29 Март 2024петък14:20 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Живеем на ръба на катастрофа

Ще успеем ли да останем встрани от геополитическите свади?

/ брой: 155

автор:Зорница Илиева

visibility 1311

Чувството, че светът, по-скоро Европа, живее на ръба на катастрофа, и то под звуците на военни маршове, завладява умовете на все повече сериозни наблюдатели. Някои припомнят крилати мисли от 1912 г. за "по-лошо от война с англосаксонците може да бъде само приятелството с тях", други пишат, че "зорлем се създават врагове", трети се позовават на Шекспир, за да напомнят, че винаги е било препоръчително "да се страни от свадите", но има и такива, които разсъждават в посока "повече или по-малко НАТО", защото са убедени, че това е начин да защитят тезата, че това е единствената организация, способна да гарантира сигурността на Запада като цяло. Твърдят, че основната заплаха, т.е. основният враг за Запада е Русия и е наложително НАТО да предприеме курс на "задържане агресията на Русия към Европа". Всъщност за каква сигурност може да се говори днес, като всичко е "под прикритие", доверието дори между съюзници е разклатено, а маниакалното вторачване в "руската агресия" не носи нищо друго освен нова порция недоверие сред гражданите. Те пък си спомнят с какво въодушевление ги убеждаваха в  необходимостта от военна западна инициатива, т.е. нахлуване с войски в суверенната държава Ирак през 2003 г. поради наличието на "оръжия за масово поразяване", а днес Тони Блеър е принуден да се извинява заради "напълно неадекватни действия" за сваляне на Саддам Хюсеин и липсата на каквито и да било доказателства за такива оръжия. Странното е, че изводите на специалната комисия с председател сър Джон Чилкот са в доклад, който излиза само дни след "Брекзит"-а и дава гласност на твърдение, че "условията за взимане на решение за британска военна операция са неудовлетворителни от правна гледна точка". Какво утешение за милион загинали, че вече има черно на бяло написано: "Обединеното кралство се е включило в нахлуването в Ирак, преди да бъдат изчерпани мирните опции за разоръжаване".
За какво друго може да се сети мислещият европеец, когато му говорят за "растящата руска заплаха" освен че някакво наистина творческо безсилие е обхванало военните стратези на НАТО, защото трудно може да се скрие разрухата на Либия, кървящият Близък изток, мизерстващият Афганистан, гладуващата Африка, терорът на радикални ислямистки групировки и особено потоците мигранти, които не само заляха Европа, но и посягат върху нейните правила, нрави, начин на живот, което си е повече от заплаха за цивилизована Европа. Сигурно има и европейци, които не са забравили, че НАТО не взе страна, не се намеси при турската операция за разделяне на Кипър преди години, не съдейства за умиротворяване на обстановката в Йемен или за ликвидиране на злодеянията на "Боко Харам" в Африка. Едва ли обаче има сърбин, който ще забрави бомбардировките над страната му по геополитически причини през 90-те години на миналия век. Правилото е НАТО да не се намесва в конфликти между членки, но защо ли остава впечатление, че сме свидетели на съществуването на стратегия за глобален хаос, в който някои си въобразяват, че ще останат "острови на спокойствието"?
Други твърдят, че светът се движи към геополитически сблъсък, но едва ли си дават сметка, че в такива ситуации обикновено се жертват пионките, а те често са и членки на същия съюз. В това отношение историята е красноречива, дори се повтаря. Даже не като фарс, защото какъв фарс при толкова много жертви.
Някак между другото изплува един въпрос относно решението на Великобритания да каже "не" на ЕС, и то след като в навечерието на "Брекзит"-а лично президентът Обама предупреди, че това ще е стратегическа грешка, а всеобщото мнение е, че кралството е най-верният съюзник на САЩ на този свят. Та премиерът Тони Блеър не само бе наречен "пуделът на Буш" по време на неговия дълъг мандат, но и той самият никога не е отричал, че винаги е спазвал обещанието да "бъде с Буш, каквото и да се случи". Какъв сигнал подава Лондон с преоценката на решения за Ирак, със своето "не" на референдума, с желанието си да участва в онази източна банка, която формираха новите претенденти за геополитически играчи? Има ли връзка това с решението на ексчленки на Британската империя като Индия и Пакистан да се присъединят към ШОС? Това дали са реакции срещу отричан все още провал на господстващата неолиберална доктрина и съответно световен ред? А дали изказването наскоро на китайския лидер Си Цзинпин, че "светът се намира на прага на радикални промени" и "това ще завърши с нов световен ред", в който "ключов ще се окаже съюзът между Китай и Русия", и то само "след 10 години", не играе роля за преосмисляне на позиции, съобразяване с национални интереси и опити за завой в ориентациите? Звучи учудващо амбициозно мнението на председателя на КНР, че "Китай и Русия могат да бъдат алтернатива на НАТО", да създадат "алианс, пред който НАТО ще е безсилен и това ще сложи край на империалистическите стремежи на Запада". Но ние дълго ще анализираме решенията на НАТО на срещата във Варшава и някои упорито ще повтарят, че "Европа е застрашена от руска агресия", но няма да посочват конкретни факти. Това бе питане и на говорителя на Кремъл Захарова. Първата реакция на Русия още преди срещата на НАТО в полската столица бе провеждането на един православен поход на територията на Украйна, където хиляди вярващи от Източна и Западна Украйна извървяха стотици километри, за да се срещнат в Киев в стремеж за обединяване на страната. Тези хора никой не ги пита колко НАТО им трябва, за да се справят с насаждана омраза към родни братя, защо разни споразумения като Минските са поводи за обвинения и не правят живота им по-поносим. Всъщност с гражданите обикновено не се съобразяват и на изток, и на запад. Когато ги питат (като във Великобритания), се оказва, че те са по-ориентирани от лидерите си, защото са си дали сметка кое е по-важното, и тогава кантарът се накланя към собствени национални интереси. Точно така изглежда преекспонирането на заплахата от Русия, което има опасност да доведе до случайни инциденти, а те от своя страна да взривят не само Европа.
Ако политиката, дипломацията са отстъпили водещите си позиции на военни стратези, тогава и западните, и източните ще мерят сили и ще се превъоръжават до степен, в която случайна искра наистина ще предизвика военен конфликт. Ако сред гражданите доверието в политиката на НАТО е намаляло поради "пренавиване", ако сред членките има разногласия относно отношенията с Русия (защото са известни опитите на Франция и Германия да намаляват напрежението), ако натискът за увеличаване на средствата за отбрана стане толкова голям, че да застрашава социалния мир в страните, тогава няма как западни коментатори да не пишат за "дилемите на НАТО" или за "НАТО като инструмент на САЩ за ескалация на конфликта с Русия". Ако "Дойче веле" казва, че "слуховете за разпадането на НАТО са силно преувеличени", това само е доказателство, че такива слухове има. Меркел, като предлага създаването на европейски сили за сигурност, дали се опитва да балансира или просто отстоява своите европейски позиции и така дава сигнал, че НАТО не е точно онова, което е нужно на Европа, за да гарантира сигурността си? При толкова европейски кризи и заплахи, които имат корени не в Москва, на Берлин чавка трябва да му е изпила акъла, за да последва марша на Хитлер към руските степи. Казват, че и тогава е имало внушения и действия за това насочване.
Ситуацията на този етап е, че без НАТО не може, но колко да е това НАТО? И защо НАТО да определя враговете, когато европейците сами ги виждат, вече и по собствените улици? Едва ли обаче балансирането в този сложен свят трябва да е като у нас. Президент с външен и военен министри да говорят едно, премиер друго, повечето граждани да ги загърбват и да си спомнят за "кат Русия няма втора", защото само така се отговаря на непремерен натиск и манипулации. Все пак живеем в света на интернет, а някои умеят да четат между редовете и сами да се ориентират в обстановката, т.е. трудно се поддават на "хибридни атаки". А те са от двете страни, видно е, каквото и друго да говорят евроатлантиците. Ще спечелят тези, които могат да мислят стратегически, да анализират задълбочено случващото се по света, да следят конфликтите внимателно и да успяват да останат на страната на националните интереси, въпреки изкушенията от външни сили. Звучи стандартно, но другото е паника и обърканост. Защото няма съмнение, че при геополитически сблъсък ние ще сме сред жертвите. Няма да ни спаси "каквото кажат началниците", защото ако мислеха за нас, нямаше да ни оставят толкова време да сме най-бедните в ЕС. Впрочем какво изпълни външният ни министър от поръката на премиера (да оправи отношенията с Русия) при срещата му с Лавров в Сочи? Защото българите по принцип не се страхуват от Русия и това исторически е подплатено, за разлика от Балтийските страни и Румъния с нейните претенции към Молдова. При нас съществуват страхове от Турция и това също е подплатено исторически. Но след Варшава има опасност от ескалация на напрежението, защото Москва трудно скрива раздразнението си, а НАТО не пропуска да се държи надменно. Няма как да преглъща желанието на Русия да има своето място като играч в геополитиката. Политика на парче вече не върши работа. Има ли у нас личности, които да мислят стратегически и над хоризонта на настоящето?


"Парите са за гладните, не за танкове!" - с този мотив хиляди демонстранти, организирани от Инициативата "Спрете войната!", участваха в протест в полската столица по време на форума на НАТО
БГНЕС

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ