разходи, като например поне веднъж в годината да се наложи да даде целия си месечен доход в непредвидена посока, за лечение, за покупка на електроуред, ремонт на жилището и др.
В последните 7-8 години България неизменно е в челото на класациите и по относителен дял на

 живеещите в мизерия

- под 33,1 на сто при средно 9 процента в ЕС-28. Най-бедният район на ЕС е Северозападна България. Децата, ромите, хората с ниска или липсваща квалификация и населението в селските райони са най-уязвими.
По данни на КНСБ отново близо половината от населението, или около 48% не могат да стигнат издръжката на живота на член от 4-членно домакинство, която е над 560 лв. Това са над 3,5 млн. души. Те съществуват с месечен доход между 296 (колкото според Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ е линията на бедност) и 561 лева.
България е и сред първенците по

неравенство на доходите

с широко разтворена ножица между доходите на най-бедните и най-заможните... Данните от доклад на Европейската комисия за икономическите и социалните предизвикателства пред страната ни през 2016 г. показаха, че доходите на 20-те процента най-богати българи са седем пъти по-високи от тези на най-бедните 20 на сто от населението. Средно в ЕС тази разлика е около 5 пъти. В никоя друга държава членка на съюза няма толкова дълбоко разделение на обществото и всъщност това е един от най-големите проблеми у нас. Социалните неравенства се подклаждат в голяма степен и от съществуващата данъчна политика и най-вече от т.нар. плосък данък върху доходите.
Около 460 000 души, или почти всеки пети работещ в страната, са в армията на работещите бедни в България, като над 200 000 са на минимална работна заплата. Хората в цели отрасли получават възнаграждение под 60 на сто от средното за страната. Това е друг типичен, нашенски феномен - да ходиш на работа и това да не гарантира оцеляването ти... Да не говорим и за още един парадокс - фирмите с неизплатени с месеци работни заплати. По данни на синдикатите става въпрос за колосална сума от порядъка на 100-120 млн. лева.
Основната причина за мизерията сред хората на наемния труд е

несправедливостта в заплащането

Брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението у нас по паритетни цени е 2,4 пъти по-малък от средния за Еврозоната, а средната заплата - 4,88 пъти по-ниска. Именно затова БСП настоява категорично за промяна на модела на разпределение на националния доход и догонване на трудовите възнаграждения спрямо производителността на труда.
Естествен съмишленик в тази битка се явяват синдикатите. КНСБ отдавна също иска по-справедливо разпределение на произведеното в страната и смята, че има възможност за сериозно повишение на заплатите в България.
Друг е въпросът с

жизнения стандарт

на родните пенсионери. При положение че правителството определи за 2016 г. официална линия на бедност от 300 лева... На хората от третата възраст им остава утехата за някой и друг лев коледен и великденски бонус и надеждата след 20-30 години да получават по-достойни пенсии в резултат на прословутата пенсионна реформа на "другаря" Ивайло Калфин.
Наскоро Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи анализ на динамиката на доходите у нас. Основните изводи на изследователите са следните: ниското образование и липсата на работа са водещите фактори за попадане сред най-бедните домакинства. От ИПИ дори създадоха термина "дълбока бедност" - с него се обозначават онези 10 на сто от българското население, които съществуват в трайна мизерия. Според анализаторите в тази група са концентрирани хора с много ниско образование, както и специфични рискови групи каквито са дългосрочно безработните, самотните възрастни, хората с увреждания, многодетни семейства.
В същото време анализите сочат, че все пак заетостта и по-доброто образование са основните фактори за измъкване от капана на бедността. Това означава, че политиките в подкрепа на възможностите за създаване на

нови работни места

са ключови за борбата с бедността и за покачване на доходите на по-бедните домакинства. Това означава коренно различна образователна система, както и достъпно и качествено здравеопазване за всички.
Въпреки извършената значителна експертна работа в КНСБ и ИССИ и подготовка от 2006 г. досега, диалогът със социалните партньори през последните 5 години зацикли и не даде конкретни резултати по отношение изработването на механизъм за определяне на МРЗ, главно поради демонстрирана незаинтересованост, а понякога и открит бойкот от страна на работодателски среди, независимо от подписаните споразумителни текстове през различни периоди и в различни документи.
През юни 2015 г. МТСП за втори път представи леко модифициран проект на ПМС за определяне и актуализиране размера на МРЗ за страната, който да се обсъди в междуведомствена работна група, а след това и в комисията по доходи и жизнено равнище към НСТС. В Позицията си от 14 септември 2015 г. ИК на КНСБ изтъкна, че в тази връзка следва да бъдат предприети и още две важни стъпки - осъвременяване на нормативната уредба по заплащането на труда и форсиране на процеса на ратификация на Конвенция 131 на МОТ.
Засега практиката на обвързване с равнището и динамиката на МРЗ показва положително въздействие, но да се разчита винаги на една активна политика в тази посока на национално ниво, не е перспективно решение. То помага на малките и с ограничени икономически възможности предприятия. Динамично развиващи се браншове и компании следва да имат собствено разработени и договорени критерии, показатели и механизми за нарастване на трудовите доходи, според експертното мнение на синдикалистите от КНСБ.
Както се казва, това писмо, в което ми пишеш за пари, не съм го получил...


Всеки четвърти българин се страхува най-много от безработица, според Атила Хорват, генерален директор на "Провидент файненшъл" - България. На следващо място като процент са българите, които се притесняват от нарастването на разходите им за живот или липса на разполагаем доход. Тези данни са от проучване, в което са участвали 9 хил. потребители от осем държави през април тази година. 70% от участвалите в проучването българи не разполагат със спестявания, 62% имат доверие на небанковите институции. 44% теглят кредит за ремонт - това е доста висок процент от средното за Европа. На следващо място са кредитите при извънредни обстоятелства, като данните са еднакви с тези за европейците, но това, което ни различава драстично, е, че много българи теглят кредити за здравеопазване и за образование - нещо, което на Запад не е типично. Освен това българинът е станал и по-песимистичен, че ще има положително развитие. Независимо от данните, които изнася Националният статистически институт, хората прогресивно започват да нямат доверие в развитието на страната.