Ще му излезе ли пасиансът на Вучич?

Първо медиите в Сърбия, а после и в Македония подгряха общественото мнение с информации, че в Белград се организират антиправителствени протести, чиято цел е сваляне на новоизбрания стар сръбски премиер Александър Вучич, който трябва да представи своя нов кабинет след проведените наскоро извънредни парламентарни избори. Според редица наблюдатели зад тези протести прозират планове на САЩ и ЕС за натиск върху управляващите в Белград за състава на правителството, като се копира сценарият от Скопие с т.нар. "шарена революция". Не се спестяват подробности, че посланиците на САЩ и на ЕС в Белград лично участвали в събитията, осигурявали необходимите за целта финанси и въздействали върху определени политици за съпричастност към тези опити за дестабилизиране на правителството и създаване на хаос в страната.
Всичко можеше да мине в графата "източна хибридна война", ако Вучич не отмени планувани посещения в Брюксел и САЩ. И ако демонстрациите по улиците на сръбската столица не се провеждаха в навечерието на визитата на китайския президент Си Цзинпин, която предвиждаше подписването на споразумение за общо икономическо партньорство. И ако Евразийският икономически съюз не обяви, че ще се разговаря със Сърбия за единен търговски режим.
Сръбският премиер трябваше да бъде в Брюксел на 21 юни за официалното откриване на преговорите за приемане на страната в ЕС. Асошиейтед прес съобщи новината и, разбира се, отрази опровержението от страна на ЕК и посолството на САЩ в Белград за каквото и да било участие в протестните акции на множество граждани в Белград. Трудно обаче може да се скрие, че политиката на Сърбия в стратегически план да работи за евроинтеграция, но заедно с работа по развиване на отношения с Русия и Китай, дразни западните партньори. Някои анализатори не пропускат да отбележат, че "като кандидат за ЕС близостта на Сърбия с Русия е неуместна". Разбира се, че никой не забравя ключовото за сръбската политика изказване на президента Николич, че "моето сърце е в Русия, но очите ми гледат към ЕС". Дори Вучич, след отмяната на посещенията си в Брюксел и Вашингтон, не пропусна да подчертае, че "Сърбия не е променила стратегията си и ще продължи европейския си път, като ще продължи и отличната си съвместна работа с Русия и Китай. Няма значителна промяна в отношенията с ЕС и САЩ".
Ще му излезе ли пасиансът на Вучич? В крайна сметка ситуацията в Сърбия е поредното доказателство, че Западът не е преодолял неспособността да разбере света като цяло, че е налице деградация на познанието му за международните дела, особено на Балканите, и че действащата глобализация не успява да се комбинира с необходимостта да се знае повече за чуждите култури, убеждения, наложени от векове, исторически реалности и идеи, особено в региони като "бурето с барут", както е известен от миналото нашия европейски полуостров.
Всъщност Западните Балкани не са единствените, които са арена на битката между Русия и Запада, в частност САЩ. Но на Запад не проумяват специалното място на Русия в умовете и сърцата на повечето хора, които живеят от векове тук. Борбата на балканската арена на този етап е с нулев резултат. А ситуацията с протичащите разделителни процеси в ЕС и неспособността му да намери адекватно решение на проблеми като миграционни вълни, от които страдат всички на Балканите, намалява влиянието на Брюксел в региона. Русия в същото време се старае да предлага алтернативни решения, и то без да измества ЕС като регулатор. Няма възможности (нито способности) в настоящия момент за нещо повече. Примерът с невъзможността да се противопостави ефективно на членството на Черна гора в НАТО е красноречив. Но що се отнася до Сърбия, влиянието на Русия остава неизменно високо, особено като играч с мека сила. Москва си взаимодейства благотворно с Белград. Русия е заделила около 10 млрд. евро за инвестиции в Сърбия, и то в условията на собствената си икономическа криза. Насочва ги към жп транспорта, малки медии, портали, имат желание за голям ТV-канал, енергетиката и т.н. Има споразумение за свободна търговия, а Сърбия изнася в завишени количества своя продукция, включително селскостопанска, за Русия, и така получава фактическа помощ в ситуация на икономически проблеми и масова безработица. Китай от своя страна инвестира в инфраструктурата на Сърбия.  При посещението на Си Цзинпин се очаква подписването на споразумения за строеж на пристанище на р. Дунав за 300 млн. долара, магистрален участък от Сурчин до Обреновац за около 230 млн. евро, както и още 20 други предимно икономически спогодби. И това след като Китай придоби собствеността на стоманолеярна "Железара Смедерево", построи мост над Дунав в Белград и участва в модернизирането на ж.п.линията Будапеща-Белград.
Както се казва, "има пазар за русофилия" при западните ни съседи. Още повече, че раните от бомбардировките под егидата на НАТО изобщо не са зараснали, а медиите в Белград пишат, че съществува съпротива срещу насила налагани западни ценности, които не се вписват в характера и нравите на сръбския народ. Явно не става въпрос само за гей-парадите. Прави се съпоставка с помощта, която се получава от Русия, и то без условия, с поставяните все по-високи изисквания от страна на ЕС, за да се получи желаното членство. Наблюдателите на обществено-политическите процеси в Сърбия не скриват, че младите сърби не са толкова пристрастни в чувствата си към Русия и не отдават толкова голямо значение на ролята на православието и общите корени на езика и кирилицата, но често казват, че "Русия е вълшебна приказка" за възрастното население. В крайна сметка Сърбия остава вярна на своята политика на необвързаност, която в известна степен следваше и по време на соцвремената.
В такава ситуация повечето въпроси остават за нас. Особено когато и с непрофесионално око се вижда, че страните от Западните Балкани се разтърсват една след друга от политически кризи и съответно се генерира нестабилност и в самия регион. Без да се акцентира върху причини в стил конспиративни теории. Сякаш не стигат икономическите проблеми, които не позволяват бърз ход към постигане на стандарт поне на 50% от европейския.
Поредната политическа криза е в Загреб, Хърватия, където бе подадена предизвестената оставка на лидера на консервативната Хърватска демократична общност, ХДО, Томислав Карамарко, вицепремиер в коалиционното правителство на Тихомир Орешкович, етнически хърватин от Канада. Специална комисия обяви, че Карамарко действително се намира в конфликт на интереси, а той самият от своя страна поиска оставката на премиера и другия вицепремиер Божо Петров от либералното движение "Мост". Настоява се за "преконфигуриране" в управлението.
Орешкович преди време поиска оставката и на двамата си вицепремиери поради непрекъснати пререкания и липса на сработване, а с днешна дата най-големият коалиционен партньор в правителството, ХДО с лидер Карамарко, поиска поста на премиер да се заеме от финансовия министър Здравко Марич. Опозицията, социалдемократи, от своя страна настоява в тази ситуация на "оставка срещу оставка" за нови предсрочни парламентарни избори, и то още през юли. Всъщност правителството на Орешкович вече падна след внесен от по-големият партньор в коалицията ХДО вот на недоверие и то със резултат 125 подкрепящи вота от общо 151 броя депутати в Събора.
Както се вижда - напрегната политическа обстановка, която едва ли ще се преодолее без последствия. Което не пречи Хърватия да следва своята утвърдена политика по отношение на съседи, партньори или съюзници. Само преди месец в Загреб например се проведе дискусия за бъдещето на БиХ в ЕС, защото е известна пристрастеността на Хърватия по отношение на тази малка балканска, по-точно "Дейтънска", страна. Загреб настоятелно работи за промяна на Дейтънското споразумение с цел равни възможности и за трите народа в страната. Разбира се, с грижа за хърватите, защото се смята, че Дейтънското споразумение е спряло войната, но се е получила държава на неравните възможности, в която сърбите си имат държава в държавата, Р Сръбска. За сметка на останалите хървати и босненци, според Загреб.
Всъщност каквото и да се говори на подобни дебати, а те зачестяват, ясно е едно - политическите лидери в страната БиХ не се идентифицират като босненци например и не работят заедно. Всеки се идентифицира като представител на един от трите конституционни народи и не работят за страната като цяло, а само за собствения си етнос. Да не говорим за верските различия, които създават допълнителна, и то по-болезнена тежест за държавата. Затова се казва и че "Босна има проблем с идентичността" и че Дейтънското споразумение не е решило проблемите. И тази дискусия в Загреб не е успяла да даде конкретни предложения и да очертае основните въпроси, които да се решават. Спорове дали да се осигури пряк път за членство в ЕС, без да се изисква изпълнение на всички условия на Брюксел, т.е. да се допусне ускорено членство и интеграция, не носят дивиденти за самата БиХ.
Интересното е, че в Загреб представителите на Босна са заявили, че не желаят обстановката в страната им да стане като в Македония с нейната "шарена революция". И там ЕС и САЩ упражняват онзи натиск с цел изход от продължителната политическа криза, който не се знае какви резултати ще донесе. Всяка от основните 4 партии в Скопие остава на своята позиция, но непрекъснато се съобщава за насрочване на нови съвместни лидерски срещи, които да дадат основание на поредицата от улични протести да спре. Като се слушат обаче заплахите на протестиращите за радикализация на действията им, явно напрежението ще продължи. Едва ли исканията за оповестяване на легитимността на прокуратурата, за оставката на президента Георге Иванов, за създаване на преходно правителство и честни избори ще доведат до стабилизиране на страната. Някой има нужда от този хаос, от тази суматоха, от това разтърсване на държавата. И Македония като другите на Балканите. И тя арена на противоборството, защото има позиция. Макар и не гласно.
В същото време Хърватия ще трябва още дълго да работи за реализация на идеята си в БиХ, защото международната общност на този етап не е готова да отвори Дейтън. За целта е необходимо да се постигне напредък по споразумение между трите народа и международните играчи като Русия, САЩ и Европейския съюз. На Турция вече бе заявено, че преки пътища към ЕС няма, независимо че някой може да претендира за изключителност. По-скоро е необходимо да се търси сътрудничество със Сърбия, която стои твърдо зад Р Сръбска, и с Хърватия, а всички други страни извън БиХ "да намалят значително намесата си в страната и да подпомогнат изграждането на босненска идентичност", казват наблюдатели в Сараево. Интересно каква позиция е представил Даниел Митов при посещението си преди дни в БиХ на среща на министрите на външните работи на страните участнички в Централноевропейската инициатива? А и как да се осигури помощ на страна като БиХ, без да се получи намеса във вътрешните работи? Дали ще са в състояние местните лидери сами да решават проблемите?
Отново въпроси без отговори. Както се получава при информациите, че гостуващия у нас румънски президент Клаус Йоханис е поставил въпрос за "правата на етническите румънци в България", т.е. дискутирал е с президента Плевнелиев съществуването на "румънско малцинство", което да учи на майчин език. Накрая ще се окаже, че в България освен малцинства други няма. Шегата настрана, но в румънските медии не от вчера се пише отвреме-навреме, че "румъноговорящите нямат своите граждански права" и че трябва да се настоява за румънски училища, например във Видин, за да се учи на "майчин език". А за опитите за влияние в райони като Добруджа даже не би трябвало да се споменава. Защото мизерстващите българи лесно могат да се привличат за всякакви каузи и средствата са известни от векове. Едно посещение, колко проблеми и колко въпроси, върху които следва да се работи. Правим ли го? Защото за черноморския флот в комбинация с Румъния и Турция разбрахме, но за премълчаваното не сме сигурни.


Вучич видя "ръката" на ЕС в организираните антиправителствени протести в Сърбия
БГНЕС


"Шарената революция" в Македония е в ход
БГНЕС


Това е снимка от Гюргево, където напоследък се правят доста общи с Русе културни събития, кръгли маси, раздават безплатно книги и списания и т. н. Любопитното е, че на автоматите има надписи на български, но с унгарското знаме. Балканска ни работа!