Късче удоволствие гали небцето 250 години

Захар, вода, нишесте - надали някой от тези продукти може да се нарече любима храна на когото и да било. Но когато се обединят от кулинарен експерт, се превръщат в мек, сладък, вкусен десерт - истинско удоволствие за небцето. Лакомството, създадено на Балканския полуостров преди повече от два века, е известно като локум. Въпреки че го знаят в цял свят, особено е разпространен в българската, турската, албанската, босненската, гръцката, кипърската и румънската кухня.

Историята на създаването му е изпълнена със загадки и легенди. Обаче името на този десерт не е по-малко загадъчно от произхода на самото лакомство. Повечето експерти са на мнение, че наименованието му идва от арабските думи "rahat-al-hulkum", означаващи "наслада за небцето", а преводът от турски гласи, че това е "късче удоволствие".
Локумът се смята за един от най-древните десерти, познат отпреди най-малко 250 години. Според една от легендите султанът свято вярвал, че пътят към сърцето на жената минава през стомаха. И за целта управникът залагал на няколко изпитани рецепти, включващи оригинални ястия -  екзотични на вкус и иновативни в създаването им, като по този начин имал голям успех сред избраниците си. Веднъж обаче пожелал още повече да впечатли красавиците от империята си и заповядал на главния сладкар в двореца да създаде оригинален десерт, специално предназначен за любовните му завоевания. Кулинарят наистина се постарал и така на света се появява страхотно лакомство.
Друга легенда за произхода на локума гласи, че деликатесът е създаден благодарение на съперничеството между най-известните готвачи в Турция, които искали да оглавят кухнята на султана и да станат негови фаворити. В стремежа си да угоди на пашата, един от тях, обладан от порива на вдъхновението, измисля сладко ястие от нишесте, захарен сироп, ароматни подправки, орехи и сушени плодове. Необичайният десерт толкова се харесал в двореца, че започнали да го приготвят всеки ден.
Според още една история, която обичат да разказват в южната ни съседка, рецептата на локума е измислена от прочутия кулинар Али Мухидин Хаджи Бекир Ефенди. В края на ХVIII век любителят на различни лакомства открива сладкарница в Истанбул. И малкото пространство, което заема, се превръща в арена за безкрайното въображение и златните ръце на готвача. Ден и нощ край сладкарничката на Бекир се трупат достолепни мъже, срамежливи жени и невръстни деца, желаещи да опитат нечуваното лакомство, и ако им провърви, да разберат тайната му рецепта.
Твърди се, че именно тогава е положено началото на победоносното шествие на локума, който бързо се превръща в популярен десерт. Тъй като готвачът не смогва да задоволи голямото търсене, сладкото изкушение постепенно става разкош, който не всеки може да си позволи. Малките късчета, загънати в дантелена кърпа, вече се приемат като скъп и желан подарък при всяко тържество. Локум започват да си разменят и влюбените - той е символ на силни и чисти чувства...
Много скоро мълвата за новия деликатес стига до двореца на султана и изисканото лакомство бързо намира признание и популярност там. Уморен от твърдите като камък сладкиши, приготвяни уж от най-добрите кулинари, опитващи се да го впечатлят с традиционните рецепти на Изтока, управителят на страната е възхитен от нежните, леки и ароматни късчета локум, които сами се разтапят в устата.
Така получилият височайшето одобрение оригинален десерт е не само благословен от султана, а се превръща в обект на почти култово отношение. Бизнесът на Бекир Ефенди процъфтява и дори одалиските на най-великия мъж в страната често излизат от двореца, за да могат лично да купят различни видове локум от сладкарничката на кулинаря.
Любопитно е, че магазинчето му в Истанбул продължава да работи и днес. Намира се на "Хамидийе Каседи", на ъгъла с ул. "Сейхолислам Хайри Ефенди Каседи", две преки източно от пл. "Йени Джами". Тук ще откриете не само най-добрите образци на турското сладкарско изкуство, но и ще ви предложат безкрайно разнообразен избор от прочутия локум.
Внукът на Ефенди - Мехмет Мухудин, в края на ХIХ век презентира десерта на кулинарно изложение в Брюксел, като не само получава златен медал за лакомството, но и сключва договор за неговата доставка в цяла Европа.
Като легенда се разказва историята за британски пътешественик, който в края на ХIХ век стига до Турция, където е възхитен от необикновения и изискан десерт. Локумът толкова много се харесва на англичанина, че той напълва с него голяма кутия и я изпраща на роднините си на Острова. Колетът е надписан като "Turkish Dеlight", което може да се преведе като "турско удоволствие", "турска наслада" или дори "турски възторг". Именно под това наименование възхитителният локум става известен не само в редица европейски страни, но и във всички западни държави.
Рецептата за приготвяне на локума се предава от поколение на поколение, като не спира да се обогатява. Вкусовете и на най-претенциозните ценители на сладкото може да се задоволят с различни видове на този невероятен десерт - шоколадов, с шамфъстък, портокалов, с бадеми и, разбира се, с розова вода.
Загадъчното и екзотично лакомство бързо покорява сърцата и небцето на почти всички почитатели на кулинарията. Дори Пикасо е споделял, че именно локумът му помага да е всеотдаен в творческата си работа, затова го поглъщал в огромни количества. А Наполеон и Чърчил си падали най-много по този десерт, направен с шамфъстък, като смятали, че той е Кралят на сладкарството.
Всеки, който поне веднъж го е опитал, не само е озарен от дълбоко възхищение от вкуса му, неприличащ на нищо друго, но и изпитва искрено учудване, че всъщност в състава му са само захар, вода и нишесте. Никой обаче не може да отрече, че локумът се превърна в своеобразна визитна картичка на Турция. Всеки турист и гост на южната ни съседка, тръгвайки си от страната, непременно си взема поне няколко кутии от този екзотичен десерт, за да почерпи близки и приятели с това загадъчно източно лакомство. Към националния деликатес на Турция се отнасят със същото уважение, както към френските вина, швейцарското сирене и белгийския шоколад.