Непроизнесено слово за Черешова задушница

Скъпи наши баби и дядовци, майки и бащи, братя и сестри, един ден преди Петдесетница след Възкресението Христово, преди Петровите пости е Черешовата задушница. Тази година тя съвпадна и с гей парада "София прайд", и с рождения ден на Георги Димитров, героя от Лайпциг, български министър-председател, какъвто сега е Бойко Борисов. Да бъда извинен пред закона, че споменавам името му! А може би и на двамата.
На тоя ден ние отново отидохме до вашите гробни места, почистихме и окадихме гробовете и паметните плочи, запалихме свещи и преляхме вода и вино, оставихме и раздадохме череши, хляб, жито и баница, почетохме паметта на покойниците. Но вие, които не доживяхте и не видяхте края на миналия век, така и не разбрахте, макар и построили, както се казва, две Българии, че сте  живели и най-вече сте виновни за престъпното време между 1944 и 1989 година. И за построяването на тези две, че и повече Българии. А вашата БКП е главният виновник за националната катастрофа, преживяла страната ни. Не съм циничен. Такъв е текстът в Закона от 2000 година.
Една шепа български политици изготвиха и гласуваха специален закон, с който се забранява  и наказва почитането на всичко, сътворено в този период. Сега нас ни грозят и санкции, и затвор, ако дръзнем да поднесем цветя на някой от вас, особено ако той е бил дълбоко свързан с партията, с държавата, със символите на социализма.
Ние днес кажи-речи нямаме право даже и да посетим вашите гробни места, защото е скверно и непростим грях, щом вие сте оставили част от себе си в това изграждане и строителство на заводи, електроцентрали, фабрики, комбинати, ТКЗС-та и т.н., защото сте оставили свой принос във всяко начинание по времето на социализма.
Защото вие носите огромната вина и за прехода, който продължава вече повече от четвърт век, и се наложи да управляват страната ни  странни личности. Едни нямаха и един ден трудов стаж, преди да застанат начело на страната, монарх пое републиката, а вече втори мандат пожарите в държавата гаси огнеборец, доктор на науките от училището в Симеоново, телохранителят на Тодор Живков. Само не съм наясно доколко престъпно е и самото училище в Симеоново, и какъв е приносът му при изпълнението на закона, обявил периода между 1944 и 1989 за престъпен и наказуем.
Христос възкръсна от мъртвите и победи със смъртта си смъртта и на ония, които са в гробовете. Днес ние там оставихме череши и цветя, жито, свещи палихме, преляхме вода и вино, прекръстихме се за "бог да прости". Но дали бог ще ни прости при такъв закон не мога да кажа. Нека всеки понесе сам кръста за прегрешението и провинението си. Все пак вие сте част от нас и ние сме част от вас. И ще носим заедно тук и оттатък непростимия грях господен. И обществен. И человечески...