Има завръщане към фолклора през последните години

Юлия Гатдерова завършва Националното училище по фолклорни изкуства в Широка Лъка. Освен че е певица, работи и като музикален редактор в програма "Христо Ботев" на Българското национално радио. Автор и водещ е на предаванията за народна музика "Жива вода" и "Фолк парти". Наскоро завърши майсторския клас по радиожурналистика, който е част от инициативата на БНР и Медийната академия на Европейския съюз за радио и телевизия - "Училище за радио".


"Чужденците не разбират текста на песните ни, обаче усещат енергията на народната музика"
 

- Очаквахте ли, Юлия, че ще станете отличничка на тазгодишния майсторски клас на БНР?
- Не, никога. Преподавателите ни не са споменавали, че ще има такова степенуване. За мен всички участници в майсторския клас са отличници. Работехме много усърдно и отговорно, защото знаехме, че това е нещо много важно за нашата работа! Всъщност изненадата беше много приятна.
- Какво ви провокира да се включите в тази своеобразна Академия за радио?
- Обучението предлага срещи с много рутинирани и изключително дълбоко навлезли в професията хора, притежаващи по-особени знания, които мога да "открадна". Нашата работа е занаят, от който трябва "да крадеш".
- А коя беше най-трудната задача, която ви поставиха вашите преподаватели?
- Не съм гледала на заданията ни като на сложни, а по-скоро имаше такива, които са с малко повече натоварване... Не мога да кажа, че са били трудни, по-скоро ми бяха интересни всички модули в класа.
- Научихте ли нещо повече за себе си по време на занятията в БНР академията? Изненадахте ли се самата вие от това какво можете?
- Изненадах се, че бих могла да съм и новинар. Въпреки че моята естетика и усещането ми за нещата са по-скоро музикантски. Знаете, хората на изкуството имат по-друга душевност. Докато когато си новинар, трябва да си малко по-сериозен, по-обран и съсредоточен в други неща. Мисля, че може да се получи и при мен, имам го този новинарски дух.
- Впечатлихте журито на последния изпит с вашия фичър. Как възникна идеята за него? Трудно ли я осъществихте? Защо избрахте точно хора-змейове да са героите във вашия "радиофилм"?
- Идеята дойде съвсем спонтанно. Даже докато все още обсъждахме в единия от модулите с Людмил Фотев кой какво ще прави, бях дала други две предложения, които впоследствие отпаднаха. И на тяхно място някак си наистина светкавично бързо се появи темата за хора-змейове. Като човек, който се занимава с фолклор, винаги съм се вълнувала от такива мистични неща в нашата култура. А и в световен мащаб се появява този змей-дракон в различните му форми. Но като цяло се впечатлих преди години от публикация в сп. "Осем", посветена на хора-змейове. Съществува страшно много материал по тази тема и може да се направи цяла поредица. Оказа се, че има много фамилии в България, които твърдят, че са потомци на змей. И всъщност интересното в цялата тема е да разбереш кой е змеят накрая, какво е значението на тази дума и какъв смисъл са влагали в това название хората. Включих във фичъра три типажа. Интересно е да се чуе мнението на жена, която е доста възрастна и със съжаление сподели в нашия разговор, че едно време е имало змейове, а сега вече няма. Всъщност тя казва, че змейове днес са хората. Но пък нейният поглед върху змея е, че той задължително е лош. Докато другите двама, с които разговарях, имаха друго отношение. Вторият ми събеседник, който твърди, че е потомък на змей, нарича змейовете прекрасни хора, смята, че са надарени със свръх способности и т.н. Третата участничка във фичъра пък обясни, че всъщност змейовете са били рицари тамплиери и заради облеклото им започнали да ги наричат змейове. Интересни теории излязоха в цялото ми проучване. Надявам се, че именно това е впечатлило журито и колегите, защото наистина темата е много интересна.
- Генералният директор на БНР Александър Велев обеща, че БНР Академията ще отвори врати и за външни журналисти. Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се включат в такъв майсторски клас?
- Мисля, че той ще е полезен за всеки, който има афинитет към радиожурналистиката. Академията се провежда в самото БНР, курсът е воден от колеги, които от личен опит знаят какво е да си пред микрофона... Не мисля, че някой трябва да се плаши, защото майсторският клас не е труден, а е интересен. Тук се работи на практика, в приятна атмосфера и същевременно се научават много важни детайли. А това е най-важното.
- Как попаднахте в радиото, от колко време сте музикален редактор?
- В БНР съм от 3 години. Преди известно време се явих на конкурс за програма "Хоризонт", но по-късно ме назначиха в "Христо Ботев". Работата е много интересна, харесва ми и мисля, че намерих другото си място, което добре се съчетава и с образованието ми на певица. Водя предавания, свързани с народната музика, фолклорни събития, с хората, които ги правят.
- Според вас интересуват ли се днес младите от фолклор или това все пак е тръпка за по-възрастното поколение?
- Смятам, че през последните години има завръщане към фолклора. Младите започнаха да го харесват по един друг начин, защото наистина повечето, ако ги попитате, ще ви кажат, че народната музика е отживелица. Но вече се оформя общество на младите, което слуша фолклорна музика с интерес. Напоследък се появиха и много групи, които правят т.нар. етно фолк, етно джаз, фолклор, примесен с различни стилове музика, което е интересно и се харесва на все повече хора от съвременното поколение. Мисля, че това е пътят за завръщане на младите към фолклора.
- А вие лично продължавате ли да се изявявате като фолклорна певица?
- Да, работя с етно формацията "Дива река", тя е сравнително нова, но правим интересна музика. Всички, които идват на нашите представяния, знаят, че ще чуят нещо хубаво. Също така се изявявам с три солистки от ансамбъл "Филип Кутев" - Дарина Златкова, Ивелина Димова и Таня Митева. С тях създадохме вокален квартет "Юдит", правим различна музика и вече си имаме  своята публика, което е много хубаво, понеже работим от съвсем скоро. Пея и в хора "Космически гласове от България" и в професионалната формация "Глагорци", съставена от танцьори и певци. Преди това съм работила в ансамбъл "Тракия" и в ансамбъл "Пирин".
- Имате ли си любима фолклорна песен?
- Всъщност никога не съм имала. Песните, които обичам, са от различни фолклорни области и са доста. Но любима нямам.
- Предстои ви скоро да станете майка... Какво ще е първото, което ще изпеете на детето си?
- Никога не съм се замисляла за това... Може би всички песни, които знам, ще му изпея във времето...
От няколко години работя с деца и една от любимите им песни е "Петруно, пиле шарено", а другата е "Седнало е Джоре дос", защото са сладки и закачливи, а малките обичат такива мелодии.
- Пяла сте народни песни и извън България. Как реагира публиката в чужбина, като чуе фолклора ни?
- За чужденците нашата музика е екзотична, нестандартна и много интересна. Те се впечатляват не само от мелодиката, но и от различните похвати, с които пеем. Случвало ми се е да наблюдавам публиката, когато изпълняваме песен, която е наистина тежка като текст. Но хората в залата не го знаят и въпреки това се разплакват на тази мелодия. Не разбират думите, обаче усещат енергията на нашата музика. А това е най-важното.