Може ли да се живее от социални помощи в България?

България е най-бедната страна сред останалите държави-членки на ЕС. Този факт го доказват годишните рейтинги, статистики и измервания, наши и чужди. Но и без тях ние всекидневно го усещаме по начина си на живот. Колкото и да се стараят да ни убеждават хилтън
експертите, че сме "забогатели" и че доходите ни бележат едва ли не неземни върхове. Дори беглият поглед към пътуващите в междуградските автобуси и БДЖ или просто разходка из Северозападна и Централна Северна България през запустелите селища с изоставени и разграбени имоти, крещи друго, различно от внушаваното от "специалистите" по прехода. Истината е, че бедността е една от нелицеприятните емблеми на страната ни за последния четвърт век. За съжаление тя вероятно ще остане непроменена и занапред.
Думата "бедност" не присъства в речника на управляващите. От тях може да се наслушате за "усвояване на пари", за "магистрали", "еврофондове" и "стабилност", но не и за бедност и бедни. В програмата за реформи на ГЕРБ "Стабилна България" (2014 г.) думата бедност се среща едва два пъти по всичките 63 страници. Нищо чудно, че привържениците на ограниченията, на "постните пици", затягането на коланите и рестрикциите ни внушават, че социалните помощи са
 
твърде щедри и създават паразити

Така ли е всъщност? Или лъжата, повторена стотици пъти вече сме я приели за истина?
Ако смятате, че някой получава повече от социални помощи, отколкото друг от работа, че детските надбавки са източник на богатство или че инвалидите у нас са нереално много и всичкото това води социалната система на държавата до колапс, то докладът "Бедни срещу бедни" дава отговори, различни от клишетата, с които сме свикнали. Автор на изследването, подкрепено от Колектив за обществени интервенции и Сдружение "Солидарна България" е Ваня Григорова, икономически съветник към КТ "Подкрепа". Анализът е направен на базата на общодостъпни публични източници.
Според последните данни на Евростат България е сред страните в ЕС с най-много граждани, живеещи в тежки материални лишения. Макар ситуацията общо за ЕС да се подобрява, за България тенденцията е тъкмо обратната. Почти 2,5 млн. души изпитват трудности или не могат да платят сметките си за комунални услуги, да поддържат дома си достатъчно топъл, да покриват елементарни жизнени нужди. Единствените други две страни членки, в които броят на крайно бедните се увеличава са Гърция и Литва. Официално изчисление на нуждаещите се от подкрепа в България няма, е една от констатациите в доклада "Бедни срещу бедни".
В страната подобно на сивата икономика

има и сива бедност

Според оценката на Ваня Григорова, обхванати от нея са 2 621 782 български граждани (или 36% от населението), които условно се делят на четири групи. В първата са здравнонеосигурените лица, които не могат да плащат месечните си вноски поради дълбока бедност и трайна безработица. Такива са 460 000 български граждани. Работещите бедни, които в страната са 600 000, оформят втората група. В третата група попадат трайно безработните или хората с ниски обезщетения за безработица, които не им позволяват да покрият елементарни нужди - общо 303 687 човека. Най-многобройна е четвъртата група, тази на пенсионерите. 57,7% от тях получават пенсии под 300 лв. месечно, това са 1 258 104 човека.
Старателно налаганата теза, че огромна част от публичните средства се харчат за социално подпомагане, катастрофира при внимателен прочит на Консолидирания държавен бюджет. Оказва се, че за 2014 г. 51,6% от текущите разходи отиват за "Социално осигуряване, подпомагане и грижи". Това съвсем не означава обаче, че всичките средства са за социални помощи. В действителност 60% от тях са разходи за пенсии и по-малко от 6,7% са използвани от Агенцията за социално подпомагане за помощи. В Мотивите към Закона за държавния бюджет 2016 г. като обосновка за замразяването на редица обезщетения и помощи е записано, че се цели намаляване на зависимостта от социалното подпомагане. В Националния съвет за тристранно сътрудничество част от партньорите припяват, че социалните помощи демотивират работниците, следователно те трябва

да бъдат ограничени и по размер, и по брой

В обществото от години битуват митове за огромните помощи, които получават отделни групи както и за появата на нови професии - професия "майка", "инвалид", "социално слаб", провокирани именно от уж щедрата ни социална система. Така ли е това обаче, или сме жертви на пропагандна кампания, която, фокусирайки вниманието върху изключения, цели съвсем друго - ограничаване на социални права  и орязване на социални помощи.
Изследването "Бедни срещу бедни" проследява два вида социални помощи - месечни и еднократни. Най-масови от първия вид са т.нар. детски надбавки. Преди 2000 г. те са изплащани на всички български деца. Световната банка обаче настоява за филтриране на получателите на помощта и ориентирането й към най-бедните. В момента семейства със средномесечен брутен доход на член над 350 лв. за последните 12 месеца нямат право на добавка за отглеждане на деца до 18-годишна възраст. Например семейство с дете, в което родителите получават по 600 лв. заплата (чисто 470 лв.) нямат право на детски надбавки. Онези семейства, които отговарят на критерия за доход, трябва да изпълнят и ред допълнителни условия: детето да посещава учебно заведение, да е ваксинирано, на няма неизвинени отсъствия. Всичко това, за да се получат 37 лв. месечно. Децата с увреждания получават 74 лв. 42% от средствата, който Агенцията за социално подпомагане изплаща, са за детски надбавки. Към 2015 г. месечни помощи получават семействата на 741 354 деца, а

почти 532 000 са лишени от тях

За последните десет години броят на децата, на които се изплащат детски надбавки, е намалял с 11%, констатира изследването "Бедни срещу бедни".
Децата с трайни увреждания получават още една месечна добавка към обичайната. Идеята е да бъдат подпомогнати семействата в отглеждането им и те да не бъдат оставяни на грижите на институции. До 2012 г. важи правилото размерът на добавката да е 70% от минималната работна заплата. След това размерът се определя всяка година със Закона за държавния бюджет. От 2013 г. той е актуализиран, но правилото за 70% не е върнато. За 2015 г. добавката е 240 лв., а би следвало да е 266 лв., ако правилото се прилагаше. Получатели на тази помощ за 2015 г. са 25 599 деца.
Другата масова месечна социална помощ е свързана с гарантирания минимален доход. За България от 2009 г. той е 65 лв. и размерът му не е променян до момента. Това е най-универсалната и достъпна социална помощ, която получават хората в абсолютна бедност, ако въобще успеят да се класират. Те трябва да са изпълнили следните критерии: да не притежават жилище, което може да бъде източник на доходи, да нямат лични влогове над 500 лв., да не са отказали оземляване, да не са продавали или дарявали имоти през последните 5 години, да са регистрирани като безработни минимум 6 месеца преди кандидатстването и да не са отказвали предложената им работа, да полагат общественополезен труд (ако са в трудоспособна възраст) по 14 дни месечно, по 4 часа на ден. Според отчетите на АСП за 2015 г. подпомогнати са 52 279 лица и семейства, като средномесечният размер на помощта за едно домакинство е 84,67 лв.
Жени, които нямат достатъчно трудов стаж, при които доходът на член от домакинството е под 350 лв. (за 2015 г.) получават месечна помощ за отглеждане на дете в размер на 100 лв. за период от една година. За сравнение майчинството през първата година на жените, които го получават по реда на Кодекса за социално осигуряване (т.е. това е осигурителен риск, за който те са правили вноски), е минимум в размера на МРЗ. Стандартният размер е 90% от трудовото възнаграждение.

Тази помощ не е променяна от 2007 г. насам

макар инфлацията за периода да е 30,8%. Към 2015 г. такава помощ получават 18 593 жени. В сравнение с 2007 г. броят им е намалял с над 21%.
Сред еднократните помощи са тези за раждане на дете (250 лв. за първо и 600 лв. за второ), за отглеждане на дете от майка студентка, помощ при бременност (размерът е 150 лв. и не е актуализиран от 2012 г.) и за първокласници (250 лв.). Прави впечатление, че при всички изброени има спад в броя на получателите през 2015 г. в сравнение с 2007 г. За помощта при раждане на дете той е 3%, при бременност 19%, а при майки студентки над 43%. През 2015 г. еднократна помощ е отпусната на 44 721 първокласници, а всяка година около 20 000 от децата в първи клас не получават средства. Лицата с увреждания, които получават някакви пенсии или добавки към 2015 г. са 12% от населението в България. Средноевропейското равнище е 16%.
При символичните размери на социалното подпомагане ефективност на помощите не може да се търси, както не можем да очакваме, че подхвърлен лев на просяк ще го извади от бедност, е заключението на изследването "Бедни срещу бедни". Препоръките, които прави Ваня Григорова, са за изготвяне на методология за оценка на "сивата бедност", за да са наясно и управляващите, и обществото какъв е размерът на бедствието и кои критерии за достъп до социални помощи изхвърлят от социалната система дори крайно нуждаещи се граждани.