29 Март 2024петък08:09 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

На фокус

"Усвоихме" милиарди, но пак сме последни сред новаторите

Нито един от основните показатели за конкурентоспособност не е изпълнен, управляващите искат нова държавна агенция

/ брой: 151

автор:Светла Василева

visibility 1316

Преди година и половина, когато вторият кабинет на Борисов вече беше факт и министрите масово обикаляха сутрешните блокове на телевизиите да си правят пиар, ми се случи следното. Докато Божидар Лукарски, непритесняван от неудобни въпроси, разказваше за министерството си и приоритетите му, синът ми, току-що върнал се след 12 часа работа през нощта, погледна към екрана и ме попита: "Кой е този". Министърът на икономиката, отговорих. "Аха, на нещо, което го няма".
Икономика няма или колкото я има, е в медикаментозна зависимост. "Медикаментите" са с етикет "еврофондове". Това вече за никого не е тайна. Дори самият вицепремиер Томислав Дончев призна, че 80% от капиталовите разходи в страната се финансират с европари. Десетки структури се занимават с това да консултират, да пишат проекти и да нагласяват нуждите на бизнеса, централната и местната власт към опорните точки, спуснати от Брюксел. Така пазарът и потребностите на общността постепенно престават да имат значение, особено ако са извън рамката, договорена от българските чиновници и евробюрократите.
Цялата 2015 г. вниманието на обществото и усилията на администрацията бяха фокусирани единствено и само към усвояването на еврофондовете. Колкото повече, толкова повече, по примера на Мечо Пух, да не би да остане неусвоено евро. Къде "потънаха" милиардите е въпрос, който властта не обича да дискутира.

Какъв е ефектът от голямото "усвояване"

е тема табу от онези, по които оглушително се мълчи. Както се мълчи за неравенствата, регионалните диспропорции, неграмотността, бедността, загубата на пазарни позиции, наличието на монополи, картели и пр.
Първият програмен период, който властта отчете като супер успешен откъм "усвояване" на пари, се оказа, че не бил съвсем такъв, когато Евростат публикува сравнителните таблици за страните членки. България е на 22-ро място от 28 страни по успеваемост. През април т.г. Коалиция за устойчиво ползване на фондовете на ЕС огласи третия си мониторингов доклад, чийто извод е, че периодът 2007-2013 г. е провал за страната. Анализът е на база заложени и постигнати показатели.
Една от щедро финансираните програми през тези години беше за развитие на конкурентоспособността на българската икономика. Тя

разполагаше с 2,273 млрд. лв.

Оказва се, че 38% от тях са "усвоени" от Европейския инвестиционен фонд, Министерството на икономиката, "София Тех Парк" АД, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП) и Българската агенция за инвестиции (БАИ). Изпълнителните директори на последните две организации се назначават от министъра на икономиката, т.е. значителна част от средствата в действителност е отишла в администрацията и в агенции, провеждащи политиката на министерството.
Докладът на Коалицията за устойчиво ползване на фондовете на ЕС в частта му за програмата по конкурентоспособност сочи, че от заложените пет основни показателя и петте не са постигнати. Ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, изчислен чрез прилагане на стандарта за покупателната способност, при заложен 52% е постигнат 47% (към 2014 г.). Отклонението от заложеното е -9,96% и показва, че вложените в програмата средства не са допринесли в очакваната степен за подобряване на живота на българските граждани през първия програмен период. Драстично е отклонението в другия показател - разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД), цели - 45,83%. При заложен ръст от 1,20%, постигнатият е само 0,65% (към 2013 г.). Според авторите на доклада числата свидетелстват за

липсата на напредък

в усилията на държавата за постигане на интелигентен растеж.
Третият показател проследява ръста на експорта спрямо БВП. При заложена стойност 91%, постигнатата е 67,9%, а отклонението е -25,38%. Оперативната програма не е водила политика с ясен и стратегически подход по отношение на разширяването на външните пазари на българските продукти и услуги. Според анализаторите това се дължи до голяма степен на лошата подготовка и изпълнение на приоритетната ос "Укрепване на международните пазарни позиции на българската икономика", където от осем подписани договора един е прекратен, а реално изразходените средства в сравнение с планираните към края на 2015 г. са 76%.
България е известна с енергийно интензивната си (енергоемка) икономика. Ето защо за подобряване на конкурентоспособността е прието за цел намаляване на интензивността до 1150 кtое (брутно вътрешно енергийно потребление в килограми нефтен еквивалент към БВП по постоянни цени към 2005 г.) на 1000 евро. Постигнатата стойност (към 2013 г.) е 603 кtое. Авторите на доклада приемат, че около

една трета е неизпълнението

поради факта, че заложените стойности са намалени с около 30%.
Последният от петте показателя се отнася до обема на чуждестранните инвестиции като процент от БВП. При него отклонението е -32,09%. България дълги години се рекламира като "дестинация" с евтина работна ръка и ниски корпоративни данъци, но това се оказа недостатъчно за бизнеса. Той търси и други неща, като предвидима политическа и данъчноосигурителна среда, стабилни правна рамка и банкова система, компетентна администрация, минимални бюрократични пречки, и калкулира политически и корупционни рискове.
Според записаното в доклада на Коалицията за устойчиво ползване на фондовете на ЕС, оперативната програма е допринесла частично за нарастване на конкурентоспособността на българската икономика, предимно в посока на това, че средствата са "усвоени" и са влезли в икономическия живот на страната. Няма обаче драстична разлика както за благосъстоянието и жизнения стандарт на гражданите, така и за малките и средни предприятия.

Програмата не е допринесла

за развитие на икономика, базирана на знанието. 38% от проектите, финансирани от двата специално създадени фонда - LaunchHub и Eleven, са определени като "иновативни в ниска степен", а избраният подход на подкрепа нито води, нито изисква от получателите на средствата устойчивост.
Пътят, който е поела страната, няма да ни измъкне от последната група - на "плахите новатори", и да ни нареди до "умерените". Основание за подобно съмнение дават няколко неща.
Първо. Изводите от доклада на Коалицията за устойчиво ползване на фондовете на ЕС.
Второ. В приетата от Министерския съвет през ноември 2015 г. "Иновационна стратегия за интелигентна специализация на Р България 2014-2020 г." е записано, че финансовото осигуряване за реализиране на мерките по нея ще се извършва основно през оперативните програми "Иновации и конкурентоспособност" и "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОПНОИР). Това означава, че отново

ще се разчита на европейски пари

които ще бъдат насочвани съобразно моментен политически каприз, въпреки поредния "образцов" документ, създаден за пред Брюксел. През изтеклия период например средствата са управлявани от Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" към икономическото министерство, която през 2007-2015 г. е имала 7 директории и те са изкарали 11 мандата. Ключовите решения са взимани спрямо политическата конюнктура от министъра на икономиката и от директора на ИАНМСП.
Трето. Националният иновационен фонд, който е български инструмент за подкрепа на иновациите и чрез който можехме да водим национална политика и да търсим наши решения, различни от диктуваните ни отвън, отново е колабирал. Последната конкурсна сесия беше проведена през 2014 г. и няма индикации за организиране на нова.
Четвърто. Министерството на икономиката, вместо да направи анализ на ефектите от приключилата програма "Конкурентоспособност" и от проведените до момента 7 сесии на иновационния фонд, взе, че

написа осем странички проект

на Закон за иновациите, четири от които са запълнени от допълнителни, преходни и заключителни разпоредби. Основният текст е претенциозен, но без покритие. В него се твърди например, че законът има за цел да създаде условия за ускорен икономически растеж чрез подобряване на бизнес средата. Как това ще се случи не е ясно предвид факта, че законът е от 11 члена, повечето от които общи фрази.
Пето. Програмата ОПНОИР пък предвижда с европарите да се създадат нови центрове за върхови постижения и за компетентност, като реално съществуващите научни организации са просто "забравени".
Всъщност фокусът на проекта е създаването на нова структура, наречена Агенция за икономически растеж (АИР). Тя ще се появи от обединението на ИАНМСП и БАИ, уж за да се оптимизират разходите и за да се събере експертният потенциал на едно място, за да водел по-ефективна политика. Дали ще има оптимизиране не е възможно да се прецени, но към проекта на закона е приложена финансова обосновка (публично недостъпна) за

допълнителни бюджетни средства

за новата структура. Функциите на агенцията са разписани в 19 точки и се вижда с просто око, че са механичен сбор от ангажиментите, вменени на съществуващите до момента две институции, на чието място ще възникне новата. Сред тях има будещи недоумение. Например АИР "провежда маркетинг и рекламна кампания на национално и местно ниво за представяне на България като добра дестинация за инвестиции, както и за насърчаване на иновациите и търговията". Кому е нужно на българи в страната да бъде представяна България като място за инвестиции? Или пък АИР "осъществява информационно обслужване" и "поддържа различни информационни масиви в услуга на бизнеса, предоставя информация". Становището на Българската стопанска камара е, че проектът се нуждае от сериозна преработка. В противен случай ще си имаме закон колкото министърът да каже, че и той е направил "нещо за иновациите", подобно на Бойко Борисов. Видяха се "успехите" на премиера, явно ще дочакаме подобни и от Божидар Лукарски.
 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ