Убиецът на Виктор Хара бе осъден в САЩ

Къдринка Къдринова
 

Помните ли Виктор Хара, лъчезарният трубадур на мирната мечта на Чили за по-добър свят, която беше разстреляна с кървавия преврат на генерал Пиночет срещу правителството на президента социалист Салвадор Алиенде на 11 септемри 1973 г.?
Превратът отприщи кървава вакханалия срещу привържениците на Алиенде и на управлявалото три години правителство на лявата коалиция Народно единство. Самият Алиенде загина, отбранявайки с шепа съратници президентския дворец, бомбардиран и щурмуван от военните. Откритият Национален стадион и закритият стадион "Чили" в Сантяго бяха превърнати в центрове за мъчения, през които преминаха хиляди арестувани от хунтата поддръжници на Народното единство. Хиляди загубиха и живота си или бяха обявени за "безследно изчезнали".
Една от най-емблематичните жертви на онези дни на терор беше Виктор Хара - певец, поет, композитор, режисьор, комунист, основен двигател в пулсиращото в синхрон със социалните вълнения и левите идеи движение "Нова чилийска песен". Той бе арестуван, хвърлен на стадион "Чили" заедно с още 5000 затворници, подложен на зверски мъчения и убит.

43 години по-късно

най-после дойде моментът и за съдебна присъда срещу ключовия палач на певеца. Федерален съд в град Орландо, САЩ, призна за виновен в убийството на Виктор Хара бившия чилийски военен, станал американски гражданин, Педро Бариентос. Именно той е изстрелял 44 куршума в тялото на пребития от група офицери Виктор.
Съдът в Орландо е постановил Бариентос да изплати 28 милиона долара на вдовицата Джоан Хара и на дъщерите Аманда и Мануела.
Реакцията на Джоан, цитирана от в. "Гардиан", е следната: "Това е началото на справедливостта за всички онези хора, за семействата в Чили, които още очакват да научат съдбата на своите скъпи същества и които от много, много години очакват справедливостта и истината, като нас". Джоан се надява сега и правителството на САЩ да откликне на искането от Чили за екстрадиране на Бариентос. Чилийски съдия още преди три години постанови Бариентос и още 8 бивши чилийски военни да бъдат изправени пред съд в Чили, за да отговарят за изтезанията и убийството на Виктор Хара.
Решаващи за установяване на извършителите на това варварско престъпление станаха дадените през 2009 г. показания на бившия войник наборник Хосе Паредес, който през 1973 г. е бил 18-годишен. Докато е отбивал редовната си военна служба, е бил изпратен за охрана на стадиона "Чили". Там той се оказва свидетел на изтезанията и на убийството на Виктор Хара. Показанията му са потвърдени и от други бивши войници.
Мнозина затворници на същия стадион са били свидетели на побоищата над Хара, но не са видели самия момент на смъртта му,  защото офицерите, решили да ликвидират певеца, го отвели в скрита от общите погледи съблекалня. Ето какво става там според Хосе Паредес. "Бяха го накарали да седне на едни носилки за ранени, от онези, които се използват в армията, и го удряха, и удряха, и удряха... После Бариентос започна да стреля в него почти от упор."
Съдебномедицинската експертиза, извършена при есхумацията на останките на Виктор Хара през 2009 г., установява, че цялото му тяло е било натрошено от побоите, а

куршумите, изстреляни в него, са 44

След приключването на експертизата любимият певец на Чили, който и до днес е номер едно по популярност в страната, бе наново погребан с почести след масово шествие в негова памет из Сантяго. На погребението през 2009 г. присъства и тогавашната президентка социалистка Мишел Бачелет. Днес тя отново е държавен глава на Чили.
Първото погребение на Виктор е съвсем друго. За него ми е разказвала вдовицата му Джоан Търнър-Хара, с която имах щастието да се срещам и разговарям три пъти в различни години. Запознахме се още през далечната 1975 г., когато аз бях ученичка, а Джоан дойде в България като гост на Първия фестивал на политическата песен "Ален мак" в Благоевград. Следващата ни среща беше 30 г. по-късно - през 2005 г. в Сантяго, в сградата на Фондация "Виктор Хара". Интервюирах тогава Джоан вече като журналистка, а се срещнахме като стари приятелки. След още три години - през 2008 г., отново бях в Сантяго. Тогава Джоан ме покани на впечатляващ концерт в памет на Виктор в чест на 76-годишнината от рождението му. Концертът бе на неговото лобно място - някогашния

стадион "Чили", който днес се казва "Виктор Хара"

Беше разтърсващо изживяване да се види как същите онези трибуни, на които през 1973-а са кървяли затворници, сега бяха препълнени от скандиращи името на Виктор млади хора. Как на видеостена вървяха кадри с усмихнатия певец. Как зад микрофоните се изреждаха най-известните съвременни певци и състави на Чили, за да пеят неговите песни. И как всички на крака приветстваха с овации побелялата, но все така бистро-синеока Джоан - жената, превърнала в мисия на живота си не просто съхранението на паметта на своя любим, но и борбата за справедливост за всички жертви на хунтата.
Джоан е англичанка, родена е в Лондон през 1927 г. Става балерина в една международна трупа от пацифисти и левичари, които обикалят разрушената след Втората световна война Европа с танцови спектакли в защита на мира. Там играе и чилиецът Патрисио Бунстер, който по-късно ще стане най-прочутият хореограф на Чили. Това е и първият съпруг на Джоан, заедно с когото тя се озовава в Чили в края на 50-те. Двамата обаче се разделят още преди раждането на дъщеря им Мануела през 1959 г. След което до Джоан застава един от най-талантливите й студенти от Театралната академия в Сантяго, където тя преподава танци. Това е 5 години по-младият Виктор Хара, син на народна певица и на селски ратай. Съвсем необичайно за произхода му, Виктор следва театрална режисура благодарение на отпусната му социална стипендия. Също и пее във фолклорния състав "Кункумен". С Джоан се женят през 1960 г., а през 1964 г. се ражда дъщеря им Аманда. Мануела също израства с Виктор, когото обожава и нарича "папи" (татенце).
Това са най-щастливите години на Виктор, най-плодотворните като творчество, най-активните като политическа дейност в редиците на Комунистическата младеж на Чили. Негови театрални постановки - винаги с изострени социални акценти, печелят национални и международни награди. Същото е и с песните му. "Молитвата на орача", "Правото да живееш в мир", "Свободна песен", "Човекът е създател" и т.н. се запяват в цяло Чили, а и в Латинска Америка. Виктор и много негови приятели артисти и музиканти съвсем естествено стават ядрото в предизборната кампания на кандидата на левия блок Народно единство Салвадор Алиенде в президентските избори през 1970 г.
Алиенде печели - и с първия си декрет отпуска

по половин литър безплатно мляко дневно на всяко дете

Хуманният заряд на подетата от него "мирна революция" пали идеалистите по цял свят. Но и вбесява онези, които се плашат "заразата" да не плъзне и другаде. Историята вече е назовала отговорните за последвалото. Мемоарите на Хенри Кисинджър потвърждават, че ЦРУ изплита мрежата на заговора за свалянето на Алиенде от дотогава "аполитичната" чилийска армия. Дори сценаристите обаче са стъписани от кървавия терор, който спретва превратаджията Аугусто Пиночет...
В деня на преврата Виктор отива в Техническия университет. Там същия ден трябва да пее на откриването на изложба, на която се очаква да дойде и президентът Алиенде. Виктор целува Джоан, взима китарата си - и вратата на дома им завинаги се затваря зад него...
След като военните блокират пълния със студенти и преподаватели университет целия ден и цялата нощ, всички вътре са арестувани и откарани на стадиона "Чили" на 12 септември 1973 г. Там се зареждат кошмарните за Виктор и другите затворници дни на изтезания. Към него мъчителите са особено жестоки, защото веднага го разпознават. В една от паузите между кървавите "разпити" той започва да пише на листче, дадено му от друг затворник, своето последно стихотворение, което започва така: "Пет хиляди сме тук, в това малко късче от града. Колко ли сме в цялата родина?..." То остава недовършено. Защото идват офицерите, решили да ликвидират певеца... Виктор Хара е убит на 15 септември 1973 г.
Два дни по-късно при Джоан, потънала в тревоги за съдбата на мъжа си, идва момче, което работи в Централната морга на Сантяго. Младежът е разпознал Виктор сред стотиците трупове на убити хора, изпълнили моргата. Джоан трябва веднага да отиде и да го разпознае официално, защото непотърсените от семействата се заравят в общи гробове.
Тя описва в издадената си през 1983 г. книга за Виктор

"Прекършената песен"

онзи ужас, който изживява, докато броди из апокалиптичните коридори на моргата, изпълнени с мъртви мъченици. Открива там и разтерзаното тяло на любовта на живота си, с 44 куршума в него...
Погребва го в една ниша на Централните гробища в Сантяго, сред работниците и селяните, за които винаги е пял. През всички следващи години плочата непрекъснато тъне в цветя, донасяни от незнайни хора.
След погребението Джоан взима двете си дъщери и три куфара с плочи на Виктор, снимки и книги, и трите заминават за родния й Лондон. Години наред тя обикаля света, за да разказва не само за своята лична трагедия, но и за ужаса, изживяван от целия чилийски народ. Връща се в Чили през 1984 г., когато краят на диктатурата на Пиночет вече наближава. По-късно основава с дъщерите си Фондация "Виктор Хара", с която цели не само да запази паметта му, но и да подпомага млади таланти със социални идеали. Именно в тази фондация ще влязат и отсъдените сега в Орландо 28 млн. долара, които трябва да плати убиецът Бариентос.
Днес Джоан е вече 88-годишна и дейността във фондацията е поета от дъщерите Мануела и Аманда и от други съратници. Но Джоан продължава да участва в прояви за солидарност и справедливост за жертвите на хунтата. Ето какво ми каза при последната ни среща в Сантяго: "На хората сега им липса солидарността, не се събират достатъчно, за да подобрят нещата. А по света има толкова човешки същества, които желаят социална справедливост и мир. Трябва да общуваме и да се обединяваме. Предстои още борба. Песните на Виктор днес са дори по-валидни, отколкото когато ги е писал."