Циганско лято
/ брой: 139
КНСБ и фондация "Фридрих Еберт" организираха форум, където надълго и нашироко бяха обменяни идеи, мнения и предложения за социална интеграция на ромите. Експерти и синдикалисти се хванаха на лятно циганско хоро, с най-добри намерения сигурно. Опитаха се да разбият митове и да поговорят на воля по важни проблеми. Това добре, но на фона на многото стратегии, на многото правителствени и неправителствени напъни с пари от ЕС интеграцията все си е на кота нула. Затова и циганско лято 2016 не се отличава от това на 2015 със стария спор кое е първо - яйцето или кокошката.
Скрити капани за гражданския мир между етносите дебнат отвсякъде с нерешените икономически, социални и културно-образователни проблеми. Практиката многократно е доказвала, че добрата етнонационална политика започва с правата, но завършва с хляба. А хлябът при циганите не стига. Защото са по много гърла и повечето родители не работят. С ниското си образование те трудно се включват в програми за квалификация. И така кръгът се затваря, дори самите роми да имат желание да работят. Те натоварват социалното подпомагане, което пък поражда недоволство най-малко от страна на тези, които работят на едната минимална заплата. Според данни на Световната банка ромите са 10 пъти по-бедни от българите. Бедността е и причина за отпадане на децата им от училище. Но и образователната ни система не е подготвена да се справи с ограмотяването на ромите. Ако тенденцията се запази, в следващите години повече от половината роми ще бъдат неграмотни. Не за първи път се казва на думи, действия никакви. Завчера властта плю в лицето на учителите - нямало пари за тях, а синдикатите дори не гъкнаха.
Всички етноси у нас еднакво носят тежестта на бедността и несигурността. Но тази система поощрява поведение на "заучената безпомощност" - "гладни, сме, бедни сме, никой не ни ще на работа". И животът в гетото продължава по свои правила. Огън да го гори и това циганско лято.