Затъмненото кралство

Когато стане дума за ролята, която играе Саудитска Арабия в близкоизточните събития, а и не само, и особено когато се заговори за уахабизма, който е държавното течение на исляма в тази страна, настъпва някакво рязко вцепенение у държавните фактори от двете страни на Атлантика. Не че темата не се дискутира по страниците на печата или в телевизионни студия, но слабо и вяло, освен това никога досега правителствен фактор не е посмял да заклейми публично деспотията, която властва в кралството, липсата на свобода на словото, тоталната дискриминация на жените, средновековни публични екзекуции, масовата употреба на телесни наказания, да не говорим за пълната липса на демокрация като понятие дори. Това, за което западните правителства и присъдружните им неправителствени организации биха подложили на натиск някоя държава на Саудитска Арабия не само се прощава, но дори не възниква и мисъл да бъде казано на глас.
Причината разбира се, е на първо място важната роля, което кралството играе в системата на нефтодолара и в снабдяването на САЩ с петрол, и не на последно място саудитските финансови активи в САЩ, които в началото на 2016 г. се изчисляваха на 750 млрд. долара. Кралство Саудитска Арабия (КСА) е и един от най-големите купувачи на американско оръжие. Само в началото на т.г. Рияд сключи сделки със САЩ за 11 млрд. долара за купуване на военни кораби и оборудване. Особеното място, което заема КСА във външната политика на САЩ и дори известната

зависимост на Вашингтон от Рияд,

определят и политико-медийното затъмнение, в което се намира арабското кралство. САЩ мълчат, защото това ги засяга пряко, а другите държави мълчат защото така прави САЩ.
Обаче, ако отхвърлим конспиративните теории настрана, тази политика е поредната проява на късогледство и дори чиста проба идиотизъм от страна на Запада. Няма как иначе да си обясним толерантното отношение и дори партньорство със саудитите, от една страна, а от друга, обвиненията, че тази страна де факто стои зад финансирането на "Ал Кайда", зад сегашната "Ислямска държава". През април например един от експертите на Белия дом по въпросите на националната сигурност Бен Роудс заяви, в навечерието на визитата на Барак Обама в кралството, че "много пари на първоначалния стадий на проекта, превърнал се в "Ал Кайда", са дошли от Саудитска Арабия". Роудс допълни, че сред тези хора е имало чиновници и членове на кралското семейство. И какво? Ами нищо. Американците, на пръв поглед, спокойно преглътнаха и това, нищо че именно "Ал Кайда" нанесе най-тежкия удар от Втората световна война насам върху американска територия с атентатите на 11 септември 2001 г. Саудитите осъзнават това и дори наскоро заплашиха американците, че ще изтеглят от САЩ онези 750 млрд. долара, ако бъде приет закон, според който страната може да бъде привлечена като отговорна за атентатите от 11 септември. После някои се учудват защо хора като Доналд Тръмп с антимюсюлмански позиции печелят популярност в САЩ.
Засега обаче КСА продължава да се възползва от пасивността на западните правителства и да провежда агресивна политика в Близкия регион спрямо съседни държави. Не е тайна, че значителна част от финансирането на въоръжената опозиция в Сирия минава през саудитите, които в последно време действат заедно с Турция в опит да свалят от власт президента Башар Асад. Двете страни са си поделили май ролите в гражданската война. Турция не иска да види доминация на кюрдите в граничните райони на съседната страна, а саудитите желаят разгрома на шиитското малцинство в Сирия, защото така ще нанесат косвен удар върху регионалния им враг - Иран. Израелската аналитична агенция "Дебка" през април т.г. публикува материал, в който твърди, че турците и саудитите са започнали операция по внедряването на 3500 джихадисти в Сирия, които преди това със саудитски пари са били обучени в лагери на териториите на Турция и Йордания. Коментира се, че по този начин саудитите искали да "компенсират" отказа на администрацията на Барак Обама да започне преки военни действия срещу законната власт в Сирия. При това в Сирия КСА подкрепя именно

местния филиал на "Ал Кайда" - "Джебхат ан Нусра"

която на всичкото отгоре е призната за терористична организация от американския Конгрес. Именно тази групировка е най-силната, като не броим "Ислямска държава", и именно тя стои зад многобройните нарушения на примирието, договорено в Сирия от САЩ и Русия. Докато погледите на всички са вперени в "Ислямска държава" и основните усилия на редица са именно за нейното унищожаване, сирийската креатура "Джебхат ан Нусра" трупа сили северно от Алепо и по данни на някои експерти, както съобщи германското списание "Шпигел" преди два месеца, се готви да обяви свой собствен халифат в тази част на Сирия. Държавният департамент на САЩ също обяви, че има такива сведения, но не се е чуло Вашингтон да бомбардира или противодейства по някакъв начин на "Джебхат ан Нусра". С нея се борят само сирийските правителствени сили и руската авиация. Това не би следвало да е учудващо, като знаем как си мълчат САЩ за действията на Саудитска Арабия, дори когато те граничат с пряка подкрепа на тероризма. Вероятно американците си правят сметката, че най-важното за тях е свалянето на режима на Асад, а после ще се оправят кой какъв ислямист е, колко е радикален и т.н. Войната срещу Либия показа, че тези сметки излизат винаги криви, но САЩ не си правят изводи и дори се готвят да направят президент един от основните виновници за краха на либийската държавност. Последствията, разбира се, винаги са за чужда сметка, включително за сметка на Европа, както показаха миграционните вълни през последните две години. Впрочем това май прекрасно устройва американците, които са отделени от тези проблеми с цял един океан.
По същия начин както си затварят очите за саудитската намеса в Сирия, западните държави се държат по същия начин и с намесата на Рияд в съседен Йемен. Варварските бомбардировки на инфраструктурата в районите, които са под контрола на т.нар. хути, доведе до огромна хуманитарна катастрофа, в която се намират над 7 млн. йеменци, които нямат достъп до продоволствие и вода. Намесата на саудитите само задълбочи дългогодишния конфликт между различни части на йеменското общество. Водени от стремежа да нанесат удар по интересите на шиитски Иран, саудитите затънаха във военния конфликт, от което се възползва йеменската "Ал Кайда", която укрепи своите позиции. "Ал Кайда" например напълно контролира най-голямата по площ провинция на Йемен - Хадрамау. Впрочем самите хути смятат, че кралството директно

подпомага дейността на "Ал Кайда"

докато саудитските власти редовно се отчитат колко членове на това терористично движение са унищожили. Йемен обаче подобно на Либия, Сирия и Ирак май също е поел по пътя на разпадането. Засилват се сепаратистките настроения в южната част на страната срещу северната. Както и в другите случаи резултатът от намесата на американските протежета в региона, с покровителството на Вашингтон, води винаги до един и същи резултат - задънена кървава улица. При пълното бездействие на Европа САЩ предоставиха на Рияд да реши "проблема" с хутите и верните на бившия президент Салех йеменски кланове. Саудитите не се справиха с тази задача, вкараха ситуацията в тупик, а дори се показаха и като слаби бойци в наземните сражения.
Сега никой няма представа как трябва да се разреши кризата в Йемен, а и не е видно някой да се интересува, защото тази държава лежи прекалено далече от Европа. Експертите обаче предричат, че при определени обстоятелства войната в Йемен може да доведе до още по-тежък конфликт между Саудитска Арабия и Иран с непредвидими последици. За да бъде предотвратено това, на първо място трябва да бъдат ограничени амбициите на Саудитска Арабия, което едва ли е възможно, докато над нея е отворен чадърът на САЩ. Това обаче не спира гласовете на разума. В началото на годината Европейският парламент гласува декларация, с която призова да се прекрати продажбата на военна техника и оръжие на КСА. "Нарушаването на човешките права достигна такова ниво, че Европа вече е длъжна да действа, за да спре продажбите на оръжия за Саудитска Арабия", заяви докладчикът в ЕП, левоцентристкият британец Ричард Хоуит. Това е един от онези малко на брой моменти, когато човек съжалява, че решенията на Европарламента нямат задължаващ характер.

Намесата на саудитите само задълбочи дългогодишния конфликт между различни части на йеменското общество
БГНЕС