28 Март 2024четвъртък19:21 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Интервю

Богомил Николов:

Българите ядат все по-евтини и по-некачествени храни

Не може да се допуска сосове без яйца да се наричат майонеза, заявява директорът на "Активни потребители"

/ брой: 134

автор:Мая Йовановска

visibility 1634

Богомил Николов е доктор по икономика и магистър по политология от СУ "Св. Климент Охридски" и университета "Еразмус" в Ротердам. Изпълнителен директор е на Българската национална асоциация на потребителите от 1999 г., в момента - Асоциация "Активни потребители". Ръководил е много проекти в областта на защитата на потребителите. Водил е обучителни курсове в Института по публична администрация и Европейската асоциация на потребителите.


"Потребителите наистина могат да въздействат върху пазара"


- Господин Николов, какво показа вашето изследване на майонези, какви са изводите?
- Ако отворите която и да е готварска книга или сайт за рецепти и искате да научите как се приготвя майонеза, ще видите, че традиционното възприятие включва два компонента - слънчогледово олио или друга растителна мазнина и яйчен жълтък. Могат да се добавят различни подправки като сол, лимонена киселина, малко захар, черен пипер. От тази гледна точка, като погледнем резултатите от нашия тест, ще видим, че много продукти на пазара драматично се отдалечават от класическата рецепта за майонеза. По-конкретно в шест от изследваните от нас продукти изобщо не се влагат яйца. Те са някакъв друг вид сос, който наподобява майонеза, но не е майонеза. При девет от изследваните продукти пък има съдържание на вода над 60%. Такава рецепта издателите на готварските книги са пропуснали да публикуват. Има държави в света, където има нормативи за това що е майонеза. Има разпоредби, стандарти, закони, правила и т.н. В България не консумираме такъв продукт, какъвто консумират в държавите, където имат нормативна уредба за майонезата. И защото нямаме, това отваря вратите за подобни иновации.
- Експерт от БАБХ обясни, че в майонезата задължителна съставка било само олиото. И още, че "Активни потребители" не са дали коректна информация. Трябвало да се провери дали съответните производители са спазили собствените си рецепти и технологии.
- За кого са достъпни рецептите и технологиите на производителите? Това е нещо, до което потребителите нямат достъп. Достъп до тези рецепти имат единствено от БАБХ. Следователно, какво ви казват от агенцията по храните: вие нямате право да знаете дали има съответствие между рецептите и готовия продукт, такова право имаме само ние, но ще ви кажем когато решим, колкото решим и каквото решим.
- Понеже у нас няма стандарт за производството на майонеза, какви отклонения засякохте на продуктите тук спрямо тези в страните, където има стандарти?
- Това сравнение е относително. То е отправна точка. Нормално е на пазара продуктите да са различни. Нормално би било българският вкус да е различен например от белгийския. Защото майонезата, която се произвежда в Белгия при 80% мазнина, може да се стори твърде тежка на българския потребител и да не му хареса. По-важното е, че ние дори нямаме българска рецепта за майонеза. Дори тя да е по-олекотена, с по-нисък процент мазнина, дори се допуска влагане на известно количество вода, но е хубаво да имаме такъв ориентир. Дали ще бъде стандарт или норматив, няма значение, важното е да го има. Не може да се допуска сосове без яйца да се наричат майонеза.
- Както и продукт с растителни мазнини не може да се нарича сирене и кашкавал.
- Логиката е такава. И приложението би трябвало да бъде сходно. Ако приемем такъв стандарт, той може да бъде задължителен, може и да не бъде задължителен, но потребителите и в двата случая ще могат да избират.
- Какви несъответствия засякохте при етикетирането?
- При три продукта имаше пропуски. Липсваше изцяло или частично хранителната информация, която е задължителна след 2011 г. Имаше отлагателен период за този европейски регламент, но той също отмина отдавна. И би трябвало етикетите на всички хранителни продукти да предоставят хранителната информация - енергийната стойност, както и основните съставки - мазнини, въглехидрати, сол и т.н. При тези три продукта това е нарушение и би трябвало да бъде санкционирано.
- От изследването става ли ясно дали в тези продукти има вредни съставки?
- Става въпрос за търсене на поевтиняване на себестойността на продукта. Иначе всяка съставка би могла да бъде вредна в определени количества, съотношения или комбинации. Проблематична обаче е логиката, че след като производителят иска да вложи повече вода в продукта, той трябва да добави Е-та, емулгатори. Колкото по-воден е един продукт, толкова повече той се разваля и е благоприятна среда за развитие на микроорганизми. Тогава пък се налага слагането на повече консерванти. И по тази логика започват да се навързват всички тези ненужни, според нас, добавки в продуктите. В крайна сметка, всичко е в името на това да се добавят още 20% вода, за да се поевтини себестойността на продукта.
- Това може би е свързано и с покупателните възможности на българите.
- Точно поради тази причина румънците си намалиха ДДС върху храните от 1 юни м.г. Преди това го направиха поляците, чехите и унгарците. Очевидно нашите държави преминават през период, в който храните са скъпи за части от населението. Поради тази причина правителствата в някои държави реагират чрез намаляване на данъците, за да не се отива към такъв компромис с качеството. Иначе пазарът реагира точно по този начин, той търси намаляване на цената, което става чрез разваляне на качеството.
- Вие сте за намаляване на ДДС върху храните.
- Това беше нашата контратеза на предложението на здравния министър Петър Москов за въвеждане на данък "вредни храни". Вместо да се оскъпяват чрез данък вредните храни, трябва да се поевтинят нормалните с намаляване на ДДС.
- Въпросът обаче е каква част от произвежданите храни наистина са български.
- Хората бягат от някои продукти, защото им нямат доверие. Типичен беше случаят с маслото. Хората казват: след като компрометирате качеството, ще купуваме вносни продукти. Затова държавата трябва да гарантира, че нашите продукти няма да падат под определено ниво, защото няма как да задължиш потребителят да купува български продукти.
- След всички проверки, които правите, какво очаквате - намеса от контролните органи или активна реакция от страна на потребителите при пазаруването.
- Повече очакваме реакция от потребителите, защото те наистина могат да въздействат на пазара и производителите ще трябва да предложат по-добри продукти. В същото време е необходимо и приемането на стандарт, за което държавата трябва да помогне. Както стана със сиренето.
- При предишните ви проверки - за сиренето и маслото, имаше ответна реакция от БАБХ, но техните данни показаха доста по-малко нарушения.
- По този повод изпратихме отворено писмо до директора на БАБХ, с което препоръчахме да се набляга на качеството на проверките, а не на тяхното количество. Ако провериш 10 вида сирене от 5 лв. килограмът, може да се окаже, че си намерил 10 положителни проби. Ако провериш 100 продукта от 10-12 лв., може да не намериш нито една. И накрая се получава статистика, при която казват: изпитахме 200 проби и намерихме само две. Трябва да има съобразен с рисковете подход при контрола на пазара. Проверките трябва да стават и в заведенията за обществено хранене. Никой друг няма достъп до тях и не може да вземе проба от един училищен стол например или от една детска градина, освен БАБХ. Очакваме много от тях в тази посока.
- При вашите изследвания цитирате имената на фирмите, докато БАБХ и КЗП не ги казват.
- Това е нормално и така е в цял свят. Която и държава да погледнете, ще видите, че неправителствените организации и държавните органи се допълват в своята дейност. Не си пречат и не се съревновават. Факт е, че ние не можем да глобяваме, а администрацията не може да напише името на фирмите, защото имат право на обжалване. Надявам се да се наложи разбирането, че ние можем да се допълваме успешно и така цялата система да противодейства по-ефективно на недостатъците на пазара.
- Нямате ли проблеми с огласяването на фирмите?
- Познавам цялата история на потребителското движение в Европа. Имало е десетки дела срещу потребителски организации. Повечето от тях са били неуспешни и отхвърлени, защото потребителските организации изваждат на бял свят истината. А тя няма как да се скрие, защото, ако един производител има претенции и заведе дело, той остава уязвим, ако продължи да прилага практиките, за които опонира. И в двата случая обаче потребителите печелят. Ако води дело, ще трябва да си е променил практиките. Иначе пазарът много бързо ще го накаже.
- От изследванията, които направихте в областта на храните, имате ли отговор на въпроса какво консумират българите?
- За съжаление, българите консумират все по-евтини и по-некачествени храни. Това е така, защото покупателните възможности на българите не са се повишавали от доста време. Това е вече десетина години. Имаше един период в началото на века, в който доходите растяха за известно време, но от кризата насам покупателната способност на хората намалява.
- За какво трябва да са внимателни потребителите и как да си търсят правата?
- За много неща, но принципно човек не трябва да ходи в магазина с убеждението, че преди него някой е минал и гарантирал всичко. Трябва добре да си отваря очите и ушите, да чете, да пита и да бъде максимално взискателен.
- Но нали всички законови изисквания към етикетите и контролът би трябвало да са гаранция?
- Би трябвало, но за съжаление, според нас, няма достатъчно прозрачност в тази дейност. И оттам не може да има високо доверие в етикетите. Според мен контролът трябва да бъде колкото се може по-прозрачен, за да може хората да имат пълно доверие в информацията на етикетите.
 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ