Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Септември 2018 | Понеделник
 
вход регистрирай се

Глобус

Кой какво пали в Македония

Време е България да определи собствената си политика към най-близката си страна на Балканите

Зорница Илиева

27. Юни 2016 , брой: 143   943   0



Преди дни православните българи отбелязаха "Св. Дух", чрез когото ни се даряват мъдрост, добродетели и духовни дарове, а душите на напусналите ни близки си отиват отново в отвъдното, напуснали го по Великден. Едва ли обаче е много известно у нас, че това е и Ден на Македония, който предците ни са почитали по начин, достоен за една от малкото ни обединителни каузи след Освобождението през 1878 г. Всъщност точно "Св. Дух" подсеща, че съществува т.нар. македонски въпрос, който (откъдето и да го погледнем) съвсем не е останал в славното ни минало. Дори събитията в Македония, които я разтърсват през последната година, имат своите исторически корени и връзка с нерешени проблеми още от световните конфликти през XX век. Признанието на един действащ депутат на проведена наскоро научна конференция "Македония и македонският въпрос след Втората световна война", че "политиците ни са дълбоко неподготвени по тази тема и не познават вашата мисия", е само едно от доказателствата колко трудно могат да се отстояват интереси във външна политика, да се вземат адекватни и своевременни решения, когато не се познава историята, няма приемственост за отстоявани десетилетия стратегии, няма познания за анализи, които в дълбочина конкретизират причини и следствия, и то в името на национална обединителна кауза. Въпросът е дали поуките ще послужат за изясняване на процесите, които се наблюдават в наше време в Македония, и то като част от нашия Балкански регион, за да не се налага да се правят изводи като "Отношенията България-Македония - повече въпроси, отколкото отговори". И още повече да се задават нови въпроси като "Евроинтеграцията на Македония - смени ли се въпросът "кога" с "дали"?
Всъщност, поне през последната една година, Македония и нейното общество има дневен ред, в който евроинтеграцията като възможност за изход от икономически кризи, решаване на вътрешни и съседски проблеми, както и постигане на сравним стандарт с европейския остава в сянката на политическата криза. Тези дни дори в. "Дневник" излезе със заглавие "Нова Ялта или нов Версай за Балканите - очаквания за промяна на границите на Косово, Босна и Македония", което едва ли е детайл от т.нар. конспиративни теории с цел отвличане на вниманието. Ние винаги сме смятали, че границите на Балканите трябва да падат, а не да се местят, и това да става чрез членство в ЕС. Но явно на този етап разширението на съюза определено няма да бъде тема №1 за дебат сред евролидерите. В същото време ситуацията в Македония остава толкова напрегната, колкото беше и в началото на годината, когато оставка подаде премиерът Груевски. Ситуацията не се промени и след подписването на споразумението от Пържино (лятото на 2015 г.), когато 4-те основни партии в страната, от които 2 албански (наречени десни и леви, за да участват винаги във властта като коалиционни партньори), приеха условия и срокове за нови парламентарни избори, т.е. начертаха принципите и механизма за разрешаване на политическата криза в Македония. Пържино бе възможно, защото представителите на ЕС и САЩ в Скопие оказаха последователен натиск върху управляващите, за да се постигнат исканите от опозицията в лицето на СДСМ с лидер Зоран Заев предсрочни избори, промени в избирателния закон, равнопоставена медийна среда, преглед на избирателните списъци с цел отпадане на "мъртви души" и съответно честни избори. По този повод президентът Георге Иванов казва, че "благодарение на тяхното безотговорно политическо поведение се стигна до договора от Пържино", защото "те тичаха по чуждите посолства" и визира Зоран Заев и Али Ахмети, лидер на албанската ДСИ.
Своето място в тази верига от събития имат и изтеклите в медийното пространство записи, които уличават управляващите от ВМРО-ДПМНЕ на най-високо ниво в корупционни практики и закононарушения. Според слухове в Скопие записите са предоставени на Заев от чужди посолства и служби, а за тях той е информирал и лидери на съседни държави, в т.ч. и България. Първоначално договорената дата за извънредни избори бе 24 април, после по ново искане на опозицията бяха отложени за 5 юни, и то заради заплахи, че ще бъдат бойкотирани от СДСМ и албанските партии, а преди дни Зоран Заев предложи нова дата - 6 ноември 2016г. Същевременно се разбра, че неговата опозиционна партия ще замрази дейността си в Скупщината. Лозунгите, че няма условия за провеждане на честен вот, вършат работа за активиране на продължаващите в Скопие протести, които по аналогия със събития в други страни бяха наречени "шарена революция". Уж всички искат промяна и край на политическите сътресения, уж всички са за провеждане на честни избори, върховенство на закона и конкретизиране на приоритетите за реформи, а доверие между партиите няма, страната е разделена и този път не само по етнорелигиозен признак.
В същото време кризата се задълбочава. Институциите са парализирани, създадената съгласно Пържино специална прокуратура според президента Георге Иванов "преследва само хора от една политическа партия и по този начин създава напрежение в обществото", а обявената й цел бе да подготви обвинения въз основа на реални факти и те да са безпристрастни и равнопоставени спрямо политическите сили. Основно се очакваше разследване на два случая, а именно делото "Пуч" и делото "Подслушване", които се отнасят до опит за преврат на Заев и закононарушенията на управляващите, които станаха достояние чрез обявените подслушвания и се отнасят главно до експремиера Груевски. Едните твърдят, че властта е подслушвала 20 хил. граждани и че има фантоми избиратели, които осигуряват фалшификация на изборните резултати. А от ВМРО-ДПМНЕ са убедени, че лица от опозицията са злоупотребили със системата за подслушване и манипулират специализираната прокуратура. Още повече, че опозицията била имала печатница за фалшиви документи за същите избори и подправяла дори личните карти на избирателите. Специализираната прокуратура няма как да не симулира дейност в подобна атмосфера и да се стреми да избягва пряка конфронтация. А това си е "удар върху държавността" в пряк смисъл на думата.
На непрецизирани атаки е подложен и президентът Георге Иванов, който с редица свои инициативи и споделени гласно пред обществото и на международни срещи становища за случващото се в страната предизвика гнева на опозицията и се стигна до внасяне в Скупщината на искане за отстраняването му от заеманата позиция. На 12 април т.г. в желанието си да умиротвори политическата обстановка в страната и да осигури стабилност преди определените за провеждане на 5 юни избори президентът подписа законопроект за амнистия на 56 политици от всички партии, за които има различни обвинения, но по-късно бе принуден (не без натиск от страна на представителите на ЕС и САЩ в Скопие) да го анулира. Иванов обаче не скри, че "единственият амнистиран политик в Македония е Зоран Заев". След 5-дневни дебати предложението на СДСМ за импийчмънт на президента Георге Иванов бе отхвърлено с 47 гласа "против" срещу 35 "за". Така ВМРО-ДПМНЕ, която стои зад избора му за президент, спечели отново. Словата на Иванов, че е "по-добре да палят моите снимки, отколкото да опожаряват институциите на Македония", са разбираеми за привържениците на ВМРО-ДПМНЕ и дават основание да се твърди, че решаването на проблеми чрез насилие, протести и слова на омраза не води до нищо друго освен разделение в държавата и обричането й на перманентни кризи. Опасен фактор за целия регион. И за разпространение на вече споменатите "промени на границите", които при всички случаи обслужват нечии интереси, само не македонски.
Нервите явно не издържат, защото и изборите се протакат, и институциите се парализират, и обществото се обърква и обезверява. Груевски, явно допуснал немалко грешки, отдавна обяви, че няма да се кандидатира за премиер, ако ВМРО-ДПМНЕ спечели изборите, докато при Заев остава впечатлението (поради нестихващите му не особено избистрени атаки), че "властта е самоцел за него". Въпросът е как и кога ще се излезе от омагьосания кръг на политическата безизходица, защото Балканите и без това са тревожно несигурни.
За нас остава да определим собствената си политика днес към най-близката ни на Балканите страна, за да не оставаме само в плен на онази антибългарска фиксация сред дадени среди в Македония, която трови отношенията и не носи дивиденти на никого. Вреди и на европейската интеграция на Скопие. Различни кръгове у нас търсят собствени изяви във връзка с т.нар. македонски въпрос и имат претенции, че само те са сведущи. На практика са безсилни поотделно и наливат вода в мелницата на онези, които никога не са допускали отношенията ни да бъдат в духа на заветите на предците ни. Дали може да се постигне най-после единна българска позиция за съвременния "македонски въпрос"? Уравнение с много неизвестни, но ако се познават идеите на воювалите за Македония, отговор може и да се намери. Все пак тази година се навършват 150 г. от рождението на един наш премиер, Андрей Ляпчев (поредният роден в днешна Македония, Ресен), който е оставил следа в българските борби за независимост и българската политика, и то не само с приписваното му "со блага дума и со малце кютек", но и с неуморната си твърда позиция по отношение на подобряването на положението на българите в Македония. Звучи доста съвременно, нали? Имаме добра основа, грешките са отчетени, време е не само да обвиняваме в "кражба на история", а мъдро и при спазване на Ляпчевата крилата фраза да конкретизираме позиции, които да се припознаят и от цялото ни общество. Иначе само ще си говорят едни и същи в тесен кръг, а други ще си редят пасиансите.


Протестиращите в Македония се предвождат от гражданската платформа "Протестирай", подкрепяна от СДСМ и лидера й Зоран Заев
БГНЕС

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"