Лъв се търси

Задават се избори. И то не какви да е, а от онези, които се правят най-рядко - веднъж на петилетката. Ще се избира главата на държавата. Целокупният политически елит много говори за това, но се върти все около едно и също: каква трябва да е тази глава. Определенията се множат: родолюбива, авторитетна, да се нрави на всички българи, та белким ги обедини, да работи за тяхното добро, да не е продажна, да е умна, компетентна. И пола й определиха - повечето предпочитали мъжкия, като забравят, че в толерантна Европа е на мода безполовата ориентация.
Интересно е, че след толкова приказки за щенията и предпочитанията за следващата глава, която ще направлява държавното тяло, никой не се осмелява да произнесе нечие име. Времето тече, а политиците мълчат до един. Подходяща персона ли не виждат? Народът се чуди дали демографската криза не ни докара дотам, та свършиха достойните българи. Всички до крак ли се изнизаха през Терминал 2? Партийните централи твърдят, че имат подходящи кандидати, но щели да ги обявят, "когато му дойде времето". Иначе казано, спокойно, народе, като удари часът, ще видиш каква навалица от почтени и величави българи ще се яви. Хубавец до хубавеца, да се чудиш кого да погалиш с бюлетината.
Народът обаче смътно усеща, че нещо с тази президентска кампания не е наред, че мотането крие измама и началството му готви не избори, а поредното назначение. Повече от очевидно е, че там, в сенчестите коридори, си играят на котка и мишка, а гражданството търпеливо трябва да чака да се наиграят. Да чака, докато му втръсне от празни приказки и докато загуби всякакъв интерес към забавата. А може би тъкмо в това е номерът? Нека апатия завладее населението, да си гледа кой лятната ваканция, кой кърската работа, а като му дойде времето, така ще е претръпнало, че ще му е все тая кой за какво се бори.
Това е най-благоприятното състояние на духа, в което избирателят може, без да му мисли, да преглътне каквото му сервират в последния момент. А манджата от "гербери" - кисела, горчива, се сърба от години и поне се знае какъв ефект има върху общественото храносмилане. Какво друго може да дойде - един бог знае. На българина вече му се повдига от промени и реформи. Затова апатията винаги е добре дошла за началниците на държавата. Всяка власт я предпочита пред будното гражданство.
Всъщност приказките за това какъв трябва да е председателят на републиката не са съвсем излишни, защото се напатихме, но много се проточиха. На фона на изтичащата Плевнелийска петилетка сякаш по-логично и разбираемо за широката публика би било да се определи какъв не трябва да бъде новодошлият. Още повече, че тъкмо това сочат изброяваните положителни качества, които на досегашната държавна глава й липсват.
Такива са в общи линии и впечатленията от организираните през последните месеци от партията АБВ дебати за президентската институция с участието на представители на различни политически сили, на академични и обществени среди. Той, президентът, трябва да поставя над всичко интересите на България и нейният глас да се чува в чужбина. "В противен случай външната ни политика придобива "трапезен" характер, продължаваме да правим срещи, посещения, добри отношения, страхотни приятелства, но нито една постигната цел", заяви по време на една от дискусиите председателят на "Народен съюз" Румен Йончев. Още повече, че сегашната глава присяда само на една и съща трапеза и то, ако седящите около нея получават колективни колики от споменаването на Русия.
Много ясно се очерта още един недостатък, недопустим за приемника на висшия пост - смайващо невежество по география, родна история, и необясним свян от българския език и православието. Затова кандидатът най-малкото трябва да знае, че светът има четири посоки, а не само - Запад. Да не заблуждава народа, че слънцето изгрява оттам и че Скалистите планини са се преместили на Балканите. Неприемливо е също, като реши да освежава речта си, да скубе напосоки неудачни примери от историята и литературата. Трябва да попълва празнотите в образованието си не само от бъкащата с грешки Уикипедия. Добре е край него да има помощници, които да му подсказват, че има и други източници на знания.
Няма да е зле кандидатът да не се възприема за холивудски персонаж и да си предлага услугите за предизборни клипове на чужди политици. Иначе държавицата няма да издържи още пет години да бере срама на главата, която се блещи на раменете й. Нека не забравяме, че в тези сложни времена тя е и главнокомандващ. Ако и нейният приемник е с недоизживяно детство и обича да си играе на войничета, ще стане опасно.
Твърдят, че Наполеон е казал: "Армия от овце, водена от лъв, винаги ще удържи победа над армия от лъвове, водена от коч". Тъй че лъв ни трябва, пък нека ние сме овце. Все още можем да различим коча от лъва. Достатъчно е по-често да поглеждаме към герба, че току-виж утре някой държавник умник го сменил с коч, без да се усетим.