Доходите Им

Всяка година по това време народът гледа сеир. Кратък, но сеир. С доходите Им. Заливат ни с информация - за апартаменти, ниви, коли, спестявания, заеми. Число до число, целящи да покажат, че всичко е наред и на показ, а ръцете Им - чисти. Е, реалността е друга. Замислени като превенция, имотните декларации и публикуването им са параван. И за т.нар. елит, и за неработещите институции.
От една страна, декларациите са формални и не дават представа за реалното замогване на властта. От друга, всеки декларира онова, което прецени за целесъобразно или е посъветван. Лично и доброволно. И никой не проверява съответствието между реалното и декларираното. Проверката е съпоставяне на декларирани факти - на едно и на друго място, миналата и предходната година. Несъответствията се коригират и не се санкционират. Санкционира се неподаването на декларация, при това символично на фона на реалността. Поради цялото това умишлено нехайство и бездействие всяка година декларациите са пълни с грешки, които нагло ни обясняват с "не знаех", "пропуснах срока", "забравих за взет заем".
Как ли щеше да изглежда картинката, ако някой проверяваше публичните лица и не оставяше чистотата на ръцете на собствената им съвест? Защото никой доброволно не декларира участие в офшорки. А държавата дори не пита за това. Защото никой не споделя колко пъти и в какви хотели е отсядал зад граница. А държавата нехае. Какво да кажем за нескромното перо за образование на децата Им зад граница? Защо държавата не проверява лели, чичовци, родители, баби и дядовци, братовчеди и учинайки, на чиито имена са регистрирани куп фирми и фирмички? И какви, апропо, са тез дарения, дето ги получават някои? Зер заплатите им са минимални?
Не звучи невинно. Ама и никой не се кахъри. Само дето отказът на политиците и институциите да си гледат работата ни струва скъпо. Защото зад огромна част от скромните декларации се крият преяли с власт, от които пряко зависим.