Държавният дълг расте, но не работи за икономиката

Проф. Стефан Стоилов

Държавният дълг расте - особено бързо по време на управлението на ГЕРБ, въпреки приказките на премиера (по-долу ще бъде доказано с числа).  Преди дни беше гласувана и държавна гаранция за два заема от общо 1.2 млрд. лв., които ще изтегли Фондът за гарантиране на влоговете. Тези пари би трябвало да се осигурят от търговските банки, тъй като става дума за частен сектор. Хората основателно си поставят въпроса - защо и докога България ще задлъжнява с висок темп. Вярно е, че все още сме на значително разстояние от критичната граница, но това не трябва да ни успокоява и не снема въпроса за високия ръст на дълга.
Още по-важен е въпросът - за какво и как се използва нарастващият заемен ресурс. Това предопределя и отговора на въпроса оправдан или не е досегашният ръст на държавния дълг. Фактите са категорични - дългът расте, без да се получава осезаем ефект за икономиката и нейния растеж. Това е тревожно и опасно, тъй като един нарастващ дълг не е проблем за обслужване само ако съдейства за развитие и модернизация на икономиката, за постигане на трайно висок растеж.

Да видим фактите

Поставеният въпрос получава отговор чрез сравняване динамиката на дълга и на БВП. В предложената по-долу таблица анализът на динамиката на държавния дълг, на БВП и бюджетните салда обхваща България и страните от Централна и Източна Европа (всички в групата на догонващите средните за ЕС икономически и социални показатели). Това позволява да се открият в сравнителен план интересни тенденции, повечето от които са, за съжаление, неблагоприятни за България.
Получаващата се картина е много показателна.
Първо, след кризата до 2011 г. във всички страни има ръст на държавния дълг - в България той е най-слаб. Следващите четири години (2012-2015 г.) България има взривно увеличение (със 75%) на държавния дълг, а по растеж на БВП - един от най-слабите резултати. Шест от деветте страни имат 10 - 12% растеж при понижение или слабо повишение на дълга към БВП за отделните страни.
Числата са красноречиви - държавният дълг на България взривно расте, но той не е използван за подкрепа на икономиката и стабилизиране на растежа. Както през 2015 г., така и сега във фискалния резерв в течение на годината се складира заемен ресурс, който не работи, плащат се лихви, а правителството си осигурява по този начин финансов комфорт.
Второ, във връзка с отчетения за 2015 г. ръст на БВП (3%), който ни измъкна от петгодишната депресия, заслужава внимание следното обстоятелство. В сметката "Производство на БВП" за 2015 г. по компонента "Корективи" (данъци минус субсидии върху продуктите) е посочен ръст на годишна база 12.7%, което надува темпа на БВП от 1.5 на 3%. Подобно нещо не се е случвало в нито една друга година, въпреки че за "Коректив" е отчитано значително по-голямо увеличение от това за 2015 г. Това поражда определени съмнения за реалността на показания темп на БВП. Но нали Бойко Борисов иска 4.5%!
Правителството оценява 2015 г. като много успешна - освен ръст на БВП статистиката отчете и висок ръст на доходите. Подобен на българския растеж (2,5-3.5%) на БВП имат шест от страните в групата, а при две от страните е по-нисък. Но докато в осемте страни темповете на продажбите в търговията на дребно (дефлирани, на годишна база) са 4-5 - 6-7% за отделните страни, за България този темп клони към нула. А известно е, че този показател е

един от основните индикатори

за това има ли реален ръст на потреблението. В бедна страна, където около 40% от населението живее в постоянна бедност, реалният ръст на доходите би трябвало неизбежно да води и към ръст на продажбите на дребно. Приведените по-горе числа показват, че растежът в България е без социален ефект. Потреблението на огромна част от българските домакинства е понижено, тъй като и по време на първото правителство на ГЕРБ (над три години) България беше рекордьор в ЕС по темп на свиване на продажбите в търговията на дребно.
Трето, има един въпрос във връзка с дълга: как така при дефицит от 2.3 млрд. лв. през 2015 г. правителството отчете само 700 млн.лв. номинален ръст на дълга и понижаване към БВП с 0.3%. Това число е голяма гордост за правителството и основание да се твърди, че скокът на дълга е при Пламен Орешарски.
Какво се случи? Специалистите знаят отговора, но широката публика е обект на манипулации. Ето фактите.
В последните два месеца на 2014 г. чрез мостов заем и емисия на ДЦК правителството на Борисов набра 4.5 млрд.лв., с които бяха погасени заемите за спасяване на ПИБ, за изплащане на гарантираните влогове към КТБ и покриване на допълнителен дефицит. Така 2014 г. бе натоварена с тези 4.5 млрд.лв. плюс 2 млрд. лв., изтеглени от Пламен Орешарски за погасяване през 2015 г. на дълга "Милен Велчев". Това повиши държавния дълг до 27%.
Правителството на Борисов емитира през 2015 г. дълг за 7.3 млрд.лв. и получи дължимите от ПИБ 800 млн. лв. С част от парите бе покрит мостовият заем от 2014 г., а останалите отидоха във фискалния резерв. През март там имаше 11.1 млрд.лв., но не от някакви приходи, а от заеми. Това не попречи на премиера да се похвали, че е надскочил нивото на фискалния резерв от 2008 г., но забравяше една "малка" подробност - тогава той се пълнеше от излишъци в бюджета.
С две думи - натоварването на 2014 г. със заеми, които се използваха за погасяване на дълг през 2015 г., доведе до "чудото" - през 2015 г. номиналният дълг са увеличи само със 700 млн. лв. при дефицит от 2.3 млрд.лв., а към БВП държавният дълг да се понижи от 27 на 26.7%.
Четвърто, резултат от сравнително слабия икономически растеж е и

най-ниският темп на България

в догонване на средния за ЕС показател за БВП на човек. В това отношение ни конкурира само Чехия, но тя е почти два пъти по-близо от България до средния за ЕС показател. България не само е най-бедната страна в ЕС, тя продължава да увеличава изоставането си от другите страни в разглежданата група. За последните седем години всички останали страни са успели да преодолеят от 2 до 7 пъти по-голямо разстояние до средния за ЕС БВП на човек, в сравнение с България. С изключение на година и половина, през останалото време след 2008 г. управлява ГЕРБ (и скроените по негова мярка служебни правителства). Всеобща е оценката, че правителството няма активна икономическа политика за постигане на стабилен растеж. Усилията са насочени към поддържане на някаква самодостатъчна финансова стабилност. Както се вижда от таблицата, страната е в опашката по темпове на БВП. Въпреки всичко това през тези седем години и министри, и премиерът обещаваха да достигнем средните за ЕС показатели до 2020 г. Безспорният шампион в това отношение беше Симеон Дянков.
Да се обявяваш за шампион по фискална консолидация, по финансова стабилност, по нисък държавен дълг (заслуга на други), да се препоръчваш като модел за подражание в ЕС и в същото време да оставиш страната да стагнира и да бъде изоставащия в групата страни от Централна и Източна Европа - това е политически цинизъм.
Изпреварващият ръст на държавния дълг спрямо растежа на БВП увеличава тежестта за икономиката при неговото обслужване. Необходимо е да се подчертае - България може да си позволи използване на заеми - пространство за това има. Но само при едно условие - полученият ресурс да се използва за политики, които осигуряват стабилно повишаване темповете на растеж и модернизация на икономиката. Сегашното правителство не се ръководи от тази икономическа философия.