27 Април 2024събота02:14 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Български пантеон

Одисеята на Атанас Узунов, заместника на Левски

"О, моя Българийо, доде-ще време, и то е близко, да отплатиме на поробителите за техните тиранства и варварства", казва бележитият революционер и тръгва на смърт за свободата

/ брой: 154

автор:Кирил Момчилов

visibility 4781

Има трима Атанас-Узуновци, чиито имена са от пантеона на безсмъртните българи. Атанас Цвятков Узунов е роден през 1851 г. в будно одринско семейство. Овдовелият баща напуска Одрин и се установява в Цариград, където Атанас завършва гръцкото училище. От разказите на Михаил Греков - участник във Втората българска легия, може би у юношата се събужда българското национално съзнание. Как ли запламтява родолюбивото му чувство, та в началото на юни 1871 г. Атанас се отправя за България (която дотогава не познава), по маршрута: Николаев - Одеса - Цариград - Одрин - Пловдив - Калофер, където сестра му Анастасия е учителка.
Атанас Узунов ни привлича най-напред с революционния си дух. От град Николаев в 1870 г. той пише в писмата до сестра си:
"Аз мисля, както и по-напред ти писах, тази година да дойда при вас в България... Не знаеш с какво нетърпение чакам тази минута... Ах, да имах и аз крила като вас птичета!
Аз виждам нашето знаме затъпкано. Чувам риданието на лъва в планината. Той вика своите юнаци, да се съберат, да се бият и да гонят нашите душмани.
Нека извикаме всичките българи: свобода или смърт!
О, моя Българийо, доде-ще време, и то е близко, да отплатиме на поробителите за техните тиранства и варварства".
В своите "Ранни спомени" (С., 1969) Симеон Радев (1879-1967) - един от големите български психолози и характеролози, пише (стр. 189):
"По черковния въпрос бяха водили народа чорбаджиите и една интелигенция с български пламък и гръцко образование. Революционното движение ще извика на сцената друг род водители, излезли из български училища, между които ще има и млади чорбаджии, синове на старите дейци..."
Такъв водител ще стане Атанас Узунов! Пътят му ще е път на всеотдаен революционер - "път страшен, но славен", без зигзазите на нерешителните и малодушните."
През есента на 1871 г. предприема обиколка из България, за да се запознае на място (според уговорката в гр. Николаев с М. Греков) с положението на народа и да се подготви за бъдещата си работа като организатор и водач на  освободителното движение. Мястото не ни позволява да изброим селата и градовете, които посещава, нито хората, с които се среща. Най-често е в Пловдив, в книжарницата на Хр. Г. Данов, където освен книгите получава и кореспонденцията си. Ден след ден, месец след месец - от село на село, от град на град, за да се отворят очите на народа.
До началото на септември 1872 г., когато е назначен в Сливен за учител по бухгалтерия, аритметика, алгебра, физика и геометрия, Атанас Узунов разнася книги из България. В Сливен идва за учител и М. Греков, с когото обикалят през есента близките села, придружени от Стоян Груйчев-Кръстника. 
В "града на хайдутите" съдбата го среща с Васил Левски при неговия последен маршрут в Южна България. Запознават се на 8 ноември 1872 г. ето как (според показанията му, дадени на 2 юни 1873 г. пред специалната следствена комисия):
"Когато бях даскал в Сливен, дойде човек при мене - Левски. Аз не знаех що за човек е той. Бях чувал, че имало някакъв комитет, но не вярвах. Като вървях веднъж по улицата, един човек ме спря и ми каза: "Стой, аз те познавам." "Откъде ме познаваш?" - го попитах, а той каза: "Ние имаме наши хора навсякъде и те те познават..." Обаче не им каза имената. И продължи: "Сам виждаш колко лоши работи стават и преди те да са се умножили, трябва да се приготвим с оръжие да свършим работата си." Аз му казах: "Как да ти се доверя? Всеки може да каже това."
След това той извади и ми показа писмо, подпечатано с печат с изображението на лъв. Казах му: "И аз мога такава хартия така да я направя". После извади една книга - едните й краища червени, в която с печатно писмо бяха написани техните закони. И аз набързо я прочетох. И тогава повярвах и обещах да вляза в комитета." (Вж. Протоколи от съдебния процес срещу Атанас Узунов и другите подсъдими по Хасковското покушение през 1873 г., С., 1975, стр. 60)
На другия ден - 9 ноември 1872 г., Атанас Узунов, под диктовката на Апостола, написва известното ни Писмо до членовете на революционния комитет в Сливен:

"Братя членове на ЧБРК,
 в Стамболу Мехмед ефенди,
    
Бързайте и внимателно! И нищо от пределите на уставът няма да вършите и по съдържанието му всичко трябва да се върши и скоро!... Ето какво Централният комитет всичко българско свързова с окръжни центра, чрез които места по-лесно, по-скоро, с по-малко разноски и по-сигурно да прави споразумения, т. е. (да взема и дава) с частните комитети....
...Чисто народният мъж дава всичко, па и себе си жертвува.
                 Аслан Дервишооглу Кърджалъ"
                       
(Васил Левски. Документално наследство. С., 1973, стр. 227-229)

Това писмо-окръжно сочи създаването на окръжни революционни центрове като посредници между ЦК и частните комитети, главната задача, която си е поставил Левски в обиколките. Какво говори М. Греков на Апостола за Атанас Узунов, преди да го запознае с него на 8 ноември в къщата на Сава Райнов, научаваме от обнародваните му "Спомени" през 1977 г. От тях научаваме още, че Левски лично заклева всички членове на Сливенския комитет:
"Чети Атанасе! - и като се обърна към всички ни, той прибави: - А вие, приятели, повтаряйте след него!..."
На 15 ноември вечерта Апостола отново идва в Сливен, след като прекарва една седмица, преоблечен като търговец, в Котел. Среща се за последен път с Греков и Узунов в квартирата им в училището и продиктува пълномощното на Йордан Стоянов, издадено от БРЦК, и го подписва.
Атанас Узунов става помощник на Левски за Сливенския революционен окръг. Към него са включени Котленско, Търговищко, Омурташко, Провадийско, Добричко и дори Тулчанско. А след гибелта на Апостола поема функциите на главен апостол - заместник на Левски.
В началото на декември 1872 г. Атанас Узунов си подава оставката като учител и се посвещава изцяло на революцията. След залавянето на Левски няма покой ни денем, ни нощем: посещава Стара Загора (седалище на новото, "тракийско съзаклятие"), Казанлък, Търново, Габрово и Котел. Подготвя засади за освобождаването му. Ето как поп Минчо Кънчев (1838-1904) описва опита му да бъде спасен Апостола:
"Узунов и Бойчо Русев отидоха двамата да разгледат Барон-Хиршовата железна линия, между Търново Сеймен да отпечатат с восък бурмите на железницата... На 26 януарий, през нощта, Узунов и Бойчо Русев отидоха да опитат нахтарите дали ще уйдисат в бурмите. Нахтарите уйдисаха. Третата бурма се развъртя, двете релси една от друга се разкопчаха. Радостта беше велика! Сърцата силно затупаха. Бойчо и Атанас се спогледаха и очно си проговориха: "Свършено! Левски ще бъде спасен, само да го прекарат през това място..."
На 1 февруарий Узунов заповяда да се сформира четата, която ще задържи тренът и освободи Левски... Заповяда се на атилци (старозагорци - бел. К. М.)  да приготвят 35 ката турски костюми. В тях ще се облекат юнаците в денят на нападението.
Високата заповед на Узунова се изпълни. Хайничани, елховци, дервенчани и махленчани заедно с конете си се явиха в Стара Загора. Гюнелийци, гюрюджийци додоха и се установиха в село Арабаджиево... С боричани (чирпанлийци) числото на четата стана 40 души...
На 5 февруарий всичко беше готово. Юнаците чакаха...
Узунов с напрегнатост и безпокойствие чакаше известие от пратеникът си в София, когото проводи от Търново....
На 8 февруари излезе пътник-юнак из Атила (Стара Загора) и замина към Борич (Чирпан).... Дончо Фесчията отиваше в Дилян (Пловдив) да узнае как стои делото на Левски и скоро ли той ще бъде прекаран за Цариград...
На 12 февруарий в къщата на поп Минча в село Арабаджиево разговаряхме се с Узунов за нападението на тренът и освобождението на Левски... В това време пред нас се изпречи Райнов Кольо Пантата и подаде телеграма Узунову.... Телеграмата носеше подписът на Дончо Фесчията, подаден от Пловдив. В нея се говореше, че Левски е обесен на 9 февруарий в София.
Новината произведе потресающе впечатление в душата на Узунова: той заплака, заплака и поп Минчо, а Пантата скръцна със зъби и строго се закани да отмъсти за обесения. Не оставаше друго, освен да се разформирова четата, а юнаците да се разотидат там, кой отгдето е дошел..."(Поп Минчо Кънчев. Видрица, С., 1983, стр. 305-307)
Святото дело на Васил Левски - "освобождението на милото ни Отечество България" чрез революция, е продължено от Атанас Узунов с младежки плам. Тук ще хроникираме само пътя му до злополучното покушение на хаджи Ставри Примо в Хасково:
След 18 март издава пълномощно на Н. Ганчев да представлява на проектираното събрание на БРЦК през април Сливенския комитет.
В началото на април посещава Стара Загора и Чирпан, където се среща с Георги Данчов и със Стоян Заимов.
В края на април (29-30) пристига в Хасково, където прави срещи и събрания с местните революционни дейци и взема решение сам да изпълни смъртната присъда над чорбаджи Ставри Примо, издадена от Хасковския комитет.
След 8 часа, в петък вечерта на 4 май, предрешен като селянин, Атанас Узунов му се представя като грък от Харманли. След разговора Узунов стреля два-три пъти в чорбаджията, но не успява да го убие. Арестуван е и отведен в Хасковския затвор.
Н. Станев пише за Узунов, че "бил смел и въодушевен патриот, ала далеч не можел да се мери с Левски по гъвкавост, предвидливост, опитност и познаване условията на работата..."
На другия ден бил първият му разпит... Двадесет и пет дни, подложен на средновековни инквизиции, показва необикновено хладнокръвие. Докато мълчи, Узунов успява да влезе във връзка с комитетите на Вътрешната революционна организация в Стара Загора и Търново и с някои от задържаните.
"Мало и голямо се възхищава от поведението на Атанас Узунов, което държи пред меджлиса и съдебните власти", пише учителката Мария до мъжа си Мирчо Попов. А на Сюлейман паша, който го посещава в затвора, Узунов прави впечатление на "умен и храбър момък"...
Едва на 2 юни Атанас Узунов разкрива самоличността си и дава сведения за дейността си и за организацията. Пред следствената комисия признава, че "подбуждал българите да подадат жалба до султана и чуждите посланици в Цариград против лошото управление, злоупотребите на чиновниците, непоносимостта на налозите и липсата на осигуряване на живота, честта и имота на християните, и да молят за изпълнението на хатихумаюна, а така също за освобождението от наказание на осъдените в началото на тая година по Софийското дело".
На 30 юни следствената комисия издава заключително постановление. Половината от задържаните са освободени. Благодарение на голямата си съобразителност, Атанас Узунов спасява организацията от разгром. Пише писма, които по неведоми пътища стигат до комитетите и лицата, чиито имена е съобщил, казва им какво да говорят, ако бъдат задържани. Арестуваните пък се наговарят да отричат изобщо всичко.
Достатъчно е да цитираме Христо Ботев във в. "Знаме", г. т, брой 16 от 17 май 1875 г.:
"Един само Узунов противостои на сичките мъки и страдания и с геройство прекарва своите черни дни. Силният характер и твърдата воля на тоя момък заслужават голямо уважение. Из пътят за Деари Бекир и оттука за Мерден той се е отказвал да язди кон, морил е себе си с глад и много пъти е накарвал заптиите да гледат на него с почит..." (Христо Ботев. Събрани съчинения. т. 2, С., 1976, стр. 294). 
На 30 август Областният съд в Одрин осъжда Атанас Узунов и 21 от около 40-те обвиняеми.
 "Понеже казаний Атанас съзнателно е извършил покушение... се наказва на 15 години тежка работа (кюрек) и се изпраща да изтърпи наказанието си в царските мини Аргана Мадени..."
На 18 декември с протокол на Върховния съд в Цариград Атанас Узунов е осъден на 15 години строг тъмничен затвор - каторга, да работи в рудниците на Аргана Мадени (дн. гр. Ергани - Турция). Там е "окован с по двата крака окови в железа". Много години по-късно, Тодор Г. Влайков ще напише за него, че когато учителствали заедно в София, Узунов с нищо не показвал, че е бил мъченик, само "на врата му личеше тъмночервен обръч - следи, казваха, от веригите, които носил като заточеник..."
Няма да описваме одисеята му на затворник до средата на 1876 г., когато заедно с Васил Йонков -Гложенеца, избягват през Ерусалим, Яфа и Цариград, за да стигнат до Русия. Ще кажем само, че след 1 февруари 1877 г. влиза с руските войски в България като преводач на генералщабния капитан Маслов. Сбъдва се лелеяната му мечта - да види свободно милото си отечество!
В освободена България Атанас Узунов е най-напред управител на Лозенград (1878-1879). С дядо Петко Р. Славейков обикаля малкотърновските села и повдига духа на странджанци по време на акцията им против решенията на Берлинския договор. А през учебната 1879/1880 г. роденият революционер е назначен за учител по география в Софийската класическа гимназия, през следващата - по алгебра и геометрия. Уволняват го като нихилист и русофил. Избира си да живее в Ловеч, където първо е учител, а след това - инспектор (1881-1884). През есента на 1885 г. участва като доброволец в Сръбско-българската война, сражава се с пушка в ръка при Цариброд. Депутат е в ІІІ Велико Народно събрание от квотата на Ловеч. Петнадесет години като  самоизгнаник-русофил живее в гр. Орел, Русия (1887-1897, 1899-1904). В края на живота си служи в Българската екзархия в Цариград (1904-1906). Сетните си дни прекарва в Горна баня, където живее сестра му, и на ул. "Граф Игнатиев" в София.
В края на нашия разказ искаме да попитаме: Ще ни възрази ли някой българин, че не са били достатъчни сто години, за да увековечим името на Атанас Цвятков Узунов - заместника на Левски, като кръстим едно училище и една улица на негово име? За да не бъде забравен! Защото днешните поколения българи не знаят нито дома на улица "Граф Игнатиев", където е издъхнал, нито къде точно почиват тленните му останки в Софийските гробища...
Бедний, бедний Узунов!
Защо не се погърчи като юноша, когато мащехата ти настояваше толкова много, за да те знаем като кир Атанасаки, и да достигнеш до най-висш сановник сред фанариотите-миряни?
Защо ли не остана в Русия, та ти беше пръв сред първенците в Николаевската гимназия; защо не завърши висше образование, та да станеш Афанасий Цвяткович, да си уважаван учен, книжовник или най-малкото влиятелен чиновник?
Защо по време на Хасковския процес не прие предложението на съдиите и не се преобрази в ефенди Атанас Узун - важен турски държавник?
Ето защо - казва ни сам заместникът на Апостола:
"Не, братко, в избора ми за делото, ти не сбърка... Бъди уверен, че аз ще продължа почнатото.
По-добре вътре в затворат със свободна съвест, отколкото вън на свобода с наведена глава!
Не искам да се препоръча как обичам България, защото бях положил и пак, ако стане нужда, ще положа живота си... За мене България е най-високото нещо и ако има хора, които искат да потъпчат или да се присмиват на моята светиня, то аз се отричам от тях, ще ги презра... завинаги."
 

Голям поклонник на Гарибалди и на Кошут

Впечатляващ е образът на Атанас Узунов и в книгата "Миналото" (1983, стр. 273-274) на Стоян Заимов:
"Снажна, висока, стройна мъжка фигура; широки, здрави и изпъкнали гърди; чело високо и широко; череп правилно сложен; черна коса, черни вежди, дълги клепачи, изпод които се святкат големи, черни, маслинени очи... Напълно владее, с перо и говор, гръцки, френски, руски и турски... чрез четене на най-видните автори в науката, поезията, критиката и философията и чрез самообразование той се е издигнал високо над умственото равнище... Предразположен е към математическите и философските науки...
Отгледан е на меки постелки и покривки, ала не се гнуси и от голата земя и когато за възглавница има кукурузена шума. Отхранен е с черни хайвери и със сладки петмези, ала се задоволява и с праз, лук, зеле и кукурузен качамак. Обличан е в детинство в коприна, кадифе и сукно, ала не се гнуси сега от шаяк, от грубата хаба и от кълчищена риза...
Вино, ракия в уста не туря, а от тютюна бяга като дявол от тамян... С особено благодарение слуша епопеята за балканските хайдути-хъшлаци. И сам понякогаж със сърдечна горещина запява епопеята за Чавдар войвода. Голям почитател е на Гарибалди и на Кошута; със същото почитание се отнася и към българските живи и покойни войводи.
Спи малко, ала дълбоко; яде каквото се е намерило; облача каквото му се падне на ръка... В радостни минути обича да декламира елегии от Лермонтова, Байрона и Шевченко.
Политическото му верую е на революционер терорист. "Спасението на поробените народи е в революцията и терора" - проповядва устно на околните си Атанас Узунов.

х     х     х
                                               
Стефан Каракостов в книгата "Българският възрожденски театър на освободителната борба (1858-1878)" на стр.428 пише за Атанас Узунов като културтрегер:
"Един от най-значителните драматурзи на възрожденската революционна демокрация и изобщо на българската драматургия на освободителната борба е заместникът на Левски Атанас Цвятков Узунов. Неговите пиеси обаче остават забравени по редица причини. "Добър хайдутин" остава в ръкопис и когато след Освобождението се издава (в 1880 г.), е преследвана, защото е против чорбаджийството.
Втората, "Цветко войвода", писана също на заточение, излиза от печат само месец преди Априлското въстание (в Букурещ, 1876 г.) и няма къде да се играе до Освобождението, макар че е конкретен призив за борба срещу турските власти".
                                           


Васил Левски



Атанас Узунов


Диарбекирски крепостни кули


Васил Левски основава революционен комитет - худ. Васил Стоилов

 

13 зърнари са взели 52 млн. лв. субсидии

автор:Дума

visibility 436

/ брой: 80

Войната в Украйна удвои приходите на ВМЗ-Сопот

автор:Дума

visibility 457

/ брой: 80

Хващат най-много негодни банкноти от 10 лева

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 80

ВМРО-ДПМНЕ води на първия тур

автор:Дума

visibility 436

/ брой: 80

Расте напрежението между САЩ и Китай

автор:Дума

visibility 497

/ брой: 80

Педро Санчес подава оставка?

автор:Дума

visibility 430

/ брой: 80

Накратко

автор:Дума

visibility 358

/ брой: 80

По български

автор:Евгени Гаврилов

visibility 493

/ брой: 80

15 сергии

автор:Таня Глухчева

visibility 492

/ брой: 80

Хем най-бедни, хем богаташи...

visibility 435

/ брой: 80

Абсурдът "Боташ"

автор:Румен Овчаров

visibility 430

/ брой: 80

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ