Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

19 Септември 2018 | Сряда
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Антитерор по закон

Николай Коев

8. Юли 2016 , брой: 153   1120   0



    Спомнете си един често повтарящ се епизод от западноевропейското и най-вече от американското кино. Полицай преследва престъпник, но в гонката колата му се превръща в ненужна ламарина. Униформеното или цивилното ченге спира първия изпречил му се автомобил, размахва отривисто полицейски документ на собственика и хладнокръвно му заявява да напусне колата. Онзи объркан се изнизва, а пазителят на реда и закона продължава гонитбата.
     Да се пренесем сега в нашите си условия. Според подготвян нов регламент спецполицаи ще могат да ни свалят от колите по време на антитерористични операции. Добре, съгласни сме. С разрастващия се терор не трябва да има компромис, а борба с всички налични и неналични средства. Но представете си за миг ситуация в отечествената ни реалност. Първи разбойниците ще се възрадват от откритата "легална" възможност за присвояване на коли за "временно ползване". Съмнявате ли се, че ще ни залеят мними спецченгета, които с висока отговорност за изпълнение на поставените им задачи ще стопират само подходящи за контрабанден износ возила от по-височък клас. За движещите се по родните пътища моторни кошници по над двадесет години от западноевропейските морги едва ли ще има мераклии. Пък и по правило обезверените им собственици са готови да защитават яростно венеца на житейския си път и не вярват дори на жена си, какво ли остава за представящите се за полицаи или антитерористи. Така че деликатна е тази работа в нашите условия. Много са лъгани хората, включително и от фалшиви униформени. Я помислете едновременно и за сериозно увеличаване на автомобилите на службите и не забравяйте, че те се движат с бензин.
    Естествено, че в съвременните условия проследяването при необходимост на разговорите и трафичните данни е ефективен метод за борба с престъпността и тероризма. И едва ли има здравомислещ човек, който да не се солидаризира с държавна норма, която има за цел да осигури спокойствието и сигурността на гражданите. Възниква обаче въпросът за добросъвестното прилагане на подслушването и проследяването на информация. Защото, нека не си затваряме очите и ушите, пиететът на сега управляващите, особено към тайните на политическите опоненти, е някак си виден. Така че слухтенето трябва да бъде строго регламентирано, а за незаконното му използване да се търси и най-строга наказателна отговорност. Иначе в разградения ни двор всичко за всеки се знае. Всеки на някого е роднина, почти толкова са и баджанаците.
    Меко казано странно е включването на войската в специфичния "пакет" от полицейски прийоми за борба с тероризма. В случая най-малко важното е, че посаденият и пуснал филиз земеделец Ненчев е изпаднал във възторг от разширяването на отговорностите на със замах повереното му ведомство. Без да ангажирам никого с разсъжденията си, но някак не ми се връзва военните да обискират и задържат. Не че при необходимост и сега хората под пагон не биха изпълнили дълга си, но вменяването на тези специфични дейности изисква не само нагласа, а и определена подготовка. Пък и за какво по-напред да отговарят стопените по поръчка отвън въоръжени сили. За териториалната ни цялост ли? За участието с контингенти тук и там ли? За изпълнение на партньорските си ангажименти ли? За вътрешната сигурност, противодействието на хаотичния емигрантски поток и борбата с тероризма ли? Или едва ли не за ракетния разгром на градушките. Съвсем друг би бил въпросът, ако разполагахме с нормална по численост и добре обучена и въоръжена армия със съразмерен за защитата ни флот и ВВС. За да си надвием на масрафа и разширим правата и отговорностите на войската в борбата с наистина чудовищната опасност от тероризма.
Екстремната обстановка в Европа и света с варварското посегателство към живота на невинни хора действително налага изключителни мерки за адекватна реакция. Те естествено не могат да се случат без някакво ограничаване на гражданските права в името на живота и като съпротива на сеещите страх и смърт фанатици. Орязването на свободите ни обаче трябва да бъде само временно и строго регламентирано. Но и да изключва каквато и да е политическа спекула и недобросъвестност при прилагането на закона. Защото поначало клетият избирател лесно обръща палачинката. А новите във властта е добре да наследят качествен антитерористичен регламент, който да вменява отговорности и строго определени права и не налага сериозни поправки и допълнения.
    Иначе е в синхрон с голямата тревога на деня да имаме и ние закон за противодействие на тероризма. Дори сме малко закъснели с този акт. Но всъщност и държавният ни часовник изостава. Така че... всичко ни е наред!?

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"