Промоция на квадрат

Данните, изнесени от министъра на културата, че Националната галерия "Квадрат 500" работи на загуба, като че ли не изненадаха никого. Надали някой е очаквал, че откритият преди 13 месеца музей ще донесе светкавични приходи, все едно е частно предприятие за производство на телевизори или смартфони. Но не може току-така да бъде подминат шокът, предизвикан от факта, че съотношението приходи-разходи на най-голямата гордост на Вежди Рашидов в битието му на глава на културата е едно към десет.
Повече от похвално е, че всеки втори четвъртък от месеца входът в "Квадрат 500" е свободен. Именно в дните за безплатни посещения към галерията се извиват огромни опашки от желаещите да зърнат произведенията, подредени там. Това разкрива нелицеприятния факт, за който управляващите удобно затварят очите си - че народът е жаден за култура, но може да си позволи да нахрани душата си най-вече на промоция.
Забравени са и обещанията у нас да гостуват творби на световноизвестни имена като Пикасо, Ел Греко и Миро, които неизменно привличат в галериите както професионалисти, така и обикновени ценители. А не бива да се омаловажава и целенасочената работа с туристически агенции, които биха могли да включат посещенията от чужденци на галерията като значима дестинация сред културните обекти на София. Да не говорим за организиране на групи ученици, което трябва да се превърне в задължителна част от извънкласните уроци.
Но! Помпозно родена с фанфари, превърната в украса на министерския ревер, още преди да бъде зачената, пардон, избистрена като концепция, галерията въпреки всички напъни успя за отрицателно време да докаже, че няма как да се превърне в "Българския Лувър". Необходими са не само над два века представяне на най-големите и богати художествени колекции от цял свят, а и нещо повече. Нарича се добро менажиране и атрактивна реклама.