20 Април 2024събота11:49 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Сложни игри в Близкия изток

Има ли бъдеще нов алианс между Русия, Израел и Турция, който окончателно да промени геополитическата и икономическата ситуация в бушуващия от десетилетия регион

/ брой: 149

автор:Алберт Аврамов

visibility 248

Нестихващата война в Ирак, касапницата в Сирия и Йемен, тежкото противопоставяне между шиитския Иран и сунитската Саудитска Арабия определено доказват отдавна споделяната истина, че без умиротворяване, при това твърдо и до голяма степен окончателно, затишие в Близкия изток няма как да настъпи. Ясно е на всички, че през последния месец там нещо се промени, или поне сериозно върви към промяна.
Борбата с джихадистката организация "Ислямска държава" е само един, макар и изключително горчив пример като последствие от налаганите от САЩ и част от нейните западни съюзници модели за "прекрояване" на геополитическата карта в региона, а и не само там. Видя се, че замислите на вашингтонските стратези така или иначе удариха на камък, най-малкото поради отпора на суверенната и светска Сирия, която не се поддаде на безогледната пропагандна и военна кампания, подета почти единодушно от сателитите на "най-могъщата демокрация".
Но! Нещо там, в Близкия изток, се случи, неочаквано, бързо и отрезвително. Какво все пак там предстои да става е въпрос само на още малко време и търпение. Зададе се нов, чувствително осезаем повей, който не само ще разсее пушеците от експлозиите, но и мъглата, прикриваща реалната обстановка.
Доскорошни полуприятели/полуврагове, подтикнати, а донякъде и притиснати от обстоятелствата, очевидно прозряха, че е дошло време да се спре ненужната никому конфронтация и да се потърсят пътища за поставяне на ново начало и нов порядък в техните, а и не само, взаимоотношения. Три държави, Русия, Израел и Турция, особено често спрягани напоследък като непримирими - както в политически, така и в чисто конфесионален план, очевидно намериха логичен отговор на въпроса "А сега накъде?" След подобен въпрос със сигурност може да следват и още много, десетки подобни и разнообразни въпроси, но търсеният извод, този, който все пак може да прокара обобщаващата линия, е съвсем прост -

       "Стига войни!"

И така. Намесата на Русия във войната в Сирия определено показа, че това време е настъпило. Москва не само го заяви категорично, но и не по-малко категорично го показа на практика. Тази твърда позиция обаче подсказа на съседните на Сирия държави, и двете твърде силни във военно отношение, че времето на илюзиите е изтекло. Всички може би си спомнят позицията и безпардонния тон на Турция към намесата на Русия в помощ на сирийската държава, особено след драматичната история със сваления уж над нейна територия руски боен самолет. Нека не повтаряме хулите и заканите - те просто са смешни. Официална Анкара, излъчваща все по-откровено послания за възраждане на имперските й мераци, в един момент се оказа изолирана от своите най-близки западни и особено - натовски съюзници. И не толкова заради озъбването й срещу Москва, а преди всичко заради спекулативните си опити за "надцакване" на Европейския съюз във връзка с мигранската криза. Спомняме си също, че допреди броени дни Москва мълчеше, оставяйки президента на Турция Реджеп Ердоган да се вихри по авансцената, която сам си беще построил със самочувствието на голям, от световен порядък политически играч, готов да води войни на много фронтове. Е, май това не му се удаде. И сам потърси изхода...

Страховете на Израел
 
Малко преди това обаче, пак в контекста на сирийската война и упоритостта на "Ислямска държава", друг сериозен (може би най-сериозният) фактор в региона на Близкия изток - Държавата Израел - за пореден път потърси пътя към Москва. Раздираният от противоречия, открито вътрешно противоборство и лутане кабинет на премиера Бенямин Нетаняху излъчи твърде ясното послание към Русия, че приятелските й отношения със Сирия и Иран не му дават покой, а по-скоро го притесняват. И с нетърпение пое към третата за по-малко от година среща с президента на Русия Владимир Путин. Не се дочу много от резултатите на тази среща, но това, което все пак беше казано или показано, разкри началото на един съществено нов етап във взаимоотношенията между Москва и Тел Авив.
Първите съобщения прозвучаха като приятна приятелска хроника. "Путин връща на Израел пленен преди 34 години от сирийците израелски танк, за да могат близките на пропадналите без вест войници да имат нещо, към което да могат да се обръщат в своите молитви за упокой на душите им". Последва подписването на договор, според който се регулира изплащането на пенсиите за имигрантите от Русия, пристигнали в Израел преди разпада на Съветския съюз. И главната, макар и не особено изчерпателна новина - постигането на определени договорености относно "зоните на влияние" в Сирия. Съобщенията в тази посока гласяха, че руският президент "гарантира", че ливанската групировка "Хизбула", тормозеща с атаките си населението в северната част на Израел, няма да контролира границата в района на Голанските възвишения. Тук трябва да споменем и още един аспект, може би най-силно тревожещ израелската страна - въпроса за продажбата на Иран на свръхсъвременните противовъздушни ракети С-300, способни без проблем да свалят израелските самолети. В тази връзка наблюдатели отчитат, че това е може би най-сериозният реверанс, с който Путин същевременно отчита страховете и възраженията на Нетаняху, според когото "Техеран на аятоласите е по-опасен от "Ислямска държава". В интерес на истината изпращането на ракетите към Иран бе задържано под предлог "несвоевременно заплащане".
Една допълнителна декларация довърши темата за военното напрежение в региона. И Русия, и Израел обявиха съвсем открито, че не желаят и няма да допуснат войнствения ислям във всичките му проявления в "новия Близък изток".

  Време е за икономически проекти

В интересна посока са разговаряли двамата лидери по време на срещата си в Москва, затръбиха агенциите. Става дума за задълбочаване на сътрудничеството по редица търговско-икономически проекти, особено в областта на енергетиката.
Въпреки сравнително оскъдната информация, в разговорите на двамата лидери твърде обширно е била застъпена темата за потенциалното руско участие в разработването на голямото израелско находище "Левиатан" в Източното Средиземноморие. Според израелската и руската преса, ако се стигне до сделка, това ще бъде голяма победа за Путин. От това става ясно, твърди израелският журналист Йехуд Яари, че Нетаняху и Путин са обсъждали конкретно потенциалната роля на руския газов гигант "Газпром", най-големият производител на газ и пазарен гигант, като възможен акционер в разработването на израелското находище. Руското участие в разработването на израелския газ би намалило финансовия риск за реализирането на добив в открито море и би повишило сигурността на газовите полета, тъй като "Хизбула" в Ливан, както и Иран, не биха посегнали на проекти, в които участва Русия. Ако информацията от руските медии е вярна, това предвещава една важна стъпка и в енергийната геополитика на Путин в Близкия изток. От своя страна, това означава голям удар за Вашингтон, който предприема все по-абсурдни ходове в опитите си да установи контрол над нефтените и газови запаси в региона.
За повечето външни наблюдатели такъв диалог между Путин и Нетаняху е голяма изненада. Още повече, че Израел е дългогодишен партньор на Щатите. Зад това обаче стоят редица фактори. Един от тях е огромният брой етнически руснаци, които живеят в Израел, включително и член в правителството на израелския премиер. И още нещо много важно, подписването на ядрената сделка от страна на администрацията на Обама с Иран, въпреки острите възражения на Нетаняху, меко казано охлади отношенията между Вашингтон и Тел Авив, а Москва умело се възползва от тази ситуация.
Забеляза се обрат и в позицията на Вашингтон, който показа, че иска да помири Нетаняху и Ердоган и даже да помогне за форсиране на сделка с Турция, която да я направи основен купувач на израелски газ. Според Вашингтон това би намалило турската зависимост от руски газ с 60%. От своя страна, Израел би се съгласил да продава на Турция модерно военно оборудване. Разбира се, с одобрението на американците.

       Заигравки?

Както стана известно, само преди броени дни премиерът Бенямин Нетаняху заяви, че е постигнато споразумение за помирение с Турция, като подчерта, че сделката ще помогне много за разширяване на икономиката на страната. След разговори с държавния секретар на САЩ Джон Кери в Рим Нетаняху изтъкна пред репортери: "Мисля, че това е важна стъпка към нормализиране на отношенията". Той добави, че по-късно ще разкрие детайли от сделката, като поясни, че казва това "целенасочено". "Имам предвид позитивни, големи последици", подчерта премиерът на Израел. По-късно обаче Нетаняху заяви, че морската блокада над Газа ще остане в сила. "Това е най-важният за нас интерес в сигурността. Не съм подготвен на компромис", поясни той. Припомняме, че през 2010 година израелски командоси атакуваха в международни води хуманитарен конвой за Газа с активисти от "Флотилията на свободата на Газа". На кораба "Мави Мармара" бяха убити 9 турски активисти. Конвоят се опита да пробие наложената от Израел морска блокада над Газа. Двете страни преговаряха в продължение на месеци. Израел търси потенциален купувач на газ, докато Турция иска да възстанови регионалните си връзки с Тел Авив, посочват агенциите. В същото време турският премиер Бинали Йълдъръм съобщи, че Израел е предложил компенсация на роднините на жертвите.



Русия направи приятелски жест - върна на Израел плененият от сирийската армия в боевете край ливанското селище Султан Яакуб през 1982 година танк "Магах" - модернизирана версия на американския М48
 

БСП огласява днес доклада за договора с ,,Боташ"

автор:Дума

visibility 347

/ брой: 75

Еврото пак се отлага

автор:Дума

visibility 468

/ брой: 75

Руските активи - в полза на Украйна

автор:Дума

visibility 423

/ брой: 75

Полицията разтури лагер на 450 мигранти в Париж

автор:Дума

visibility 347

/ брой: 75

САЩ връщат петролните санкции за Венецуела

автор:Дума

visibility 328

/ брой: 75

Накратко

автор:Дума

visibility 266

/ брой: 75

Признат провал

автор:Евгени Гаврилов

visibility 348

/ брой: 75

Отново за енергийно бедните

visibility 321

/ брой: 75

Липса на отговорност

автор:Александър Урумов

visibility 325

/ брой: 75

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ