Христо ли е Кристо?

Истинска еуфория у родните медии предизвика откриването на най-новата арт инсталация на американския художник Кристо. У нас се сетиха за Христо Явашев по повод най-новия му проект "Плаващите кейове", реализиран на Лаго д'Изео в италианската провинция Бреша. Та потекоха екзалтирани телевизионни включвания на живо от мястото на атракцията, запроизнася се кой ли не по всички възможни вестници, сайтове и социални мрежи... И общият лайтмотив се свежда до едно: Кристо е българин, нека се гордеем!
За никого не е тайна, че роденият в Габрово авангардист от близо 60 години не само че не живее в страната ни, но и трудно открива в съзнанието си думи на български, за да се изрази. Дори и да са плод на спекулации твърденията, че Кристо не желае да има нищо общо със страната ни, със сигурност самият той не го изтъква под път и над път. Просто творбите му нямат принадлежност, независимо от произхода на автора или мястото на инсталацията. А родни медии по традиция искат да си вдигнем духа с нечие чисто лично постижение.
България няма никаква заслуга, че Кристо е станал световноизвестен творец, който създава "напълно безполезни и ненужни проекти", както неведнъж подчертава самият той. Независимо от факта, че произведенията му са абсолютно безразсъдни и са чиста демонстрация на съзидателност, всъщност неговите инсталации смело могат да бъдат наречени триумф на свободата. Въпреки че (но и защото) са мимолетни, поне в пространството.
Колцина обаче успяват да ги оценят по достойнство, това е въпрос на естетическа нагласа, възпитание, образование, личен вкус, както и на вътрешно усещане за красивото и стойностното. Някои са готови априори да харесат нечий пърформанс, защото се смята за модерен. Други снобски отричат всичко, което не разбират. А трети се опитват да пришият на държавата ни заслуга за произхода на прочут творец с американско гражданство, забравяйки, че всъщност изкуството няма националност.