Как властта пребори енергийната бедност

Ако някой се сети да учреди награда за постижения в хипнозата на големи групи от хора, не бива да подминава положените усилия от две фигури - на премиера Бойко Борисов и на енергийния министър Теменужка Петкова. Първият не подмина микрофон, пред който да не каже, че и да повтори, и да потрети колко сме стабилни. Ние българите. Границите ни. Градовете. Селата. Тангентите ни. Магистралите. Кабинетът. Управлението. Всичко. От толкова повтаряне най-накрая току-виж и самият Борисов вземе да си повярва. Всъщност, може би той повече го казва на себе си, отколкото на зрителите пред екраните, разпръскващи с охота внушенията му, досущ като на Кашпировски в зората на прехода. Министър Петкова от началото на годината не спира да се "грижи" за спокойствието ни. "Българските потребители трябва да са спокойни, че никой от нас няма да направи нещо, което да доведе до увреждане на техните интереси", повтаря тя, разказвайки ни вълшебната си приказка за либерализацията на електроенергийния пазар.
Стабилно спокойни, тихи, кротки, надлежно приспани, обездвижени, без тревожни мисли в главите и воля за съпротива - такива сме необходими на управляващите. Защо ли? Какво е онова, което правят, докато ние хипнотизирано се взираме в екраните?

Какво премълчават, залъгвайки ни

с омайните си слова? Няколко неща.
Първо. За година време управляващите успяха да редуцират броя на енергийно бедните българи цели четири пъти. Този "подвиг" те не извършиха сами. Помагаха им чиновниците от Брюксел и експертите на Световната банка. През април 2015 г. в хода на кампанията за избор на председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов, търсейки широка подкрепа за кандидатурата си и в желанието да се хареса, даде серия интервюта, чиито акцент беше енергийната бедност. Той заяви многократно, че тя е сред  най-големите проблеми пред енергетиката ни и че в България енергийно бедни са 61% от населението. Осем месеца след него, през януари т.г., министър Теменужка Петкова свали процента на бедните наполовина. От Брюксел, където беше заедно с Иван Иванов, вече в качеството му на председател на КЕВР за разговори в дирекция "Енергетика" на ЕК как държавата да определи хората с право на социални помощи за енергийните им разходи, тя обяви, че енергийно бедните са 2,2 млн. души, или около 30% от населението. След още четири месеца - през май, на представянето на модела на правителството за защита на уязвимите клиенти - броят на енергийно бедните отново беше редуциран. Пак наполовина. Министър Петкова обяви, че 1,1 млн. българи, или 14% от населението имат нужда от подкрепа.
От изявленията на управляващите излиза, че от април 2015 г. до май 2016 г. енергийно бедните в страната са намалели цели четири пъти. Значи ли това, че стандартът на живот на българите рязко се е повишил, че някак сме забогатели изневиделица или по чудо? Не, разбира се. Истината е, че в страната няма провеждани последователни и систематични проучвания на енергийната бедност, които да представят достоверна картина за размера и структурата на явлението. Това прави възможни политическите абракадабри, манипулациите и подмяната на критериите така, че да удовлетворяват властта и вероятно да се доближават до възможностите на бюджета.
Въпреки усилията бедните да бъдат някак    

"преборени" поне на книга,

има достатъчно международни проучвания, чертаещи различна картина от рисуваната от министър Петкова. Според съобщение на ЕК, България се счита за най-уязвимата страна членка на ЕС от гледна точка на енергийната бедност - 70% от хората не могат да поддържат дома си топъл (абсолютен "първенец" сме за ЕС по този показател), 50,7% са с просрочени задължения за битови сметки (пред нас са само Гърция и Унгария), жилища с течове и влажни стени имат 29,5% от населението. Данни от изследването на Евростат (SILC) за доходите и условията на живот сочат, че 40,1% от населението у нас са изложени на "риск от бедност и социално изключване" при средно ниво от 24,4% за ЕС-28. В България 33,1% от населението живее в условия на остри материални лишения и страната е водеща по този показател в сравнение с Румъния (26,3%), Унгария (23,9%) и Гърция (21,5%). Средното ниво за ЕС по този показател е 8,9%.
Изследване, представено преди дни с автор Ваня Григорова, икономически съветник към КТ "Подкрепа", анализиращо сивата бедност, сочи, че    
уязвимите българи са 36%

или 2 621 782 човека. Според министър Петкова и експертите от Брюксел, с които са консултирани мерките за защита на уязвимите потребители обаче, те са едва 14%, или 1,1 млн. души. Това автоматично изхвърля от групата на нуждаещите се от подкрепа 1,5 млн. български граждани, но властта не вижда проблем в това. Управляващите чрез енергийния министър се хвалят, че подпомаганите българи ще бъдат 14%, сравнявайки ни с Румъния, където този процент е 12.
Второ. При представянето на модела за подкрепа на уязвимите потребители през май т.г. стана ясно, че на финансова помощ от държавата могат да разчитат следните групи:
* лица над 70-годишна възраст, живеещи сами и получаващи доход само от пенсия до размера на линията на бедност, определена за страната за съответната година;
* лица с над 90% намалена работоспособност, ползващи чужда помощ;
* семейства с деца с увреждания;
* лица и семейства, получаващи целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане. Към момента групата на последните наброява 256 000 души. Ефектът върху материалното състояние на домакинствата им е малък поради ниския размер на отпусканите средства. Макар за последните пет години те да нарастват с 30,7% (от 276,15 лв. през 2009/2010 г. до 361 лв. през 2014/2015 г.), все пак остават оскъдни, разглеждани като дял от потреблението за поддържане на достатъчен топлинен комфорт. През същия период броят на отпуснатите помощи е намалял с 1,7%, което значи, че увеличеният размер на средствата е станал за сметка на ограничаване на броя на получателите им. Тази програма не води до реално намаляване на ефектите от енергийната бедност е заключението на Икономическия и социален съвет на Р България, публикувано през декември 2015 г. А новата, предлагана от правителството, ще го направи ли?
Онези 1,1 млн. лица и домакинства, които ще бъдат подпомогнати, ще ползват т.нар. социална тарифа, с други думи - отстъпка от цената на електроенергията. За отопляващите се на парно отстъпката ще е за 100 кВт на месец, за всички останали - до 150 кВт. Министър Петкова обяви, че дискутираната отстъпка е в размер на 70% от цената на енергията. Нека видим колко е това всъщност и да не забравяме, че цената на тока - освен стойността на енергията - има и други компоненти като мрежови такси, балансиране, задължение към обществото. По сега действащите цени на тока за битови потребители 1 кВтч струва между 0,12445 лв. и 0,13482 лв. без ДДС. Отстъпката, която ще получат енергийно бедните, ползващи за отопление парно, е между 8,71 лв. и 9,44 лв. без ДДС.

Много ли е това, или малко?

По данни на националната статистика средното потребление на домакинство у нас е около 300 кВт на месец, а средната сметка за ток е около 45 лв. без ДДС, с други думи и тази "подкрепа" ще бъде символична и колкото да се каже, че държавата се грижи за уязвимите потребители. Тя няма да им помогне да се измъкнат от капана на бедността, нито пък е достатъчна, за да пренасочат "спестените" средства към образование, например. Със спестени 10 лв. на месец не можеш нищо друго да направиш, освен да бъдеш по-малко гладен.
Трето. Макар и минимална, помощта все пак е от значение за крайно бедните българи. Кога ще се случи обаче? Според министър Петкова, когато Световната банка - с която Българският енергиен холдинг сключи през август 2015 г. договор за консултантска услуга да ни изработи модел за либерализация на електроенергийния пазар, - представи доклада си. Той трябваше да е готов в средата на м. май, но вече е средата на юни, а моделът още не е публично дискутиран. Онова, което се прокрадна в медийното пространство след представяне на части от него пред ограничена публика през април, е, че е изграден около т.нар. договори за разлика.

Целта на подобен механизъм

е да гарантира стабилните парични потоци и възвращаемостта на инвестициите при наличие на дългосрочни договори. Такива у нас имат американските централи и ВЕИ. Когато моделът, гарантиращ печалбите на привилегированите енергийни компании, извадени пред скобата на пазара, бъде готов, той ще се синхронизира с модела за защита на енергийно бедните. Кога ще се случи това, засега не е ясно.
Дали след "синхронизирането" уязвимите потребители, нуждаещи се от защита, няма да намалеят още наполовина - до 7% например, предстои да видим. Дали отстъпката от цената на енергията в размер на 70% ще се запази, или ще падне надолу, също предстои да узнаем. Със "синхронизирането" на двата модела обаче процесът не приключва. Следва изготвяне на пакет от промени в законодателството, съгласуване и обсъждане в парламента. Чак когато това се изпълни, идентифицират се бедните, които ще бъдат подпомогнати, и се уточнят средствата, необходими за целта, следва те да бъдат предвидени в бюджета. Вече е средата на годината, а предстоят отпускарски месеци, сетне президентски избори. Всичко е стабилно. Бъдете спокойни. Стабилно спокойни. Тази година битките с енергийната бедност ще са само на книга. А догодина... Догодина е далече и нищо не се знае.