Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Септември 2018 | Петък
 
вход регистрирай се

На първа страница

Натисна ли Ердоган копчето "reset"?

Месеци наред турският лидер убеждаваше, че той "не се прекланя пред ничии капризи", но сега "обърна палачинката"

Зорница Илиева

4. Юли 2016 , брой: 149   1442   0
Снимка


"Първо реве като лъв, а после се умилква като котка", казва лидерът на опозиционната НРП Калъчдароолу пред парламентарната си група във връзка с последните инициативи на президента Ердоган в областта на външната политика. "Ползва външната политика в свой интерес", допълва той, а после си позволява да го определи като "диктатор развалина", в противовес на определението "световен лидер", което се лансира от близки привърженици на президента в управляващата в Турция ПСР. След това Калъчдароолу изрежда зачестилите случаи на "обръщане на палачинката" от страна на Ердоган, когато обстоятелствата го притискат.
На 22 юни 2015 г. в интервю пред СNN той е категоричен във връзка със сваления от турските военновъздушни сили руски СУ-24, че "този, който трябва да се извини, е Русия", а така също до последно убеждаваше обществото, че никога няма да се откаже от настояването пред Израел да се вдигне обсадата на ивицата Газа след случая преди години с турския кораб "Мави Мармара", който постави отношенията между двете страни на дъното. Но тези дни стана известно, че "плахите извинения" (според "Шпигел") към Москва ги дава Ердоган, а ликвидирането на обсадата на Газа си остава само пожелание на този етап, т.е. Тел Авив не е приел това турско условие за нормализиране на "замразените" вече 6 години отношения. Всички доставки за Ивицата Газа ще продължат да се извършват през израелско пристанище, и то след щателна проверка.
Месеци наред Ердоган наистина убеждаваше, че той

"не се прекланя пред ничии капризи"         

и наричаше операциите на руските военновъздушни сили в Сирия "окупация". Днес "Шпигел" твърди, че е "претърпял съкрушително фиаско" и е признал "легитимността на присъствието на руските войски в Сирия", като е приел руските искания за извинение, компенсации за загиналия руски пилот, справедлив и открит процес срещу извършителя на убийството на пилота, срещу което президентът Путин вече обяви, че на първо време ще се вдигне забраната руски туристи да посещават Турция. Но дали след трагичния атентат на летище "Ататюрк" в Истанбул, където загинаха 44 души (в т.ч. 19 чужденци) и повече от 240 са ранени, ще се увеличи броят на руснаците, които ще пожелаят отново да летуват в Анталия? Факт е, че туристическият бизнес в Турция търпи загуби, защото само броят на руснаците е спаднал с 96% в сравнение с 2015 г., а от началото на годината до момента само 21 хил. са посетили Турция. През същия период на миналата година руските граждани са били повече от 500 хиляди.
Няма спор, че този атентат, както и предишните повече от 12 в големите градове на страната (без тези в кюрдските райони), нагнетяват допълнително политическата обстановка в Турция, която повечето анализатори определят като нестабилна. Растат с часове страховете сред населението от обстановката на несигурност и опасността от нови атентати е определена като реална. В добавка растящите цени, намаляващото потребление, ограничените инвестиции и растящата безработица създават ситуация на тревожност и непредвидимост. Някои твърдят, че "икономиката буксува".
Вече пускането на специален ТV канал в турските авиолинии с традиционни мюсюлмански молитви не носи дивиденти. В такава ситуация президентът Ердоган и неговата ПСР, които притежават от 14 години цялата власт в Турция (законодателна, изпълнителна, съдебна, медийна и т.н.), няма как да не търсят изход, който да има незабавен ефект. Целта е да се укрепи отново доверието на турските граждани в

"Ердоган е Турция и Турция е Ердоган"     

за да се осигури не само конституционно узаконяване на разширените президентски правомощия, но и дълготрайност на самото управление. От друга страна, изолацията, в която изпадна Анкара поради провалената си външна политика не само в Близкия изток, в частност в Сирия, но и усложнените отношения с ЕС и САЩ, принуждават Ердоган да натисне бутона "reset" (набирам отново), защото най-накрая е разбрал, че противниците му са станали много, а съюзниците са "на ръка разстояние".
Да не говорим за кризата в отношенията с Русия и последствията от нея за Турция. Налага се по-рационален подход след този период на изолация и нарастващо напрежение със съюзниците. Ердоган е доказвал многократно, че умее да е гъвкав, да си играе с думи и лозунги, а и "меката политика" му е добре позната. Като начало премиерът Йълдъръм обещава да "намали броя на враговете" и сякаш изведнъж дългогодишните преговори с Израел за уточняване на условията за размразяване на отношенията са финализирани. Почти едновременно обществеността бе информирана за нормализиране на отношенията и с Русия. За да не останат турците с впечатление, че президентът е "паднал по гръб", се наложи използването на доста витиевати фрази за поднасяне на исканите извинения, отричане на постигнати "зад параван" договорки за компенсации, както и спестяване на други компромиси, защото нищо от трупан десетилетен авторитет на "силния човек" не бива да пострада.
По правило Ердоган наистина има навика да използва външната политика за собствени вътрешни цели и да омайва сънародниците си с величие и главна роля в близките региони. Не са случайни и внушенията как в близко бъдеще Турция ще влезе в десетката на водещите световни икономики и ще постави за пореден път въпроса за промяна в състава на СС на ООН. Разбира се, че руснаците по принцип "на сълзи не вярват", но какво им пречи в даден момент да спечелят политически точки в геополитиката за сметка на объркания ЕС и намиращите се в съвсем различна президентска надпревара САЩ. Още повече, че срокът на западните санкции към Москва бе удължен. Нищо лично, както се казва, но на натиск се отговаря и с обръщане на гръб и отваряне в друга посока. А ако турски официални представители продължават да отричат, че например компенсации няма да се изплащат или че става дума само за изказано съжаление, "неназовани руски дипломати" съобщават, че Путин все още не е подписал отмяна на забраната за пътуване на руски туристи в страната на Ердоган. Русия и Турция са стари империи, добре се познават от столетия, разменяли са си удари, надлъгвали са се, воювали са 12 пъти и Русия има самочувствието на вечния победител в тези стълкновения. Днес "Шпигел" казва, че постигнатите договорки за нормализиране на отношенията са "успех за Москва". Всъщност по-важното е, че решаването на тази криза ще се отрази на ситуацията и по-точно върху сигурността на региона, ще има своето положително влияние върху стремежите за намиране на изход от

 близкоизточната главоблъсканица   

"Файненшъл таймс" вече излезе със становище, че заедно с т.нар. Арабска пролет Турция е следвала една идеологическа външна политика в този регион, но слабите резултати на тази външна политика и включването на руските военновъздушни сили в Сирия изцяло е променило стратегическите позиции на Анкара. Подкрепяните от Турция опозиционни сили в страната на Асад понесоха значителни загуби не само от правителствените войски, получили рамо от руските сили, но и от сирийските кюрди. Те са оказаха съюзници по суша и на САЩ, и на Русия, и последователно нанасяха удари върху "Ислямска държава", като на практика почти прекъснаха пътя в Северна Сирия, по който Турция осигуряваше снабдяване на подкрепяните от нея радикални групировки. Това бе и канал, по който джихадисти пристигаха от цяла Европа и други страни, за да се влеят в структурите на ИД.
Самолетите излитат от Истанбул. Страхът, който предизвиква възможността от подкрепа за сирийските кюрди от страна на Москва, а по този начин и на ПКК, принуждават Ердоган и по тази причина да преразгледа външната си политика, като потърси начини за обрат в отношенията. Това се налага и по вече споменатите икономически фактори. Дали вече ще има друг, различен образ Ердоган, дали ще смени в крачка линиите си на въздействие и намеса в съседните страни, не е много сигурно на този етап. Но че си е дал сметка какви последици може да има английското "не" върху геополитиката и по-скоро върху Турция, няма спор. Както няма съмнение, че жителите на Острова "предпочетоха Уестминстър вместо Брюксел", защото не разбраха защо не се намери своевременно решение на миграционната криза, защо се допусна Турция да извива ръцете на Европа, когато ролята й в бежанските потоци бе неоспорима, защо трябва да се страхуват за социалните си програми, като наблюдават случващото се при Кале, и т.н. Малка утеха бе споменаването от страна на Камерън и финансовия му министър, че Турция още 300 години няма да влезе в ЕС. Но това бе сигнал за Ердоган, който е наясно, че в грижите си около "Брекзит"-а Брюксел няма как да мисли за членството на Турция в ЕС като за първостепенна задача. Съобщенията, че Турция е отворила нова глава от преговорния процес, е също за вътрешна употреба. Както и заплахата след "Брекзит"-а, че Ердоган може да организира референдум с въпрос дали турците искат европейското членство.
Настроенията сред европейските граждани като цяло са други, а Брюксел вече е наясно, че трябва да се съобразява задължително с тях, ако иска да се съхрани. В тази връзка след Франция и Германия призна арменския геноцид, папата ги подкрепи при гостуването си в Ереван, но това е по-малката болка на Анкара днес. Независимо че реакциите й по въпроса са традиционно гневни. Евентуална кюрдска независимост не дава сън на управляващи и опозиция в Турция. Различията между партиите по въпроса са по-скоро за механизмите за разрешаване на т.нар. кюрдски проблем, а не за допускане да се осъществи кюрдската мечта. А това налага нови и различни подходи в отношенията с геополитическите играчи. Защото и в Ирак, и в Сирия кюрдите воюват здраво срещу обявен общ враг, ИД, и казват, че не забравят да го напомнят и на САЩ, и на Русия при всеки възможен повод. Това е в полза и за реализация на идеите им за собствена държава, независимост и право на самоопределение. В самата Турция управляващите водят гражданска война със собствените си граждани от кюрдски произход, защото са повече от притеснени от възможен ефект на доминото. А това е част от ситуацията на нестабилност в политическата обстановка в страната.

Преориентация

Известно е, че големите винаги използват малките да свършат дадена дейност, а после действат според интересите си. Принципи, които дори демокрацията не е успяла да промени. В новата геополитическа ситуация и неизвестността кой ще надделее в надпреварата за Белия дом на Ердоган му се налага да се преориентира. Няма как да не знае, че последни социологически проучвания в Турция показват спад в подкрепата за неговата ПСР. "Мурат Гезиджи" публикува данни, че от 56,2% подкрепа през март, през юни тя е вече 48%, а 46,7% от изследваните 2425 граждани са изразили подкрепа за промяна на конституцията и повече президентски права за Ердоган. 85,4% от анкетираните са заявили, че имат задължения към банките, а 67,2% са посочили, че имат трудности с издръжката на семействата си. На въпрос защо искат Турция да влезе в ЕС 40,1% са отговорили, че се надяват на подобряване на икономическото положение, 28,8% - за подобряване на човешките права, 14,3% - за по-добро образование и 12,6% - заради постигането на по-голямо уважение към Турция по света. Интересно е, че тази анкета отчита 48,1% гласове за управляващата ПСР, 25,7% за опозиционната НРП, 12,6% за националистическата дясна ПНД и само 9,7% за прокюрдската ДПН, т.е. тя остава "под баража" за влизане в Меджлиса според това проучване. На този фон изглежда странно, че изпадналият в немилост и вече само редови член на ПСР Бюлент Арънч продължава политическа дейност и в реч в Маниса пред симпатизанти призовава да се работи дисциплинирано "като една зъбчата машина", за да са готови, "ако се наложат избори във всеки момент". Днес той е един от малкото политици сред управляващите, които си позволяват критики към ПСР и е известен с мнението си, че "ПСР не е партия на Тайип". В същото време турски медии не пропускат да информират, че в социалните мрежи се води голямо състезание между Ердоган и експрезидента Гюл за броя на последователите им. През 2013 г. Ердоган е имал 3,8 млн. последователи, които през 2015 г. вече са 7,5 млн., докато за същия период последователите на Гюл от 4 млн. са станали 7,3 млн. в туитър. Експремиерът Давутоглу запазва своята популярност в туитър и днес има над 4,8 млн. последователи. Новият премиер Йълдъръм все още няма свой профил в туитър, докато опозиционният Калъчдароолу, НРП, има 3,9 млн последователи в туитър, където често изпраща послания към симпатизантите си. Изводите на наблюдателите са, че се полагат доста грижи за ухажване на симпатизанти и сподвижници, защото при напрегната обстановка нищо не трябва да се подценява.
Както обикновено, пред нас стоят доста въпроси във връзка със събитията при големия ни съсед. Ако там се търси преориентиране, ние къде сме? Ще стигнат ли срещите в Сочи между Лавров и Чавушоолу, за да се излезе от задънената улица на взаимни разнопосочни ходове с крайна цел нормализиране на отношенията? Или ще се чака срещата Путин-Ердоган? Сигурно е едно, на българите им омръзнаха отговори в стил "според решението на ЕС или НАТО". Дори и с частично отстъпен суверенитет, България има своите национални интереси. Ще успее ли да ги отстоява в обърканата геополитика днес?

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"