29 Март 2024петък15:39 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Булевард

Панчо Пасков:

Искам да се реализирам като човек и спортист у нас

Надявам се Олимпиадата в Рио да не е последна за мен, признава сабльорът дебютант, който ще представя България за първи път след 28 години

/ брой: 154

автор:Владимир Николов

visibility 109

Панчо Пасков е роден на 9 май 1994 г. в София. Завършил е частна английска гимназия "Образователни технологии".
Многократен държавен шампион индивидуално и отборно по фехтовка на сабя за юноши и мъже. През април на олимпийски квалификационен турнир в Прага достигна полуфинал и спечели квота за Игрите в Рио де Жанейро. Така той става първият български сабльор - участник на Олимпиада след 28-годишно прекъсване. Започва да тренира фехтовка в "Славия", но после преминава в клуб "Николай Свечников" към Фехтовалната академия "Васил Етрополски". Успоредно с тренировките е студент в Медицинския университет в София, където завърши III курс "Стоматология".


"Плащам 300 лева, за да тренирам 6 месеца"


- Панчо, минаха 2 месеца след спечелването на олимпийската виза и 2 месеца преди Олимпиадата, какво се промени?
- Оттогава участвах на Европейското първенство за мъже до 23 години в Пловдив. Там достигнах до директните елиминации, но загубих в I кръг от украинец, което ме нареди на 22-ро място в крайното класиране.
- Силен ли беше съперникът ти?
- Не ме превъзхождаше, отпадна в следващия кръг. Аз пък се контузих и после не успях да играя във всички срещи на отборното състезание.
Не съм доволен от представянето си, независимо, че се класирах най-добре от сънародниците ми пред родна публика. Едва ли скоро ще играя на голямо състезание у нас, това е причината за неудовлетвореността ми.
Но си направих изводи за бъдещите състезания. Чакам следващите боеве вече. Иначе подготовката ми е насочена към Олимпиадата и затова не обръщам внимание на отминалите състезания.
- Какво предвижда подготовката ти преди Рио?
- Миналата седмица приключихме лагер на "Спорт Палас" край Варна. Сега сме на високопланинска подготовка на Пампорово. После с треньора ми Ивайло Воденов заминаваме на международен лагер в Германия, организиран от Международната федерация по фехтовка. Там ще има много състезатели от много държави, които ще участват и на Олимпиадата. След него отново ще се качим на Пампорово, преди да заминем за Рио де Жанейро.
- За лагера в Германия Международната или родната федерация осигуряват средствата?
- Аз не се занимавам с тези въпроси. Моята задача е да тренирам и да се подготвям за Олимпиадата, но мисля, че парите са от спортното министерство целеви за олимпийска подготовка.
- Преди да спечелиш олимпийската квота, не беше включен в списъка за олимпийска подготовка и респективно не получавахте средства? Малко като че ли ги изненада...
- Аз, за себе си, не бих казал, че е изненада. Вярвахме си, че можем да го направим това класиране. Може би и затова стана. Вече финансирането е осигурено.
- Директорът на академия "Етрополски" Запрян Ванчев обаче смята, че разчетите за олимпийски пробив са били с оглед на Игрите в Токио през 2020 г., но ти ги изпревари...
- Да, това мнение битуваше, защото е много трудно на тези млади години още като юноши да пробием в голямата фехтовка. Радвам се, че надминахме очакванията и още в този олимпийски цикъл ще се включим.
- Остават 2 месеца до Олимпиадата,
може ли да се каже, че сте "на олимпийска вълна"?
- Разбира се, всички изводи и действия са с оглед на Олимпиадата.
- Проучваме евентуалните съперници и провеждаме моделирани тренировки с оглед на съперниците. Това се прави във всеки един спорт. Бях разучил съперниците си в Прага. Иначе е ясно, че на пътеката нещата се решават мигновено, понякога мълниеносно.
Засега знам само, че още на старта на турнира ще изляза срещу №1 в света Алексей Якименко  от Русия или №2 - Джунгхван Ким от Република Корея. Това е така, защото аз съм най-назад в световната ранглиста. И двамата са 11 години по-възрастни от мен, а това ще рече класа и опит. Но не отивам в Рио като обречен. Радостен съм, че съм един от 14-те европейци и единственият българин в схемата от 32-ма сабльори.
Аз правя всичко от любов към спорта, докато водещите фехтовачи са професионалисти.
- Въпреки успехите на братята Етрополски и на други фехтовачи от предишни поколения, фехтовката не е сред най-популярните спортове у нас. Кое те насочи към нея?
- Родителите ми в началото не разбираха този спорт, но въпреки това подкрепиха избора ми, а с течение на времето, като гледат моето развитие, разбират колко комлексен спорт е фехтовката и развива абсолютно всички качества..
Разбрах, че съперникът ми от  Великобритания - Джеймс Хънибоун, когото победих убедително с 15:7 на четвъртфиналите в Прага в директен спор за олимпийската виза, от 2-3 години е водил подготовка изключително за квалификациите в Чехия. Той не е пропускал турнирите за Световната купа, а през останалото време почти не се е прибирал в родината си от непрекъснати лагери в Италия, Унгария, в Москва и другите развити във фехтовката страни. Той е на заплата и единственото му задължение е да тренира. Просто той е професионален спортист.
- А как е тук, у нас?
- Не знам за другите клубове у нас, но в нашия за половин година плащам 300 лева, за да мога да ходя и да тренирам. Правя го от любов към спорта, а адреналинът по време на състезателните боеве просто няма откъде другаде да дойде. Все пак съм благодарен на родителите ми, които ме подкрепят и финансово, защото имат тази възможност. Осигуряват ми средствата за екипировка и поемат пътните разноски за участия в състезания. От 11-годишен тренирам и оттогава неизменно са ме подкрепяли. Те със сигурност са най-големите ми спонсори. Ако не бяха те, просто нямаше как да стигна дотук.
Положителното е, че от 2 години академия "Етрополски" се сдоби със зала в центъра на София, където имаме всички условия да се готвим на спокойствие. Просто условията са прекрасни и може би затова вече успяваме. Салонът разполага с 4 фехтовални пътеки и допълнителна заличка за физическа подготовка, малък фитнес салон. Докато преди тренирахме в една зала на Националния стадион "Васил Левски", тя е предоставена за подготовката на 15 клуба и е невъзможно нормално да се тренира. Там, докато взимах урок, а това е основната част на всекидневната индивидуална подготовка във фехтовката, около мен се тича, вика и въобще е невъзможно да се съсредоточиш и концентрираш, за да осмислиш нещата, които са поставени като задачи в заниманието.
- Преди да преминеш в академия "Етрополски", къде започна да се занимаваш с фехтовката?
- Както повечето деца, обичам много спорта. Тренирал съм плуване, при това 3-4 години, но намирах, че и тренировките, и състезанията са доста еднообразни. В училище минаха треньори и ме взеха и в отбор по ръгби. Това все в "Славия", защото живеем наблизо, в квартал "Павлово". На 11 години се записах фехтовка, пак в "Славия" при треньора Ивайло Воденов, с когото и досега сме заедно.
Случайно попаднах на тренировки по сабя. Просто моят приятел Любо е съсед с треньора Ивайло Воденов.
Последвахме го, когато той направи собствен клуб "Свечников" като част от академията "Етрополски", а сега в новата зала поне можем да тренираме нормално.
- Спечелването на олимпийска виза неизменно води до промени в плановете ти за подготовка.
- Безусловно. Другите се подготвят от 4 години за Олимпиадата. Аз още не съм се концентрирал изцяло върху турнира в Рио. Мисля само да подобрявам играта и формата си. Класирането за Олимпиадата е един огромен бонус, за който само съм си мечтал. Искам просто да се развивам във физическо, техническо и тактическо отношение във фехтовката. Да надграждам, за да ставам все по-добър. Нямам конкретни цели за класиране на Олимпиадата, но все пак там ще бъда един от 32-мата най-добри сабльори в света.
- Подготвяш се в академията "Етрополски". Чувстваш ли подкрепа и каква от страна на патрона й Васил Етрополски?
- О, да. Той живее в САЩ, но винаги, когато е в България, идва в залата. Всеки път ми помага, говорим, обсъждаме, поправя ми грешките, които е забелязал, въобще винаги е на разположение за индивидуални уроци.
- Излизал ли си на пътеката състезателно срещу него?
- Да, всеки път, когато е в залата, правим боеве. Но това са тренировъчни спаринги. Не мислим толкова кой кого надхитря, побеждава, а какво усъвършенстваме, надграждаме, какви грешки трябва да изчистя.
- А срещал ли си се с Жорж Ганчев, който също е познат във фехтовалните среди по света?
- По никакъв повод.
- С подготовката по плуване и по фехтовка, не ти ли е хрумвало поне да опиташ с модерния петобой, където тези два спорта са основни?
- В петобоя състезателите се фехтуват с шпаги. Това е съвсем друго оръжие, с други правила, няма я динамиката, която ме накара да се занимавам със сабята. Шпагата и рапирата се различават много от сабята - там повече е въпрос на концентрация, не на динамика. В техните боеве могат за 10 минути да не си нанесат нито един туш, докато и ние играем до 15 туша, но обикновено боят продължава 2-3 минути. За секунда да се разконцентрираш и може да се обърнат нещата тотално.
Радвам се, че в Прага за първи път превъзмогнах, овладях адреналина. Всичките съперници бяха много натренирани, постоянно участват на състезания. Просто си казах, че ако искам да спечеля, трябва да се абстрахирам на пътеката срещу кого играя, нито в каква група съм, как се движат останалите съперници. Същото беше и когато прескочих групата и влязох в директните елиминации. Там победих убедително съперници от Гърция и Великобритания, за да спечеля заветната квота. Просто си казах, че ако искам да отида в Рио, единственият шанс е да играя моята си игра.
- Обичаш адреналина, а извън фехтовката какви спортове с адреналин харесваш?
- Фен съм на бързите коли. На футбола също съм фен. Тъкмо от футбола дойде и контузията ми преди година, което беше една голяма простотия и можеше да провали кариерата ми. След толкова много тренировки отидох да поритам мач с приятели, ей така, за разтоварване, и скъсах кръстни връзки. Оттогава вече приключих с експериментите с другите спортове.
- Фен ли си на някой отбор?
- Харесвам много Барселона. Нямам любим български отбор изобщо. Тук това няма нищо общо с футбола. Повече е въпрос на интереси. Някакви хора си въртят схемите, за да правят пари от това. Поне моето впечатление е такова.
- Но такива уговорки могат да се получат и във фехтовката?
- Може. Надявам се някога интересът и към нашия спорт да бъде толкова голям. И да има и залагания, но едва ли. На този етап гледам само подготовката си. Мъча се да се абстрахирам от това какво дава държавата и защо дава толкова малко в сравнение с това, което отпуска на другите спортове. Иначе просто ще се отчая и ще спра директно. А аз искам да се занимавам с фехтовка тук, в България. Уча стоматология, след Олимпиадата в Рио ми остава още малко да завърша, но засега се надявам да не се наложи веднага да избирам къде да продължа - с фехтовката, която е неминуемо до време, или с професията.
- Колко време ти отнема следването?
- Ами почти цялото време. Има дни, в които съм постоянно в Медицинския университет, после тренирам и чета за упражненията на следващия ден. Малко сложно идва, но поне на този етап имам възможността да нося двете дини под една мишница. Майка ми е стоматолог и от много малък тази професия много ми харесва. Това е друга моя страст, със сигурност. Засега всичко върви перфектно. Надявам се да ги съчетавам, докато мога. Докато физически издържам на това, няма да имам никакъв проблем.
- Остава ли ти време да си починеш?
- Реално има време за всичко, ако добре си организираш нещата и ги правиш с желание. Тепърва обръщам внимание на възстановяването в спорта. Бих казал обаче, че сме много далеч от развитите държави. Те освен че ходят на всички състезания, имат в екипа си и химици, физиолози.
- Има ли допинг във фехтовката?
- Със сигурност, като във всеки един спорт. Физическите натоварвания са огромни, изискват се много качества. За незапознатите отстрани мнозина си мислят, че "подскачаме 2-3 минути", но на пътеката нещата се вършат много бързо и трябва много физическа сила, експлозивност, бързина. И затова със сигурност някои може да употребяват допинг...
- Взимали ли са ти допинг проби?
- Досега не са, но със сигурност ще ми взимат преди Олимпиадата. Нямам никакви притеснения. Знам какво съм взимал. Не търся резултати "с химия", но гледам да се храня здравословно. Обсъждал съм хранителния режим и с треньорите, но все се надявам в бъдеще да имаме и специалист, който да се занимава с тези въпроси. Толкова много енергия изразходвам и в тренировките, и по време на състезанията. Но не бих казал, че имаме някакъв по-специален хранителен режим. Аз сам си избирам храната. Опитвам се да избягвам всеизвестните вредни храни. Но обожавам пицата, колкото и да твърдят, че е вредна.
- Какво е чувството, че спечели олимпийска квота?
- Уникално е. Не съм бил още на Олимпиада и със сигурност ще бъде неповторимо преживяване участието ми с най-добрите сабльори в света.
Но съм сигурен, че и да бях започнал с друго оръжие, щях да се прехвърля на сабя. Заради динамиката и бързината.
 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ