Загубим ли душата, може да загубим и държавата си

Николай БУРЛЯЕВ е съветски и руски актьор, снимал се в над 50 филма. Като режисьор създава 5 кинотворби. Народен артист на Русия. Член на Съюза на писателите на Русия. Създател и президент на Международния фестивал "Златен витяз". Член на Патриаршеския съвет по култура. Носител на редица награди, сред които и "Почетен орден" за големи заслуги в развитието на културата и изкуството. Гостува в България по повод Славянския форум на изкуствата "Златен витяз", който се провежда от 14 юни до 12 юли в Санаторно-оздравителния комплекс "Камчия".


"Златен витяз" изпреварва времето"
"Помня България като страна, приличаща на рай"


- Броите ли още за кой път сте в България, Николай Петрович?
- Загубих броя на посещенията си в страната ви. От първото ми идване в България минаха (замисля се) почти 50 години! Бях тук и в най-добрите времена, и виждам какво е сега. Помня България като страна, приличаща на рай. Не мога да забравя любовта и хармонията между България и Русия, както и духовното ни единство, което изглеждаше така, все едно е завинаги. Сега забелязвам друго. Е, това не се отнася до народа, който като цяло е запазил добри чувства към Русия. Навсякъде е имало, има и ще има предатели. Но не мога да приема юдите, които продават за 30 сребърника изграденото от предците ни. Необходимо е да сме единно славянско цяло, което да е неразделно и да не се поддава на изкушенията на дявола. Трябва да помним това и да не се страхуваме от нищо.
- Мислите ли, че културата може да допринесе за единството на славяните?
- Убеден съм, че в случая именно културата може да помогне за този процес. Защото когато политиците безумстват и се продават на Лукавия, културата напомня, че съществува Истината.
- Как приемате факта, че напоследък вашето име се свързва не толкова с ролите ви в киното и театъра, а по-скоро със създаването на Международния форум "Златен витяз"?
- За мен е огромно щастие, че ме разпознават не като артист, а като гражданин! Зная, че все пак ще остана като актьор в историята на киното и театъра. А като гражданин вече много години заявявам какво ми харесва и какво не приемам. И затова "Златен витяз" е доказателство за любовта ми и стремежа към единното славянско пространство.
- Когато преди 25 години замисляхте фестивала, подозирахте ли изобщо в какво ще се превърне той и каква роля ще изиграе?
- Дори не смеех и да помисля, защото го създавах практически в нелегалност. Това се случваше през 1992 г., когато не само че не бе модерно, а изглеждаше напълно противоестествено да се говори за славянството, за единството, за високите морални идеали.
- Какво е значението и ролята на "Златен витяз" днес?
- Мисля, че форумът става все по-търсен, защото "Златен витяз" винаги се проявява като апостол на непреклонността на руския дух, който служи за пример на нашите колеги. Фестивалът съществува вече 25 години и освен че се разраства и обогатява, продължава да се придържа към една и съща идея и девиза "За нравствените идеали, за издигането на човешката душа". А в началото това бе странно: как така във времена на разпад се появява подобен призив? Сега обаче той е приет за държавна културна политика на Русия, подписана от президента Путин, въз основа на опита на "Златен витяз".
- Филмите, които представяте на фестивала и косвено стимулирате тяхното създаване, успяват ли според вас не само да възпитават публиката, но и да се противопоставят на комерсиалното кино?
- Противопоставянето на комерсиалното кино без отрезвяването на държавната власт е невъзможно. "Златен витяз" показва, че отрезвяването е наложително. Държавата трябва да разбере, че подчиняването на световните тенденции в киното, които позволяват абсолютно всичко, води до погубването на душата на нацията. Затова всичките ни главни битки всъщност предстоят.
- Каква е ролята на държавата в организирането и провеждането на "Златен витяз"?
- Държавата винаги ни е помагала, колкото и парадоксално да изглежда. Дори когато заявявах несъгласието си с политиката на Елцин, отношението на властта към "Златен витяз" не беше негативно, макар че финансовата помощ бе минимална. И сега размерът й не е голям. Мисля обаче, че все пак ще настъпи онова време, когато държавните чиновници ще разберат: "Златен витяз" е духовният лидер на идеята за оцеляването на нацията, и подкрепата ще е по-мащабна. Издържахме 25 години и с малко, но то бе достатъчно, за да може с помощта на местните власти и честните руски хора, разбиращи и оценяващи мисията на "Златен витяз", фестивалът да се развива и да се издига.
- Неведнъж сте защитавали вашата собствена теза, че бюджетът на Министерството на културата трябва да е равен на бюджета на Министерството на отбраната. Вярвате ли, че някога, някъде подобно нещо наистина ще е възможно?
- Трудно някой можеше да повярва на онова, за което говорех преди 15 години, че в Русия липсва държавна политика за културата и властта трябва да се погрижи това да се промени. Сега фактите, както споменах, са такива: президентът е подписал указ за държавна политика в областта на културата. И аз се изпълних с оптимизъм. Но не спирам и правя следващата стъпка: опитвам се да накарам властта да разбере, че бюджетът на Министерството на културата трябва да е равен на бюджета на Министерството на отбраната. Защото културата е главната отбрана на душата. Загубим ли душата, може да загубим и държавата си. Смятам също, че и президентът трябва да направи още една стъпка - да извади културата от пазара.
- Убеден сте, че "култура" и "пазар" са оксиморони?
- Култура и пазар са несъвместими понятия. Те имат абсолютно различни задачи. Културата издига, а пазарът води към бездната.
- Какво ви говори името Маргарит Николов?
- Маргарит Николов е мой съдбовен приятел, другар за вечни времена, винаги ще сме заедно - и в живота, и отвъд него. Този скромен българин, професор в НАТФИЗ, за изминалите 25 години е направил много повече за укрепването на духовното сътрудничество между нашите страни, отколкото всички министри на културата, взети заедно.
- Смятате ли, че примерът на творците може да накара политиците да се замислят за необходимостта от укрепване на връзките между България и Русия?
- Според Алексей Толстой художниците са авангардът, който върви пред войската, но предизвиква недоверието й. Ние, творците, сме тези художници, а политиците изостават, те вървят след нас, но се влияят от мислите ни, от нашето поведение. Като гледа на безстрашния ни безкомпромисен живот, властта прави корекции. Председателят на държавната Дума на Русия, покойният Генадий Селезньов, казваше, че "Златен витяз" изпреварва времето и политиците.
- За киното ви откри Андрей Кончаловски...
- Мисля, че така или иначе щях да стигна до киното, тъй като моите баба и дядо са били актьори. Но наистина съм благодарен на Андрей Михалков-Кончаловски, че през 1959 г. застана на пътя ми, когато вървях от училище към вкъщи на ул. "М. Горки", и каза: "Момче, я ела, че ми трябваш." И тази случка наистина определи по-нататъшната ми съдба.
- Снимали сте се във филмите на Тарковски, Рошал, Таланкин, Мита... Как повлия работата с такива титани на киното на развитието ви като актьор?
- Срещите с подобни личности задължават. Задължават да не предаваш онази мисия, която ти е възложена от тях. Чувстваш се отговорен, учиш се да бъдеш безстрашен и безкомпромисен. Такива хора не ти казват тези неща буквално. Но дават пример с делата и с живота си. Когато помолих Андрей Тарковски да ми даде препоръка за кандидатстване в режисьорския факултет във ВГИК, той ми рече: "Коля! За какво ти е?! Защо го правиш?! Нали виждаш, че това е Пътят на страданията!" Но ми даде прекрасна препоръка.
- Какви са наблюденията и оценката ви за развитието на руското кино?
- За разлика от нашите чиновници и уважавания министър на културата, мисля, че ситуацията в киното ни изобщо не е прекрасна, а напротив, стигна се до катастрофа. И това може много просто да се илюстрира, като се вземе везна и на едната й чаша се струпат всички имена и филми, създадени преди Перестройката, а на другата какво може да се сложи?! Кой днес продължава традициите за утвърждаването на киноизкуството?! Остана Никита Михалков, който и преди е работил прекрасно, и сега се опитва да го прави, има тези възможности. Появиха се добрите режисьори Александър Сокуров и Владимир Хотиненко, както и гениалният аниматор Александър Петров. Има и десетина документалисти. И толкоз! Това е катастрофа, защото киното поема по грешен път.
- Не смея да питам за мнението ви за българското кино...
- То се намира в още по-катастрофално положение. България е малка държава, предаде се без бой на световния ред, продаде културата си, киното си, преотстъпи за безценица студио "Бояна", където аз преди време се снимах и видях какво чудо е там. Всичко продадоха! Излъгаха ви, дадоха ви трохи за такива огромни богатства. Българско кино днес практически не съществува, а имате толкова много талантливи режисьори, актьори, оператори, които се борят с последни сили. И "Златен витяз" им помага, 25 години ги кани в Русия, защото българите са интересни именно на Русия. Не сте нужни на Запада, никой няма да ви показва там. А "Златен витяз" представя най-доброто, което се прави в българското кино. Затова се надявам, че като гледа какво се случва в Русия, България ще прави верни стъпки в областта на културата.
- За мнозина руското кино се отличава от западното с това, че е за душата, и след прожекцията публиката си тръгва с чувството, че въпреки всичко, има за какво да се живее.
- На Запад често се говори за "загадъчната руска душа". Там не разбират как може да си дадеш живота за Родината, да се жертваш в името на определени идеали. Не проумяват как момче като Алексей Радионов е готово да го обезглавят за това, че отказва да свали от гърдите си православния кръст. Мъдрите са казали: "Спасението на Русия е спасение за целия свят. Гибелта на Русия е гибел за света." Така че сега Русия, благодарение на измислените от неприятелите й санкции, има страхотната възможност и сама да се спаси, и да помогне на другите.