Стремя се да представям душевността на обикновения човек

Иван Русланов е роден на 18 април 1991 г. в Костинброд. Завършва средно специално образование счетоводство и контрол в Професионалната гимназия по ветеринарна медицина и селско стопанство "Св. Георги Победоносец" в родния си град. Има публикации във вестниците и в различни сайтове. Личният му блог има над половин милион посещения. Работил е две години в културния отдел на вестник "Стандарт". След това започва работа за програма "Хоризонт" на БНР, където в момента е редактор на предаванията "12+3" и "Хоризонт за вас". Води и собствена рубрика за млади таланти, наречена "Под 30" в предаването на програма "Хоризонт" - "Графити по въздуха".


- На 25 години сте, а вече имате три книги. Кога разбрахте, че един ден ще станете писател?
- Още от малък обичам книгите. Спомням си например как рисувахме и пишехме с дядо ми Иван, на когото съм кръстен. Баба ми Мария пък, която е учител, била е и директор, също ми купуваше много детски книги. Спомням си "Ян Бибиян", "Емил от Льонеберя", "Пипи Дългото чорапче", "Малкият принц". Това са само част от книгите, които направиха детството ми толкова пълно с въображение, толкова различно от сивия свят. То ме изгради и като личност, която се бори за мечтите си и се надява, че чудесата не са само красиви описания в детските книги.
- Разкажете ни повече за тях и как бяха приети от читателите.
- Първата ми книга излезе през 2011 година. Ръкописът на "Черният ангел: Раждането на един от нас" спечели конкурс и така се появи на книжния пазар. Тогава пишех и се интересувах предимно от фентъзи литературата. Исках и аз да създам една история, пълна със свръхестествени същества, с необикновена атмосфера и магия. Смятам, че го направих. Това бяха първите ми стъпки, бях едва на 20 години. Книгата успя да се продаде в два тиража и да ме представи по подобаващ начин на първите ми читатели.
Втората ми книга - "Искри човечност", излезе през 2015 година. Исках да завърша, да помисля накъде да тръгне животът ми, да разбера какво всъщност ми се пише. "Искри човечност" бе новата пътека, по която поех. А именно - искаше ми се да разказвам повече човешки истории, да представям персонажи, които ние всеки ден виждаме, но не успяваме да забележим. Хора, борещи се за мечтите си въпреки стръмния път, който трябва да изкачат. И стигнах до "Среднощни светлини". Най-специалният ми роман. В него сблъсках модерния ни, забързан свят с ценностите като доброта, любов и милосърдие, които днес, изглежда, че са възприемани като нещо старомодно. Историята ни запознава с двама души, които въпреки чувствата помежду си поемат по пътеките на своите амбиции. Анна се омъжва за известен политик. В нейно лице аз сблъсках света на изкуството с този на политиката. Другият главен герой - Дамян, продължава да върви гордо по пътя на биологията. Да побеждава във всяка битка, с която се захване. Докато не се изпречи пред едно препятствие, което, може би, няма да успее да прескочи този път.
"Среднощни светлини" бе харесан от издателство "Хермес". Те ми дадоха шанс да представя книгата си пред много широка публика. Надявам се, че романът тепърва ще се среща със своите читатели.
- През април бяхте определен за един от достойните примери на общините Божурище, Годеч, Драгоман, Костинброд, Своге  и Сливница и получихте почетния знак "Добрият пример на Запад от София", връчен от "Еспресо медия". Какво значи това отличие за вас?
- Не бих казал, че това е просто някаква награда, която ще остане на рафта и ще събира прах. Да бъдеш "пример" е отговорност. Аз винаги съм се стремял чрез работата си в медиите, чрез думите си в своите текстове, да представям богатата душевност в на пръв поглед обикновения човек. Всички знаем, че големите медии търсят сензация, като ни показват "лошия пример". Но не мисля, че нашето поколение живее единствено по масите и сепаретата на дискотеките. Не смятам, че само с нахалство може да се прогресира в страната ни. Има и нещо повече. Има хора с идеи. Хора, които не са се оставили да ги носи течението и сами определят пътя си.
- Миналата година спечелихте първо място в раздел "литература" на конкурса "Словото на младите" във втора възрастова група за разказите си "Свобода" и "Признанието на дървения човек". Какво ви донесе това признание?
- Благодарение на "Словото на младите" се срещнах с невероятни млади хора на изкуството. Фондациите "Огънят на Орфей" и "Стоил Куцев Даскала" бяха събрали неповторима палитра от таланти. С много от тях станах добър приятел и продължаваме да си помагаме по един или друг начин. Благодарение на проекта излезе и втората ми книга, която подготвях няколко години. "Искри човечност" събра в себе си наградените ми разкази през годините. Благодарение на книгата видях красивия Разлог, имахме премиери и в Пловдив и София. Книгата беше посрещната топло и проправи път пред големия успех на "Среднощни светлини".
- Компютърът убива ли книгата?
- Не мисля. Аз съм от старомодните читатели, например. Предпочитам да чета от книжно тяло, много ми е странно, когато разлиствам книга на електронен четец. Дългото взиране в екрана на компютъра пък ми причинява главоболие, колкото и смешно да звучи. Смятам, че има много читатели, които мислят като мен. А и компютърът, и книгата практически не си пречат. Можем да ги разглеждаме дори като отделни изживявания.
- Кой е вашият идол?
- Има много автори, от които се уча. Обожавам мрачния реализъм, докоснат от романтична ласка на Ерих Мария Ремарк. Готическото великолепие на историите на сестрите Бронте. Карлос Руис Сафон пък е сред най-добрите световни съвременни автори. От българските смятам, че книгите на Блага Димитрова са учебници по писане. Много съм научил от "Пътуване към себе си", от "Отклонение", "Лавина". Димитър Димов също е сред българските автори, които са ме научили как се пише въздействаща история. "Тютюн" е един от най-големите български романи. Но моят фаворит е "Осъдени души". Никога няма да забравя как хванах книгата в 10 ч. на една мартенска нощ и изведнъж бях на последната страница, а часовникът показваше четири сутринта. Незабравимо изживяване, което показва силата на добрия разказвач. Точно такъв искам да стана и аз. Работя и се уча от авторите, които чета, независимо дали книгата ми харесва, или не. Смятам, че няма лоши книги. Има книги, които идват при точния човек, в точното време. И такива, които попадат при грешния читател в период, в който той не би се припознал в историята.
- Какви са основните трудности, с които се сблъскват писателите в България?
- Много хора ме питат: "Защо се занимаваш с това? Не получаваш почти никакви доходи. Пазарът ни е малък." Стига извинения. Читатели има достатъчно, пример за което са и успехите на много книги от съвременни български автори. Вместо да се оплакваме, трябва да помислим как да стигнем до читателя, какво да му предложим, как по-качествено да му го представим. Като проблем бих отбелязал, че утвърдените автори, известните хора в литературния живот на страната по една или друга причина не обръщат внимание на младите автори. Виждам много млади хора, които пишат със сърце, дават всичко от себе си, но няма кой да им подаде ръка, да ги представи на някое издателство, да им помогне в рекламата след това. Аз нямам право да се оплаквам. "Среднощни светлини" бе на първо място по продажби в седмицата на премиерата си в една от големите книжарници в София. След това попадна сред 50-те най-четени книги в период от една година в същата книжарница. Старанието ми бе забелязано и оценено. Иска ми се обаче повече таланти да достигат до реализиране на труда си. Не бива да се опитваме да спъваме тепърва прохождащи творци. Трябва да се поощрява техният труд и аз се стремя това да се случва. В рубриката ми "Под 30" в програма "Хоризонт" търсим млади хора, които имат своите постижения. Те се опитват да намерят нещо смислено в този малко объркан свят и аз благодаря на колегите ми от БНР, че ми дадоха шанса да защитавам добрия пример сред младите хора.
- Какви са бъдещите ви планове?
- Най-ценното нещо, с което разполагам в момента, е третата ми книга. Ще продължавам да се старая тя да стига до колкото е възможно повече хора. Да им показва, че има и по-важни неща от луксозните пътувания и безсмислено високи стандарти на живот. Защото зад привидния блясък, зад скъпите маски, които често искаме да сложим на лицата си, ние сме обикновени хора, чието единствено желание е да бъдем обичани.
- За какво мечтаете?
- Вече съм в момент, в който се опитвам да превърна мечтите в реалност, не просто да мечтая. А това означава да работя здраво за желанията си и ако не успявам в нещо, да обвинявам себе си. Да се развивам всеки ден и дори и да повтарям грешките си, всеки път да научавам по нещо от тях. Докато не достигна своя връх.